МОЯТА МЕДИЦИНА

Първата статия за годината трябваше да е друга, но се роди това и го споделям като напомняне за себе си и теб – да се вслушваме и да търсим нашата собствена медицина. Нашият личен начин да бъдем в услуга на света е по-ценен от всяко готово учение и никой учител не може да ни го предаде. Той идва директно от Сърцето и се връща при нас по неподозирани начини. Приятно четене.

my-medicine

Пак ще бъдем Цели,

когато си спомня да обичам целия свят,

така както се уча да обичам теб,

така както се уча да обичам себе си –

през вкоренените стъпала,

в лекотата,

с усмивка, която знае.

Знае всички отговори,

но мълчи.

За  да не събуди спящите,

да не развали играта.

Медицината не е в думите, които пробиват душата

като жила на оси

и оставят човека гол и безпомощен

да се дави в страховете си.

Медицината е в паузите,

в премълчаното,

в неизказаното,

което и двамата знаем.

Медицина е да видиш раната на другия

и вместо да бъркаш с думи в нея

да я намажеш с мехлема на тишината си.

Да запазиш достойнството на човека,

дори когато той е изцапан със собствените си съмнения.

Да виждаш и детето, и възрастният.

Да избираш да гледаш към решението

и погледът ти да е като лунен лъч в непрогледна нощ.

Това е медицина.

Да не забравяш, че и ти си падал

и пак ще паднеш

и като падне ближния ти –

да му подадеш ръка,

вместо да сочиш към скъсаните му обувки.

Това е медицина.

Да гледаш човека в очите и да виждаш всичките му предци

и всички негови потомци.

И да помниш!

Да помниш, че всеки човек е плод на Любовта

и в съюз със себе си и света продължава дело,

за което ти нищо не знаеш.

Да разбираш, че душата си има неин път

и не е твоя работа

да стъпваш по чужди пътеки

и да потъпкваш чужди намерения.

Да виждаш в злодеянието нараненото си его

и доброто намерение.

И да си благодарен на злодея,

че ти е подарил огледало,

в което да се огледаш.

Това е медицина.

И да помниш, да помниш, да помниш,

че Вселената иска за теб пълноЦенност,

че Животът иска да му се предадеш,

че всеки миг, в който се смееш и сърцето ти цъфти

е миг на преклонение пред Смъртта,

която някой ден ще те прегърне завинаги,

за да се слееш с небосклона

и да се радваш на земния живот през нови звездни очи.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ