ЯМА И НИЯМА

Срещата ти с йога вероятно се е случила и се случва през асана. Но това, което правим на постелката далеч не изчерпва йога. Всъщност, това е само един от аспектите на практиката. А целта ни като практикуващи, в крайна сметка, е да живеем йога отвъд постелката, извън залата. Тук на помощ идва Патанджали с неговото 8-степенно йога „меню“ – една пълноценна и добре оформена система, която ще ти набави всички необходими микро- и макроелементи за преживяване на йога като съюз.

yama-niyama

8-степенният йога път на Патанджали

Патанджали степенува основите на йога по следния начин:

  1. Яма
  2. Нияма
  3. Асана
  4. Пранаяма
  5. Пратяхара
  6. Дхарана
  7. Дхяна
  8. Самадхи

Както виждаш, асана е едва на трето място в този списък. Преди нея са яма и нияма – две думички, които може би си чувал в йога часовете, но едва ли си задълбавал в смисъла им. В крайна сметка, кой има време да размишлява по темата за ненасилието, докато се опитва да остане във Воин III. Но яма и нияма са важни концепции, които намират много конкретно практическо приложение в живота ни на и извън постелката.

Яма

Думата „яма“ най-често се превежда като ограничение или морална клетва. Честно казано, тези термини съвсем не ме вдъхновяват. За това аз предпочитам да гледам на ямите като на инвестиции. Лично за мен това не са правила, а простички и изпитани принципи, които ми помагат да живея в повече лекота и с повече грижа за себе си и околните. Не можем да отречем обаче мъжките корени на йога, а за мъжкото начало думи като „морал“ и „чест“ имат много тежест и смисъл. В този ред на мисли, ако ти харесва да гледаш на ямите като на морални устои, be my guest.

Традиционно ямите са насочени навън – към начина, по който се свързваме със света и начина, по който нашите действия влияят на другите. Ямите са базата за всички останали стъпала, които са насочени по-скоро към вътрешния ни свят. Аз намирам това за интересно начало на личното ни йога пътешествие. Като светски хора ние сме насочени първо навън и е важно да установим добър баланс между вътрешния и външния си свят, така че да не живеем в дисонанс. Всички сме срещали хора, които на постелката са супер дзен, но извън залата са меко казано трудни за общуване. За да не бъдем такива хора, на помощ идват ямите.

Петте ями

  1. Ахимса – Ненасилие – अहिम्स
  2. Сатя – Истина – सत्य
  3. Астея – Неприсвояване – अस्तेय
  4. Брахмачаря – Правилно използване на Енергията – ब्रह्मचर्य
  5. Апариграха – Не-алчност – अपरिग्रह

Нияма

Това са предписания за дисциплина или положителни задължения. Отново, неособено секси термини. Лично за мен ниямите са по-предизвикателни, защото са свързани с процеси, които невинаги можем да уловим. Вътрешният ни свят е сложно конструиран и пълен с неизследвани кътчета. За изпълнението на ниямите ни трябва време първо да наблюдаваме личните си процеси и механизми, за да видим кое ни вкарва в състояние на реактивност и ни отклонява от пътя ни към Божественото. Да, звучи като мащабен проект, но йога е отдаденост.

Петте ниями

  1. Шауча – Чистота – शौच
  2. Сантоша – Удовлетвореност – सन्तोष
  3. Тапас – Самовъзпитание – तपस
  4. Свадхяя – Учене и Самоизследване – स्वाध्याय
  5. Ишвара Пранидхана – Отдаване на Божественото – ईश्वरप्रणिधान

Днес няма да задълбаваме в конкретните ями и ниями – това ще оставим за следващата седмица. Това, което за мен беше ключово е да видя как тези принципи работят в живота ми на практика. Всички знаем, например, че е „грешно“ или „лошо“ да бъдем агресивни с другите. Но да потискаме емоциите, които определяме като негативни, не помага. Важно е да се вгледаме в себе си и да видим какъв е коренът на тази емоция, какво се крие зад нея. На всички ни се е случвало да искаме да пропуснем практика, но сме използвали волята си, за да стъпим на постелката.

Ямите и ниямите се пресичат в живота ни постоянно, просто трябва малко да се вгледаме, за да открием взаимовръзките между тях. Когато това се случи, можем да открием причините за непродуктивните си действия и тогава асана практиката ни придобива съвсем друг смисъл. Тогава не изпитваме нужда да правим стойка на ръце, за да се доказваме на себе си, преподавателя и другите в залата. Тогава шавасана е подарък, а не 10-минутно мъчение, което трябва да изтърпим. Тогава можем да пренесем ползите от практиката си във взаимоотношенията си с другите. И не е ли това прекрасно?

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ