ТАНЦУВАМ, ЗАЩОТО…

Обичам да пиша. Научих се да чета на 4, а писането дойде малко след това. От тогава не съм спирала и вероятно няма да спра никога. Но има моменти, в които думите са твърде недостатъчни, излишни, липсващи. В такива моменти танцувам.

Танцувам, защото душата говори чрез езика на картините.

Танцувам, защото тогава мога да съм всичко – уязвима, слаба, емоционална, безкрайно голяма и силна.

Танцувам, защото има един универсален език, който няма нужда от превод – езикът на движението.

IDANCE

Преди повече от две години бях в поредното депресивно състояние. Не исках да се храня, нито да излизам. Прекарвах дните си по пижама в леглото, заобиколена от шоколад и сладкиши. Йога практиката ми по това време беше факт, но постелката ме отвращаваше. Гледаше ме сякаш укорително от ъгъла и ме обвиняваше, че съм потънала в тъгата и апататията си. Никой не можеше да разбере как бях стигнала до тук и защо не мога да продължа. В това число и аз.

Една сутрин, докато всички спяха се измъкнах от леглото и отворих компютъра. Пред очите ми случайно попадна обучително видео по бели денс. Пуснах го с единствената идея да се присмея на тези жалки женички, които се кълчотят. Обаче нещо в мен щракна. Разпознах ритъма на музиката и трябваше да го следвам. Така започнах да танцувам. Отново. Защото танците са били интегрална част от живота ми, откакто се помня. Огледалото в апаратамента на родителите ми е видяло стотици хореографии, сътворени от моя милост.

Винаги съм смятала, че съм твърде престаряла за този бранш. Таньорите започват да се обучават на 3. Какъв шанс имам аз на 23… Но музиката беше по-силна от всичките ми въпроси, притеснения, страхове. Просто трябваше да се движа. Започнах да гледам видеа редовно и да уча от тях. Скоро след това посетих първия си урок по класически бели денс. Най-после имах отговор на въпрос, който дори не знаех, че съм си задавала.

Танцувах навсякъде, при всяка възможност, с който и да е. Просто танцувах, защото всеки път, когато го правех душата ми ликуваше. Приятелките ми започнаха да ме молят да ги науча на това и онова движение, да им покажа някоя стъпка, да им пращам музика. Всичко се лееше естествено, когато се оставях на танца.

Така е и днес, само че сега съм още една крачка напред – най-после открила стила, който тялото ми разпознава като свой. Tribal fusion е красота, защото не признава културни различия, географски и времеви граници. Вярвам, че във всеки от нас живее част от нашите далечни предци – африканци, араби, индийци, индианци. Кой може да каже точно от къде е дошъл? Всички сме взели по малко от всяка култура, от всяка традиция и днес чрез tribal fusion аз имам инструмент да говоря на езика на онези, които са ходели по земята преди мен.

А когато всички това се споделя с други жени – е това вече е магия. Защото всяка от нас е магьосница по свой си начин и всяка от нас има какво да каже. Говорейки заедно с езика на телата си, ние създаваме величествена симфония от вярвания, религии, раси, векове. Никой не може да устои на погледа на жената, встъпила в силата си, а ние сме в силата си, когато познаваме телата си.

Както казва моята любима приятелка и учителка Деви мантрата на жената не е „Аз искам“, а „Аз се отварям към…“ Чрез движенията на ханша, бедрата, гръдния кош ние програмираме съзнанието си да остане в това състояние на отвореност, незавивисимо какво се случва във външния свят. Тогава научаваме, че насладата е нашата женска супер сила, че можем да имаме всичко, когато слушаме ритъма на сърцето си.

Никой не знае как и кога точно се е зародил бели денс, но има една притча, която аз харесвам и приемам за вярна. Видял един човек красотата на полюшващите се женски бедра и решил да направи музика по техните движения. Така и Вселената, когато вижда, че ние сме в красотата и силата си, размества пластовете на реалността, за да сбъдне нашето мечтано настояще.

Ела да танцуваме заедно.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ