Медия и Медитация

Малко от вас знаят, че освен блогър, майка и констелатор, съм и студент по Връзки с обществеността. Както сами се досещате, голяма част от образованието ми минава в изучаване на медийната индустрия и как аз като ПР-специалист мога да създавам съдържание за нея, разбирайте новини. През последните вече почти 6 години ми се е налагало да уча, пиша и възпроизвеждам различни стратегии и тактики за разработване на медийно съдържание, да обяснявам важността и мястото на тази индустрия в съвременното общество и да позиционирам реални и измислени компании в медийното пространство. И мога да обобщя теоретичния си и практически опит в едно изречение – една индустрия за милиони иска да привлече вниманието ви, за да натрупа още повече милиони.

Голяма работа, ще си кажете, това го правят всички индустрии. Така е, но медиите са малко по-различни, защото те работят под претекст, че се грижат за вашата (нашата) информираност, забавление и способност да вземате решения. Медиите отразяват реалността, само че през кривото огледало на „нуждите на целевите аудитории“ и така създават нова реалност. Медиите ни поддържат в едно особено състояние на транс, от който става все по-трудно да се излезе, защото целта на медиите – съдържанието, което произвеждат, формата, в която го представят и платформата, през която ни го предлагат – е да ни задържи в това състояние на вечен недостиг, вечна незадоволеност.

медия и медитацияМедиите искат да знаят какви са вашите нужди, вашите желания, страхове, мечти и цели, за да могат да ги задоволят. Не защото искат да сте щастливи, а защото те се хранят от вашите липси и стремежи. Така че едно от техните основни съобщения е „В теб има една празнина, която трябва да бъде запълнена.“ И ние наистина се хващаме на въдичката и търсим начини да запълним тази празнина като консумираме новини, забавления, стоки, храни, дрехи. Но всичко това реално няма как да запълни дупката, защото тя не е физическа и измеренията й далеч надхвълят възможностите на коя да е компания и медия.

Какви са опциите ни в такъв случай?

Тези, които знаят как да хипнотизират сами себе си, не могат да бъдат хипнотизирани от никой друг.

С други думи, медитирай.

Реалността е транс, който ние оформяме чрез личните си преживявания. Ако преживяванията ни са организирани около телевизонния екран или компютърния монитор, реалността ни няма да е много красива. Да не кажем, че ще си е направо трагична.

Ако обаче успеем да излезем от затъмнението и започнем съзнателно да избираме мислите си, уау – в какъв свят ще живеем тогава. Да, знам, някои от вас сега ще кажат, че това е форма на ескейпизъм – избягване на реалността. Но трябва да разберем, че реалност няма. Начинът, по който виждаме света си е индивидуален за всеки един от нас. Дори не виждаме цветовете по един и същ начин, какво остава за преживяванията ни? Реалността е илюзия, която всеки сам създава. Няма как да избягаш от нея, защото

  • Ти я създаваш
  • Ако те няма теб, няма я и нея

Според Кундалини йога традицията с всяко мигване на очите ни през главата ни минават 1000 мисли. 1000 мисли, които нашият радар (епифизната жлеза) улавя и прожектира върху екрана на съзнанието ни. 1000 мисли много, от които въобще не ни принадлежат. Някои от тях са ни имплантирани от безкрайния медиен поток, други идват от предците ни, трети просто се намират в енергийното поле, в което се намираме в момента (забелязали ли сте, че в големия град мислите по съвсем различен начин, отколкото в планината, например?). И съвсем мъничка част от тези мисли реално са наши.

От друга страна, всяка мисъл си има позитивен и негативен заряд. Тук вече обемът се увеличава до 2000 мисли с.всяко.мигване.на.очите. Нашата задача не е просто да изберем мисъл с висока вибрация, но и да се фокусираме върху нейното положително изражение. Как се постига това? Много просто (което не значи лесно) – с ежедневна медитативна практика. Това, което медитацията прави е да ни помогне да вдигнем заряда на епифизната жлеза.

Представете си, че смените една 40-ватова крушка с 60-ватова. Какво се случва? Получавате по-голямо количество светлина. Това количество светлина на езика на подсъзнанието привлича мисли от по-висш порядък. Когато това се случи, ние пак трябва да избираме мислите си ежедневно (всъщност с всяко мигване на очите), но бонусът е, че имаме много по-голям набор от високовибрационни мисли на наше разположение.

Медитацията ни вкарва в наш личен транс и ни помага да излезем от транса, който ни се налага от външния свят. По този начин редовната практика ни помага да изградим своя собствена реалност, в която с всеки ден ние ставаме все по-независими от обстоятелства, хора и ситуации. Медитацията ни връща личния ни суверенитет – нещо, за което никой друг не се вълнува и което никой друг не би могъл да ни даде. Медитацита ни дава инструментите, които са ни нужни, за да постигнем състоянието на безпричинна радост. Ето защо мъдреците с редовна медитативна практика (под каквато и форма да е тя) са вечно щастливи – те просто ежеминутно избират щастието пред всичко останало. Това не значи, че в техния живот няма страдание, разочарование и неуспех, но вътрешният им ландшафт, архитектурата на съзнанието им не зависи от „външното“ и това си е изцяло техен избор.

И за финал ви оставям с една история за най-възрастния жив тибетски римпоче, който е прекарал 21 години от живота си в китайски затвор. 21 години на място, от което малко хора излизат живи. И този човек с цялата си мъдрост и житейски опит казва, че тези 21 години са били едни от най-хубавите в живота му. Тогава се е чувствал най-свободен. Защо? Защото, благодарение на ежедневната си медитативна практика и пълното си откъсване от познатата реалност, той е постигнал пълна автономност на съзнанието, пълен вътрешен суверенитет.

Решението да бъдем щастливи е изцяло наше и зависи от капацитета ни във всеки един момент да избираме мислоформата „Аз съм радост“ пред всяка друга. Проектирай радост на екрана на съзнанието си и това ще виждаш. Толкова е просто!

А сега живей в прекрасното Сега!

И медитирай редовно.

Намасте,

Мон ॐ