Бяла тантра – история с неочакван край

Всичко започна преди повече от 3 години, когато чаках да започне редовната ми практика по пилатес. Срещу мен на ниската маса се бяха настанили две жени, които говореха за кундалини йога. Случайно дочутият разговор ме привлече и реших да посетя един час по кундалини. Седмица по-късно вече бях в залата и очаквах началото на практиката.

Това беше най-странното преживяване, което съм имала с йога! През по-голямата част от времето нямах идея какво правя – не знаех как да дишам, дали изпълнявам нещата правилно и честно казано, се притеснявах да пея мантрите. През цялото време единствената ми мисъл беше „Това не е йога.“

Перефразирах горното в „Това не е моята йога“, напълно забравих за кундалини йога и продължих с виняса и пилатес. Този момент остана в съзнанието ми просто като една особена практика, която не бих повторила. Никога.

И тъй като Вселената има повече от добро чувство за хумор, ме срещна с работата на Елена Брауър, с която имах удоволствието да практикувам лично. Тя е човекът, който с елегантния си и небрежен подход върна интереса ми към кундалини. Криите бяха интегрирани в практиките по толкова деликатен начин – не мисля, че някой разбра, че те принадлежат на друг стил. Всичко беше една симфония от движения и дъх, в която кундалини елементите бяха нотките на радост и блаженство.

И така, преди точно година моят интерес към кундалини йога беше възроден. Този път бях готова за „странността“ на практиката и тя се превърна в интегрална част от моята садхана. Веднъж седмично се превърна в два пъти, започнах да експериментирам с виняса и кундалини и дори направих един 40-дневен цикъл с крия (което до този момент ми се струваше невъзможно).

бяла тантра

Историята завършва този уикенд, когато имах радостта да посетя ежегодния семинар по Бяла тантра, организиран от Асоциация Кундалини йога България. И сега идва трудната за мен част, в която ще се опитам да ви предам в думи какво преживях.

  1. Крийте са трудни! И за това има причина.

Всички, които живеят си идеята, че кундалини йога е песнички и поклащане, не знаят за какво говорят. Трудно е да седиш 11 минути с изправени ръце. Още по-трудно е междувременно да си в кръстосан седеж, да дишаш и да прилагаш бандхи. Но докато ума ти не спира да ти повтаря колко ти е трудно и не можеш повече, тялото ти е на друго мнение. В един момент, когато преминеш бариерите на съзнанието за възможно и невъзможно, усещаш, че можеш да продължиш да правиш крията безкрай! Заслужава си да стигнеш до този момент.

  1. Социалната желателност вън!

*социална желателност – термин, който скъпата ми приятелка Ука използва за ситуации, в които се опитваме да бъдем “социално желани” и да се държим приемливо на всяка цена, дори когато ни се иска да викаме, плачем, да се смеем и така нататък….

Да седиш и да издаваш живтонски звуци или да танцуваш, докато говориш на измислен език със сигурност изглежда налудничаво отстрани. И е. Точно по тази причина е и толкова освобождаващо! Всичко, което не си могъл да изречеш или изразиш, защото „не е културно“ („Какво ще кажат хората?!“) в този момент излиза наяве в защитена среда. Казвала съм ви, че ние нямаме тайни – тайните ни имат нас (особено когато са такива малки поведенчески бъгчета от типа „Не трябва да се гневя, защото ще излгеждам зле пред другите“). Сега го изпитах през тялото си и изводът ми е, че всеки от нас поне веднъж в живота си трябва да вие като вълк, да крещи като маймуна и да реве като лъв. Поне!

  1. Гледай ме в очите

Контактът с очите е нещо, което често избягвам подсъзнателно. А сега наблюдавам, че и други хора го правят. В бяла тантра няма как да избягаш от погледа на партньора. И това те смекчава по някакъв начин. Прави те по-отворен и приемащ и в същото време по-уязвим. (Скоро ще има статия за уязвимостта, обещавам!) Плаче ти се – плачеш, смее ти се – смееш се. Не е нужно да спираш процеса и не е нужно да се криеш. Всичко, което преживяваш, го преживяваш с човека срещу теб.

  1. Да живее музиката!

Аз съм аудио-човек. Звуците не просто за важни. Ритмичността, гласа, интонацията са основен източник на информация за мен. Това беше и една от причините да се върна към кундалини йога – мантрите и музиката играят ключова роля в процеса на практиката. Най-хубавото е, че в семинара не се използваха само класически кундалини йога мантри, но и трайбъл барабани, популярни песни, дори църковна музика. Всичко това в един прекрасен микс от движения и дишане, който те свързва директно с ритъма на сърцето ти.

  1. Лудите, лудите – те да са живи!

Често на кундалини йога практикуващите се гледа като на онези „странни“ човеци, които сякаш нямат нищо общо с останалия йога свят. Като човек, който прекара два дни с тези луди искам да ви кажа – да, определено са луди, но не го крият и го отработват успешно в практиката. Докато голяма част от всички останали нормални са си просто тайно луди, които цял живот носят тежестта на неврозите и депресивността си и никога не намират отдушник за тази неправилно разпределена енергия.

Резултатите след Бяла тантра семинар се разгръщат в рамките на 3 месеца, но при мен вече се забелязват някои интересни промени. В кундалини йога традицита 2016 е годината на пета чакра, така че голяма част от практиките бяха насочени към работа с Вишудхи. И това оказа влияние върху начина, по който се изразявам и общувам с другите хора.

Най-интересният резултат за мен се прояви в ситуация, в която разговарях с човек, който не спираше да ми задава въпроси при това за нещо, в което аз не съм участвала пряко. Винаги в такива моменти се чувствам като ученичка пред директора. Този път, обаче успях съвсем точно да изразя как се чувствам и прекъснах разговора преди да е станал непоносим за мен. Голяма победа! Мон – 1, страх от конфликти – 0!

Още една интересна особеност, която наблюдавах още по време на самия семинар е отношението ми към храната. Отдавах липсата на глад на факта, че практикувам по цял ден, но тази вълна на „ситост“ ме държи все още. Не съм се отказала от храната. Просто през последните дни забелязвам, че ми се хапват определени неща в ограничени количества и се чувствам прекрасно!

Със сигурност ще стана свидетел на още промени през следващите 90 дни, но за сега мога да кажа, че съм изключително щастлива, че посетих семинара по Бяла тантра. Благодаря на организаторите, на учителите, които дойдоха чак от Франция и на моята скъпа приятелка Деви, която винаги знае как да ме провокира.

Ако все още не сте посещавали час по кундалини йога, препоръчвам ви да го направите. Дори да е само заради опитността. В най-лошия случай после ще можете да казвате „Това не е (моята) йога.“

Желая ви светлина!

Живейте в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ

П.С. Винаги, когато посещавам подобни събития забравям да снимам (по обясними причини :) ). Надявам се организаторите скоро да качат снимките, които те правиха и обещавам да ги споделя :)