САМОДИВИ В САМОТРАКИ

И Ука ме заведе в Самотраки.

Тук е мястото да кажа, че това не е една обиковена великолепна ваканция на екзотичен остров. Да, и това е, но макар и прекрасен, ваканционният елемент е най-малкото достойнство на преживяването „Самодиви в Самотраки“.

Представете си пищна сочна природа, кристално море, магически гори и десетки водопади, минерални извори, от които можеш да посрещаш изгряващото от морето слънце. И вие – потопени в тяхната магия в буквален и преносен смисъл. Сега добавете  йога практики и ритуали, медитации под ласкавите лъчи на изгрева и залеза, часове за размисъл и самовглеждане и съвсем не на последно място – самодивска мистика и приключения. Както и факта, че сте с непознати хора, които първоначално гледате с резерви, а накрая – безрезервно обичате.

maria6 maria7

 

 

 

 

 

 

maria8

 

 

 

 

 

 

maria11maria10

 

 

 

 

 

 

 

Не, и това не е всичко: ) Цялата тази смесица от хора и природа се превръща във вашата лична приказка благодарение на Ука и нейните способности да ти помогне да извадиш най-доброто от себе си за своя собствена огромна изненада.

Какво искате да оставите на този остров?

Това беше въпросът на Ука, която минути след пристигането ни ни заведе до морето, помоли ни да си изберем по едно камъче и да го „програмираме“ с това, което не искахме повече в живота си. Лесна работа!  Лично аз нямах търпение да оставя зад гърба си страха, паниката,  тревогата и депресията. Не случайно камъчето, което ме привлече, без да го виждам цялото, затиснато от голямо парче скала, се оказа с формата на нащърбена сълза.   Другите имаха свои си цели, въпроси, търсения и емоционален „багаж“, който да захвърлят.  Всички оставихме своите „заявки“ на брега, за да следим какво ще се случи с тях през следващите дни. Повече не ги видяхме. Още през нощта, се разрази буря и морето ядосано ги прибра.

maria12
УКА

А какво искате да си вземете?

Хмм… ето това беше труден въпрос, на който всеки намери своя отговор (и си го взе!) в следващите седем дни. Затрудни ме и измислянето на моето „самодивско“ име – казах ви, че това беше приказно приключение и ние всички имахме своите собствени героини. И на втория ден бях стигнала до отчайващия извод, че на мен избощо не ми е ясно: Коя съм, всъщност? Какво искам искам от тоя живот, ама така – наистина – какво искам? И защо въобще СЪМ?  Тогава самодивското ми име само си дойде.