Пътувай леко

След месец безспирни пътувания, ето ги изводите:

Вземи само най-необходимото

  • Четка за зъби
  • Чифт топли чорапи (защото понякога трябва да се топлиш сам)
  • Бански (човек никога не знае)
  • Любима книга (казвам ти, струва си)
  • Фенер (дори в най-светлия град има тъмни ъгълчета)

Остави

  • Очакванията
  • Страховете си
  • Притесненията (че няма къде да спиш, какво да ядеш, с кого да споделяш)
  • Нуждата да бъдеш друг, да се доказваш, да спориш и налагаш себе си

travellightly

Ако ти е трудно да пътуваш леко, ами вземи си ги. Очакванията, страховете, притесненията и нуждите. Може би те също имат желание да попътуват и да се срещнат с нечии чужди очаквания, страхове, притеснения и нужди. Може би те също искат да пообщуват с някой, който би ги разбрал. Може би те също са готови да се оплачат от теб – че вечно ги игнорираш, не зачиташ мнението им и все се опитваш да ги стовариш върху някой друг.

Докато те просто имат нужда да бъдат видяни, почетени. Да знаят, че имат място в сърцето ти. Защото са точно толкова твои, колко и копнежите, мечтите, желанията и надеждите. Защото са тук, за да те научат на нещо, да споделят своя опит. Да те свържат с болката, която така упорито отказваш да приемеш. А тя е всъщност предрешената ти сила.

Нали знаеш, като в приказките – добрата магьосница отива при героя като изморена и грозна старица, за да провери колко е отворено сърцето му. Да тества колко страдание могат да поемат дробовете му преди да му предложи от сладкия аромат на наградата.

Пътувай леко и по пътя си ще срещнеш себе си, предрешен в толкова различни дрехи, облечен с толкова много лица. Ще срещнеш себе си като човека с тефтера, който винаги нещо пише. Като човека с неосъщественото желание, което все още чака своя момент. Като този, който го е страх. Като този, който иска да действа. Като този, който не знае от къде да започне. Като човека, който танцува със сянката си и среща само светлина. Като човека, който не е могъл да се намери, колкото и да е търсел, докато не седнал един ден до водата и хоп – пристигнал сам при себе си.

Пътувай леко, дръж очите си отворени за малките странности на големите хора и за големите мечти на малките човеци. Пътувай леко, дори товарът ти да те е прекършил на две. Пътувай леко, дори когато нямаш сили за повече пътувания (всъщност, особено тогава). Пътувай леко и не забравяй, че и този, който идва към теб също пътува. И вашата кратка среща един с друг е просто спирка по пътя ви към самите себе си.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ