АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА)

„Аз заслужавам (повече от това)“ – колко пъти си чувал тази реплика в йога средите? Обзалагам се, че не е твърде често, ако изобщо някой си е позволявал да я изрече. О, мило йога общество, хайде да си поговорим откровено за искането, заслужаването и смирението. ОК? ОК.

Моето право да бъда и да имам

Йога наука 101 – имаме чакри, те са 7 на брой и са свързани с различни мисловни модели, поведенчески механизми, физически травми и ресурси. Правото на първа чакра е да бъда и да имам. Тъй като всеки има първа чакра, всеки има право да бъде и да има. Тъй като всеки от нас е роден на тази земя (независимо от обстоятелствата), всеки има право да бъде и да има. Това е закон. Вселенски. Материята е част от живота – без тяло какво преживяване за реалността бихме имали и как щяхме да учим и да се развиваме? В момента, в който започнем да отричаме материалното, ние слагаме един голям хикс на самото си съществуване. Ненужно – колкото и да не искаш тяло и всичко материално свързано с него (храна, дрехи, дом), имаш го и ще си бъдете заедно до края на този живот. Което води до втора точка

Отричане на реалността

Представи си следното – ставаш сутрин и навън вали пороен дъжд. Реакцията на повечето хора би била „Уф, ужасно, мизерно време. Не може ли да пече слънце и да е топло?“ И после тези хора ходят цял ден криви и се оплакват от времето. Какво променя това? Позна – абсолютно нищо! Навън си вали, независимо дали на нас ни харесва или не. Нашата оценка и емоционална реакция често се базира на това дали сме съгласни или не с нещо. Само че оценката и реакцията ни, колкото и да са силни и драматични, не променят реалността. За нас би било много по-лесно, ако просто се научим да приемаме – навън вали и толкова. Същата стратегия на приемане и отхвърляне прилагаме във всяка сфера на живота си – някой колега в офиса не ни допада и ние се мусим и го отбягваме, черта от характера на любимия ни дразни и смятаме, че проблемът е в него.

i-deserve

Проблемът не е в обстоятелствата – в дъжда, бъбривия колега или досадния навик на гаджето да си хвърля чорапите на пода. Проблемът е в нас.

Отбягване на болката

Отричането е стратегия за справяне с болката – това ще ти го каже всеки първокурсник по психология. Само дето отбягването и отричането имат временен ефект. За малко можем да притъпим неприятното усещане, което определено обстоятелство създава. Рано или късно трябва да се срещнем с дискомофорта и да се сприятелим с него. Да, да се сприятелим. Не да го потискаме или да се борим с него. Не да се опитваме да го контролираме или направляваме. Как?

  1. Осъзнавай, когато си в некомфортни ситуации и не бягай от тях
  2. Осъзнай, че дискомфортът ти е на чисто физическо ниво – сърцето ти забива учестено, дланите се изпотяват, усещаш топлина в тялото. Това са физическите усещания на гнева, но вместо да обърнем поглед към тях, ние се вкопчваме в емоцията и започваме да повтаряме „Гневен съм, гневен съм, гневен съм.“ Това не помага, просто ни прави още по-гневни за още по-дълго време.
  3. Когато осъзнаеш физическите усещания, остани с тях – Випасана техниката ни учи прекрасно на това. Всичко в живота е аничча, всичко минава и се променя. Ако намерим в себе си волята да останем достатъчно дълго с неприятното усещане без да реагираме, то отминава. Ако медитираш и те сърби носа, вместо да се почешеш, остани с това. Рано или късно ще мине и ще се появи друго усещане. А после и друго, и друго… Разбираш накъде бия.
  4. Не се самонаказвай – веднъж ти се е получило – осъзнал си ситуацията и усещанията си в нея, останал си с тях, справил си се. Чувстваш се горд от себе си и има защо. Следващият път обаче нещата не минават така гладко и започваш да се самонаказваш. Няма смисъл. Успехът идва с практиката. Просто не се отказвай.

Да се върнем на искането

Това, което често се случва в йога средите е, че хората развиват нездраво отношение към материалните ценности и поставянето на цели за придобиването им. Това е его – казват те, а егото трябва да умре. Не, егото не трябва да умира. Без его нямаше да имаме идентичност. Всички щяхме да сме едно съзнание, което постоянно се лее – красива картина, но не е реална (говорихме вече за реалността). Та, появяват се тези убийци на его и започват да обясняват как да имаш изисквания, да поставяш граници, да отстояваш себе си не е духовно. „Остави се на течението, Вселената се грижи за теб.“ Безспорно Вселената се грижи за нас и да сме на нейната честота е повече от полезно, но всеки от нас трябва да се научи да функционира в рамките на тази действителност. Което означава

  • Да поставяме граници
  • Да имаме позиции и да ги отстояваме
  • Да взимаме трудни решения
  • Да знаем кога да кажем НЕ

АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА), когато е изречено от позицията на смирение е призив на един осъзнат човек към Вселената. Изричайки това, ние казваме „Разбирам, че предишните ми действия са довели до тази ситуация и поемам отговорност за това. Тази ситуация вече не ми служи, аз научих урока си от нея и съм готов да продължа напред. Нека това стане по волята на Вселената и за най-висшето благо на всички замесени.“

Така че следващият път, когато с всяка клекта на тялото си усещаш, че този партньор не е твоят човек, че тази работа не е за теб, че ситуацията, в която си не е оптимална, вместо да чакаш на някой да дойде и да те спаси, просто заяви АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА). Чудеса се случват на онези, които са готови да счупят рамките на комфорта си.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ