5 НЕЩА, КОИТО ДА СПРЕШ ДА ПРАВИШ ПРЕЗ 2018

Нека тази статия е напомняне за мен и за всеки, който я прочете, че всеки ден е нова възмжност да изследваме всички начини, по които си пречим да сме щастливи. И всеки ден е нов портал към повече приемане и лекота. Точките тук не са работа за един ден – те са постоянно прокрадващи се в живота ни модели, към които всеки от нас трябва да намери личния си подход. Само ти имаш отговорите.

5-things

№1 – спри да се опитваш да наложиш на другите твоите избори

Ходиш на йога, спрял си месото, или си открил някоя медитативната техника и искаш да разкажеш на целия свят? Недей. Да се опитваш да убедиш някого, че нещо е добро за него единствено те прави да изглеждаш арогантен и надменен. Знам, че искаш да помогнеш на баща си с високото кръвно. Знам, че йога ще помогне на перманентно нервната ти колежка в офиса. Но също така знам, че нашите избори и истини не са меродавни – всеки има право да решава за себе си. Единственото, което можем да направим е да живеем йога и извън постелката. Ако на някой му стане интересно, повярвай ми, сам ще дойде при теб.

№2 – спри да се опитваш да се харесаш на всички

Може да ти прозвучи странно, но опитите ни да се наложим над другите или да им се харесаме, идват от едно и също място. Понякога го наричаме търсене на внимание, друг път опит за контрол над ситуацията – семантиката няма значение. Важно е да стигнем до корена на поведението си. Обикновено хората с подобен модел на „вечно правия“ или „вечно добричкия“ изпитват някаква дълбока несигурност. Правя ли нещата, както трябва? И тъй като постоянно им трябва уверение – да, правиш нещата, както трябва – те го намират или като се опитват да убедят всички в правотата си или като се опитват да се харесат на всички. Ако ти проявяваш такъв модел на поведение, потърси онази несигурна част в теб и си пообщувай с нея. В началото не е приятно, но пък е много полезно.

№3 – спри да се опитваш да решиш сам всеки проблем

Това е нещо, с което аз лично все още работя. Понякога идеята да се справиш с нещо напълно сам е толкова очароваща, че изпадаме в крайност – сам, на всяка цена. Първо, ние никога не постигаме нищо сами. Може на пръв поглед да изглежда сякаш не си получил помощ, но съм убедена, че не е точно така. Може би точно, когато си бил най-отчаян, непознат на улицата ти се е усмихнал и ти е върнал позитивната настройка. Да, дори това е помощ. Второ, няма нищо героично в крайния индивидуализъм. „О, аз толкова страдах, но го направих сам/а.“ Колко пъти си чувал това? Колко пъти си си го казвал? Този скрит модел на жертвата е много удобен за придаване на важност, но в него няма нищо градивно. Свършил си задачата, решил си проблема, но се чувстваш зле. Какъв е смисълът тогава? Трето, искането на помощ ни смирява и ни напомня, че сме част от нещо много по-голямо. Йога означава свързване. Какво по-силно свързване от това да поискаш и получиш нечия подкрепа?

№4 – спри да се опитваш да решиш проблемите/оправиш настроението на другите

От известно време наблюдавам как се държат хората, когато някой около тях страда. Повечето от нас моментално скачат да помагат (обикновено, разбира се, само на думи). Заливаме горкия човек с потоци от клишета и очакваме мъдростта ни да е достатъчна, за решаване на проблема. Нещата рядко се случват така, нали? Защото, когато страдаме, обикновено много добре знаем какво трябва да направим, но преди да стигнем до действието, имаме нужда да чувстваме. Да почувстваме тъгата, огорчението, гнева, безсилието… А другите около нас не ни дават тази възможност. За нас хората е изключително неприятно да сме в присъствието на човек, който страда. За това се опитваме веднага да прекъснем страданието му, но по този начин създаваме натиск за страдащия и омаловажаваме чувствата му. Другия път, когато любим твой човек е в лошо настроение, просто издишай дълбоко и посой с него. Без да му говориш, без да го наблюдаваш и изучаваш, без да искаш обяснения. Виж какво се случва тогава.

№5 – спри да бързаш и да се затрупваш със задачи

Много хора вече говорят за тази съвременна тенденция – величаенето на заетостта. Мислим си, че е животът, че времето се забързва, че градската действителност ни притиска. Истината е, че има нещо в нас, което ни ръчка да сме постоянно заети, постоянно бързащи. Дали е страхът от спокойствието, дали е насаденото вярване, че бездействието е порок – всеки трябва да открие сам за себе си. Когато разбереш, че няма нужда всяка секунда от деня ти да е разграфена и не е необходимо да свършиш всички 54 неща в to-do листа си, настъпва един момент на паника. Какво да правя със свободното си време? Но след паниката, идват много други приятни неща. Може би най-ценното сред тях – вътрешното умиротворение, усещането, че светът не се крепи на моите рамене и няма да се случи нищо, ако днес си почина.

А ето и едно нещо, което да правиш повече през 2018 – вярвай в себе си и в Живота. Развивай доверието си, че всичко е такова, каквото трябва да е. Развивай умението да не търсиш моментални отговори, да не се стремиш към постоянна сигурност. Развивай способността си да се отпускаш в неизвестното и да знаеш, че силните ръце на Съдбата ще те хванат в точния момент.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ