ДНЕВНИК НА ГНЕВА

Случвало ли ти се е да имаш усещането, че не можеш да контролиш определени свои реакции? Особено такива, които имат негативни последици в живота ти? Например, да посягаш към шоколада всеки път, когато не се чувсташ емоционално добре. Или да критикуваш хората около теб заради дрехите им/акцента им/начина им на изразяване. Или (може би) да се гневиш за дребни неща от ежедневието, които те изтощават психически.

Всички имаме такива дребни навици, които определяме като „неконтролируеми“. Истината обаче е, че за някои неща сме склонни да действаме реактивно, дори да знаем, че реакцията ни ще има отрицателни последици. Обикновено именно тези препъни-камъчета ни оставят изцедени и недоволни в дългосрочен план. Защото големите ни негативни убеждения са лесни за забелязване, както от околните, така и от самите нас, но малките неща имат тенденцията да остават в периферията и да теглят от енергията ни с години наред.

Днес ти предлагам една практика за справяне с тези малки вредни навици. Тя е съвсем проста, но изисква малко постоянство (знам, че като йога практикуващ развиваш това качество в себе си). Практиката се състои в едно-единствено нещо – водене на дневник, свързан с негативния навик.

anger1

Например, ако знаеш, че имаш тенденцията да критикуваш, можеш да посветиш дневника на това. Така, той ще стане твоят дневник на Критиката. Избери красива тетрадка или тефтер и в него всеки ден записвай всички пъти, в които си критикувал нещо или някого, независимо дали си изразил критиката си или само си я помислил. Можеш да записваш всичко в края на деня, но по-ефективно е да го правиш на момента. След 3 седмици се върни в началото на дневника и внимателно прочети всеки ред.

Целият процес действа изключително отрезвяващо, защото ни прави осъзнати за

  • Всички малки моменти от деня, които посвещаваме на негативния навик
  • Цялата енергия, която изразходваме в безмислени и неблагоприятни действия
  • Качеството на вътрешния ни диалог

Водене на дневника

По време на процеса е добре да се съсредоточиш само върху един негативен навик и да му отделиш специално внимание. Когато пишеш в дневника, записвай какво си помислил/казал и как си се почувствал по време на случката и след това. Остани наблюдателен също и за външните стимули – има ли ситуации/хора, които те предизвикват повече. Критикуваш ли повече след среща с определени приятели? Гневиш ли се по-често, когато си изморен и недоспал?

Дневникът ще ти даде много информация, която в ежедневието остава незабелязана. Тази практика може да ти помогне да стигнеш и до корена на негативния навик. Например, може би ще откриеш, че критикуваш, защото това те кара да се чувстваш значим (наблюдавай усещанията в тялото си) или може би така родителите ти са показвали внимание към теб, когато си бил дете – чрез критиката.

Преживяването е много лечебно, защото ни дава ясна представа къде хабим енергията си и защо го правим по този начин. Целта, разбира се, не е да се обвиняваме, че правим нещото Х, а да видим, че правейки нещото Х, не е нужно да се отъждествяваме с него. Например, ще забележиш, че използваме изрази като

„Гневен съм.“ когато реално имаме предвид „В момента изпитвам гняв.“

„Аз съм перфекционист и за това критикувам.“ когато реално имаме предвид „Имам нужда всичко да е такова, каквото аз си го представям, защото иначе се чувствам сякаш нямам контрол над ситуацията.“

Идеята на дневника е да ни помогне да се разграничим от този негативен навик – да го погледнем отстрани, да го огледами от различни перспективи и да открием в себе си ресурс да спрем да го правим.

Защо да се откажем от негативните си навици?

Защо да се откажем от гнева си? Или от тенденцията да критикуваме? Много хора смятат, че това е нормална част от човешкото психе и комуникация. И точно тук е ключът – в онова, което ние категоризираме като нормално. Умът има един много интересен модел, който наричаме с различни имена – огледала, прожекции, създаване на реалност, карма… Най-просто казано, той работи така: „Ако аз правя така, всички правят така.“

„Ако аз се гневя за малките неща, на мен също ще ми се ядосват за малките ми грешки.“

„Ако аз критикувам другите, значи и мен постоянно ме критикуват.“

„Ако аз говоря зад гърба на колегите, значи и те правят същото, когато мен ме няма.“

Това вярване е дълбоко пропито в ума ни и създава едно постоянно напрежение в тялото ни. Чувството, че във всеки момент можем да попаднем под нечии нападки ни държи нащрек през цялото време. Тялото не може да се отпусне и започва да се схваща, а умът е във вечно дебнене – от къде ще дойде следващата атака. Именно така изтича енергията ни. Можем да наричаме този процес, както искаме, но факт е, че той действа. С всички нас, през цялото време.

Ето за това воденето на дневник ни помага да се освободим от усещането, че сме вечно под прицел, че някой дебне да ни навреди, че трябва да се държим по определен начин, за да не бъдем наказани. Тази лесна практика връща топката в нашето поле и ни напомня, че:

  • Ние сме отговорни за това, което мислим и казваме
  • Можем да избираме към какво да насочваме енергията си и в какво да вярваме
  • Няма неща, които да ни контролират, когато сме склонни да погледнем към тях и да ги осветим

Следващата стъпка би била да заменим негативния навик с положителен такъв. Например, всеки път, когато усетим как критиката стяга гърлото ни и сме на път да кажем нещо, за което ще съжаляваме, да спрем за секунда и вместо това да направим комплимент или да подберем подхранващи думи, с които да изразим загрижеността си.

Споделям тази статията точно в дните преди Коледа, защото знам колко предизвикателен период е това за много от нас. Предстоят ни срещи с роднините ни – хората, които най-много натискат бутоните ни и чиито думи приемаме най-лично. Надявам се с тази статия да ти напомня, че винаги можеш да започнеш начисто и че във всяка ситуация имаш контрол над собствената си реакция. Една малка крачка от твоя страна може да доведе до големи промени в общуването с близките ти.

Желая ти весели празници.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ