Нещата, които вече не изпитвам нужда да правя

Скромният ми житейски опит показва, че някои неща самите ние излишно усложняваме. Други изобщо няма нужда да правим. Това са част от нещата, за които съм сменила нагласата си.

things-i-dont-do

Не изпитвам нужда да уча с повторение

Завърших езикова гимназия. Караха ни да пишем всяка нова дума поне по 20 пъти, за да я запомним. Имах стотици изписани листи у дома + два мазола от химикалите. Листите не се задържаха дълго, мазолите (за щастие) – също. Тогава смятах, че ученето изисква усилие, концентрация, воля и повторение, повторение, повторение. Днес знам, че нещата, които истински ме вълнуват запомням веднага. Други остават в съзнанието ми, ако наистина имам нужда от тях. Но това не е процес, свързан със седене на чин с часове наред. Сега уча през играта – докато се разхождам с приятели, докато чета вълнуваща книга, докато практикувам или танцувам. Вече не изпитвам нужда да повтарям едно и също нещо с досада, за да го запомня.

Не изпитвам нужда да работя по 10 часа на ден

Има едно основно правило, което се преподава в университетите по цял свят от десетилетия насам – 20% от усилията носят 80% от резултатите. Въпросът е да знаеш кои са тези 20% неща, които наистина има смисъл да правиш. Друг, по-съществен за мен въпрос е, кои са 20-те процента неща, които ми носят истинска наслада. Останалото в моите очи е пълнеж – неприятен и ненужен. Не казвам, че абсолютно всяко нещо, което правя ми носи екстаз всеки път, но вече знам кои са нещата, които имат смисъл и които ми носят полза (в краткосрочен и дългосрочен). В превод това означава, че работя максимум по 6 часа на ден, обикновено 4 дни в седмицата. А резултатите за мен са повече от задоволителни.

Не изпитвам нужда да се сравнявам

Добре де, това не ми се получава в 100% от времето, но вече се случва изключително рядко. Все повече виждам състезанията като ненужно хабене на енергия. Всички имаме уникален микс от интереси, вярвания и умения. Дори да правим едно и също нещо, ни бихме могли да го направим по абсолютно идентичен начин и това е прекрасно! Нежеланието ми да се сравнявам с другите доведе до още един голям плюс – започнах да виждам и оценявам положителните качества на другите. Хората около мен не са заплаха, а носители на искра, която споделят по своя си начин.

Не изпитвам нужда да правя всичко сама

Дори да не сава въпрос за специфично умение, което знам, че никога няма да развия (шиене, например), не изпитвам нужда да правя нещата сама. Моля за помощ, когато не знам или не мога и казвам благодаря, когато съм получила подкрепа. Това не означава, че в екстремна ситуация няма да намеря начин (отпушвала съм мивка със закачалка за дрехи), но животът ми не е низ от екстремни ситуации, в които аз винаги трябва да съм готова. Големият бонус е, че карам някой друг да се чувства полезен, а това е едно от най-приятните чувства.

Не изпитвам нужда да знам какво ще се случи във всеки момент

Това също е едно от трудните за мен неща, но ставам все по-добра с времето. Да не знаеш какво ще се случи, означава да пуснеш желанието си за контрол и да се довериш. Някои от нас живеят във враждебен свят, където всеки е сам за себе си и трябва да се оцелява. Други населяват вселена, която се грижи за всички по равно, разширява се постоянно и ни предоставя възможности да се разгръщаме всеки ден. Всички живеем в едно и също физическо пространство, но перспективата ни за него е въпрос на избор. Тези, които усещат, че нещо по-голямо винаги се грижи за тях нямат нужда да знаят всичко. Живяла съм и на двете места. Грижовната вселена ми харесва повече и избирам да остана в нея.

Всичко това бих обобщила така – вече не изпитвам нужда да ми е трудно. Толкова често ние се поставяме сами в ситуации на невъзможен избор – дали да съм красива или умна, дали да съм мързелив или работлив, дали да мога да разчитам на себе си или да се усланям изцяло на другите. Това са ненужни параметри, които слагат граница, правят едната опция черна, а другата – бяла. Животът не е толкова ясно разчертан. В него всичко се смесва, танцува, прелива едно в друго. Като ин и ян. В тази пъстрота от избори, желания, посоки и възможности всички ежедневно избираме дали да поемем по пътя на най-малкото съпротивление или да се борим срещу течението. Какво избираш ти? В кои области от живота си не изпитваш нужда да ти е трудно и къде имаш нужда от още време и подкрепа?

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ