Асана

Защо се завъртаме надясно в края на практиката?

Днес ще разкрием една от мистериите на йога практиката – защо след Шавасана отпускаме тялото надясно преди да се изправим. Четно казано, аз самата не се бях замисляла особено по този въпрос, но както с всичко останало в йога и това не е случайно. Разбира се, всичко в тялото е свързано, така че освен физиологични има и енергийни и философски причини да се завъртаме надясно в края на практиката си.

rightside

 

Физиология

Левият бял дроб е по-малък от десния, заради положението на сърцето. Когато легнем надясно, можем да дишаме равномерно през двата бели дроба. Тази позиция също не позволява да притискаме излишно сърцето.Черният дроб, който е най-големият и тежък вътрешен орган също се намира отдясно и когато се завъртаме към него не му позволяваме да упражнява натиск върху останалите вътрешни органи.

Изключения

При някои хора анатомично сърцето се пада леко в дясно, което означава, че за тях е по-добре да се завъртат наляво.

При бременност е добре да се завъртаме наляво, защото това подобрява кръвообращението и помага на богатата на нутриенти кръв да стигне по-лесно до бебето. Някои бъдещи майки изпитват дискомфорт да лежат върху черния дроб, така че за тях също позиция наляво е по-подходяща.

Философия

В Индия се смята, че да влезеш в ново пространство с десния крак носи благополучие. В много части на света се поздравяваме с дясната ръка. Дясната страна на тялото представлява изтока – посоката на изгряващото слънце, новото начало, благословията и благодатта. Както знаем, всяка практика е покана да влезем в друго състояние на ума и връщането към действителността е важно.

Енергия

В Аюрведа се казва, че тялото се състои от 72,000 нади или енергийни канала. В тялото има три основни такива – Сушумна в центъра, Ида от лявата страна и Пингала от дясно.

Сушумна е централният канал, който се свързва с река Сарасвати. В Сушумна има три по-фини енергийни канал – Ваджра, Читрини и Брама, през които се придвижва Кундалини енергията от тазовото дъно нагоре към върха на главата.

Ида и Пингала се асоциират с определени качества. Ида е левият канал, който се свързва с женското начало, студа, луната, белия цвят и река Ганг. Той започва от Муладхара чакра и завършва в лявата ноздра. Пингала е десният канал, който се свързва с мъжкото начало, червеният цвят, горещината, слънцето и река Ямуна. Той започва от същата чакра и излиза през дясната ноздра.

С други думи, лявата половина на тялото се свързва с женското начало (ин), а дясната – с мъжкото (ян). Когато излизаме от Шавасана като се обърнем надясно, лявата ноздра е отгоре. Това има успокояващ ефект върху ума, докато в същото време се активира енергичността в тялото.

Разбира се, всички правила са създадени, за да се нарушават и винаги можеш да експериментираш с отпускане наляво. Важно е дори в тези детайли от практиката си да оставаме осъзнати за ефектите от действията ни.

Кога можеш да практикуваш с мен? Разбери тук

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

 

Асана

ЯМА И НИЯМА

Срещата ти с йога вероятно се е случила и се случва през асана. Но това, което правим на постелката далеч не изчерпва йога. Всъщност, това е само един от аспектите на практиката. А целта ни като практикуващи, в крайна сметка, е да живеем йога отвъд постелката, извън залата. Тук на помощ идва Патанджали с неговото 8-степенно йога „меню“ – една пълноценна и добре оформена система, която ще ти набави всички необходими микро- и макроелементи за преживяване на йога като съюз.

yama-niyama

8-степенният йога път на Патанджали

Патанджали степенува основите на йога по следния начин:

  1. Яма
  2. Нияма
  3. Асана
  4. Пранаяма
  5. Пратяхара
  6. Дхарана
  7. Дхяна
  8. Самадхи

Както виждаш, асана е едва на трето място в този списък. Преди нея са яма и нияма – две думички, които може би си чувал в йога часовете, но едва ли си задълбавал в смисъла им. В крайна сметка, кой има време да размишлява по темата за ненасилието, докато се опитва да остане във Воин III. Но яма и нияма са важни концепции, които намират много конкретно практическо приложение в живота ни на и извън постелката.

Яма

Думата „яма“ най-често се превежда като ограничение или морална клетва. Честно казано, тези термини съвсем не ме вдъхновяват. За това аз предпочитам да гледам на ямите като на инвестиции. Лично за мен това не са правила, а простички и изпитани принципи, които ми помагат да живея в повече лекота и с повече грижа за себе си и околните. Не можем да отречем обаче мъжките корени на йога, а за мъжкото начало думи като „морал“ и „чест“ имат много тежест и смисъл. В този ред на мисли, ако ти харесва да гледаш на ямите като на морални устои, be my guest.

Традиционно ямите са насочени навън – към начина, по който се свързваме със света и начина, по който нашите действия влияят на другите. Ямите са базата за всички останали стъпала, които са насочени по-скоро към вътрешния ни свят. Аз намирам това за интересно начало на личното ни йога пътешествие. Като светски хора ние сме насочени първо навън и е важно да установим добър баланс между вътрешния и външния си свят, така че да не живеем в дисонанс. Всички сме срещали хора, които на постелката са супер дзен, но извън залата са меко казано трудни за общуване. За да не бъдем такива хора, на помощ идват ямите.

Петте ями

  1. Ахимса – Ненасилие – अहिम्स
  2. Сатя – Истина – सत्य
  3. Астея – Неприсвояване – अस्तेय
  4. Брахмачаря – Правилно използване на Енергията – ब्रह्मचर्य
  5. Апариграха – Не-алчност – अपरिग्रह

Нияма

Това са предписания за дисциплина или положителни задължения. Отново, неособено секси термини. Лично за мен ниямите са по-предизвикателни, защото са свързани с процеси, които невинаги можем да уловим. Вътрешният ни свят е сложно конструиран и пълен с неизследвани кътчета. За изпълнението на ниямите ни трябва време първо да наблюдаваме личните си процеси и механизми, за да видим кое ни вкарва в състояние на реактивност и ни отклонява от пътя ни към Божественото. Да, звучи като мащабен проект, но йога е отдаденост.

Петте ниями

  1. Шауча – Чистота – शौच
  2. Сантоша – Удовлетвореност – सन्तोष
  3. Тапас – Самовъзпитание – तपस
  4. Свадхяя – Учене и Самоизследване – स्वाध्याय
  5. Ишвара Пранидхана – Отдаване на Божественото – ईश्वरप्रणिधान

Днес няма да задълбаваме в конкретните ями и ниями – това ще оставим за следващата седмица. Това, което за мен беше ключово е да видя как тези принципи работят в живота ми на практика. Всички знаем, например, че е „грешно“ или „лошо“ да бъдем агресивни с другите. Но да потискаме емоциите, които определяме като негативни, не помага. Важно е да се вгледаме в себе си и да видим какъв е коренът на тази емоция, какво се крие зад нея. На всички ни се е случвало да искаме да пропуснем практика, но сме използвали волята си, за да стъпим на постелката.

Ямите и ниямите се пресичат в живота ни постоянно, просто трябва малко да се вгледаме, за да открием взаимовръзките между тях. Когато това се случи, можем да открием причините за непродуктивните си действия и тогава асана практиката ни придобива съвсем друг смисъл. Тогава не изпитваме нужда да правим стойка на ръце, за да се доказваме на себе си, преподавателя и другите в залата. Тогава шавасана е подарък, а не 10-минутно мъчение, което трябва да изтърпим. Тогава можем да пренесем ползите от практиката си във взаимоотношенията си с другите. И не е ли това прекрасно?

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Асана, Лечение

ДНЕС ЩЕ МИ СЕ СЛУЧИ НЕЩО ХУБАВО

Започваме 2017 с личната история на една бивша yoga-virgin, както тя се самоопределя. Цветната Мария разказва за живота в тъмни краски преди срещата й с практиката. Благодарим ти, Мария за откровеното споделяне. Ако и ти си решил тази година да пишеш повече, практикуваш йога и медитация и искаш да ни разкажеш за личните си преживявания, пиши ми на moni@goyogaflow.com.

Една бивша yoga-virgin споделя

Преди точно година вратите на един асансьор се отвориха и аз се озовах в малкото коридорче на входа на Йога Мандала, пълен с приятно жужаща тълпа . Веднага ме връхлетя паниката от тясното  пространство и многото хора. Неистово ми се прииска да избягам, както го бях правила много пъти, когато зачестяващите ми панически пристъпи ме хващаха в клещите си. Обърнах се, но в този момент асансьорът зад мен се затвори и категорично ми отряза пътя назад. Почти можех да го чуя как се смее доволно.  Стиснах в юмруците и зъбите си последните капки кураж и се запромъквах навътре.  Следващото нещо, което си спомням са прекрасните сини очи на милото създание на рецепцията, което като че ли усети, че цялата ми сила и връзка с живота се крепи на тази зрителна нишка с  нея.

somethinggood

И малко след това, без да го осъзнавам тогава, животът ми направи рязък завой…нагоре! Появи се Деви – моят Йога Учител и не само. За Деви мога да разказвам много и пак няма да е всичко, защото тя непрекъснато се разкроява. Да, тя е опитен и отдаден йога учител, констелатор, алхимик, вълшебник и човек с огромно сърце, от което непрекъснато извира любов. За мен, обаче, тя се оказа нещо още по-специално – моят Ангел ПътеводителJ.  С любов и всеотдайност тя ме събра молекула по молекула и ме поведе на най-прекрасното и трансфромиращо пътеществие – навътре в себе си.

Спомням си, че в началото, всичко, което тя ми обещаваше, ми се струваш напълно недостижимо за мен. Докато повтарях първото утвърждение, което тя ми даде, плаках, мислейки се за безнадежден слуай. Но сега, една година и много йога практики, много утвърждения,  няколко йога ритрийта, семинара и трейнига и безценни запознанства с ценни хора по-късно , мога да кажа, че постигнах трансформиращ напредък в следното:

Научих се да дишам.

Спокойно, когато съм тревожна или уплашена.

Огнено, когато съм унила или уморена.

Охлаждащо, когато съм ядосана и гневна.

Алтернативно,  когато искам да съм балансирана.

И най-вече – в уджай. Или както аз го наричам на шега – джедайско дишанеJ

За първи път осъзнах, че дъхът е безценен не само защото ме дарява с кислород и енергия, а и защото е изцяло под мой контрол. Един мощен инструмет, кото ми позволява да се центрирам в настоящето и да му се наслаждавам.

Да преимам и да не осъждам Себе си.

Такава, каквато съм, с всичките си достойнства и несъвършенства. На първи прочит изглежда лесно, даже аз бях сигурна, че по тази точка съм отличничка – ама естествено, че се обичам! Но с течение на времето и практиките осъзнах до каква дълбока степен съм била оформяна от остарели схващания,  утвърдени обществени стереотипи, натрапени чужди очаквания и модни клишета. От  „Ау, няма ми талията“,   „Вче трябваше да съм станала директор!“  до „Нима съм пълноценна жена, щом не съм майка?“ са все самоусъждания, плод на гореспоменатите окови, които толкова плътно се бяха впили в мен, че бяха станали част от моята идентичност.

А какъв потенциал, какви съкровища и колко неподправен и заразителен чар може да се разкрие, ако една по една обелиш всички тези ненужни и стягащи обвивки.  Разбира се, това е процес, понякога труден, болезнен и разтърсващ, друг път – светъл  и бликащ. Но там, някъде, под обвиките, под броните, дълбоко в сърцевината си започваш да разбиташ кой си и започваш да се учиш да се обичаш. А след теб, идва и обичта към другите.

Другите.

Не се бях замисляла, колко често осъждаме околоните, приятелите, близките. И най-често, разбира се, с добри намерения: „Трябва да работиш нещо по-смислено“, „Ами не е удобно да не присъстваш на това събитие“, „Вертикалните райета  те скъсяват“, „Леле..колко си зле, вземи се в ръце“, „Много си агресивен“, „Твърде си мека“, „Ужасно сте наивни“ и т.н и т.н. всеки ден, цял живот. Но откакто научих, че осъждането е нисковибрационна емоция, която смуче енергията на този, кой го отправя, започнах да се наблюдавам и да се поставям в обувките на другия, преди прибързано да отсъдя нещо. Опитвам се да приема всеки човек такъв, какъвто е, вместо да се опитвам да го променя според това как изглежда света от моята камбанария. Всъщност, даже вече запонах да си слизам от камбанарията и се разхождам наоколо :).

Да прощавам

Винаги съм си мислила, че прошката е важна за този, който я получава. Но през тази година осъзнах, че, всъщност прошката е лек за даващия. Когато наистина намериш сили да простиш и оставиш обидата да си отиде, освобождаваш в себе си ново пространство, което се пълни с лекота, спокойствие и мир. И тогава пренасочваш енергията, която си губел, сърдейки се, към нещо градивно и хубаво.

Започнах да заявявам себе си и да отстоявам собственото си пространство.

Никак не ме биваше в това. Ама изразът „мека Мара“ съвсем не е случаен. Важното беше ВСИЧКИ около мен да са доволни, и чак тогава, евентуално, идваше моят ред. Можех да си почивам заслужено,  САМО ако съм си свършила цялата работа. А тя край няма. И ако това не беше така, винаги изпитвах вина, че съм се поставила на първо място. Да си призная много още имам да работя, но през тази година видях, как точно в случаите, в които съм заявила себе си въпреки притеснението, че някой ще остане недоволен (и, пази Боже,  няма да ме харесва повече) хората не само се съобразяват с мен повече, но понякога  и ми благодарят.

Ценя се справедливо

След като на първите ни дихателни практики споделих, че ми е много по-лесно дълго да издишвам, отколкото да вдишвам, Деви ме научи, че е много важно в живота да има баланс между даването и получаването, а очевидно бе – че с получаването не ме биваше много.  Сега съм много по-справедлива към себе си, енергията която отдавам било под формата на работа, внимание към околните и т.н.  спрямо това, което получавам в замяна. Което не означава, че очаквам 100-процентова реципрочност от всеки отделен човек – понякога на един даваш, а от друг получаваш. Важното е да си позволиш и да взимаш.

Повярвах в доброто

Тук веднага чувам всички, които познават добре моя сарказъм и вътрешния ми циник, да си казват с недоверие: „Да, бе…“ . Разбирам ви добре:).  Аз винаги имах план Б (и то ако изобщо имах смелост да планирам), съмнение, че нещата ще се получат и, че няма как просто нещо да не се обърка. Постепенно, обаче се научих да  очаквам само благоприятното разгръщане на събитията, вместо непрекъснато да се подготвям за лошото. И не говоря за култа към абсолютния оптимизъм, който нокаутира трезвия анализ и извличането на поука. А за  онова фино пренастройване, което ти помага да улавяш положителните вибрации наоколо и да ги отразяваш  обратно.

Открих „Сега“

Доброто Старо Време и Светлото Бъдеще. Две мои фикции, които ми пречеха да изживявам във всичките му нюанси сегашния момент.  Ако не съжалявах за хубавите преживяни неща, които няма да се повторят, живеех в трепетно очакване на нещо хубаво, което евентуално предстои. Оказа се, че Доброто Старо Време винаги е старо, не не винаги е било добро.  Много от утвърдените през вековете правила и модели на поведение са вече изключително неадекватни и неверни, но продължават като с ластик да те дърпат назад, за да си останеш в удобния за всички периметър на доброто послушно момиче и „нормален“ човек. А пък Бъдещето….  Как може да е светло нещо, което не съществува.   Затова опитах да открия Светлото Настояще и Доброто Сегашно Време. Никак не е лесно. Но йога практиките, медитациите както и констелациите ми помогнаха да постепенно да се чувствам все по-уютно тук и сега.

Научих се да благодаря

За всичко хубаво. И всичко трудно. Ето вижте:

Благодаря на родителите си, че са ми дали  живот и са ми дали най-доброто от себе си, за да го живея пълноценно.

Благодаря на Деви за всеотдайната й и трансформираща работа с мен, за нещата, на които ме учи, за вълшебните хора и преживяванията, с които ме среща, и за любовта и лекотата, с която се движи през живота. Включително и през моя.

Благодаря на целия прекрасен екип на Център за Цялостна Транформаця „Мандала“ и всички учители и терапевти, с които имам щастието да общувам там, за големите им сърца и затова, че от първия ден се чувствам у дома си.

Благодаря на Мон, която освен любовта и приятелството си, ми дава и публично пространство в блога си, за да мога да споделя всико това.

Специални благодарности и на депресията и паниката, които така силно ме удариха в дъното, че единствено, което можех да направя, е да изплувам.

 

И сега, веднъж поела дъх над вълните, смятам да не спирам да пътешествам, още повече, че нали вече умея да дишам:).

Защото знам, че имам още много съкровища за откриване, уроци за учене и мечти за сбъдване.

И защото знам, че както гласеше първото утвърждение, което Деви ми даде:

Днес ще ми се случи нещо хубаво:)

Какво хубаво се случва днес на теб?

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ

Асана, Лечение, Медитация

Десетте тела и пътят на душата

Духовните традиции обичат да броят – 7 чакри, 3 бандхи, 11 лунни центъра (и до тях ще стигнем). Започвам да си мисля, че Goyogaflow се превръща в картотека за всички свещени числа, използвани някога в историята. И въпреки всичко, не мога да не споделя с вас и десетте тела. Просто е много важно (поне за мен), защото тази информация осмисли последната ми екзситенциална криза. Сега остана и техниките да приложа…. но и до там ще стигнем. Първо – теорията.

Десетте тела

 

Концепцията за десетте тела идва от кундалини йога и описва пътя на душата през живота в тяло. Защото, както знаем, ние сме дух, дошъл тук, за да преживее нещата в 3D и колкото по-често се подсещаме за това, толкова по-леко е съществуването ни. В крайна сметка, както и да изживеем дните си на земята, всички се връщаме в Източника и рано или късно ни се приисква отново да дойдем тук. Причините за това са много и няма да ги обсъждаме днес. Добре е само да не забравяме, че това тук сме си го избрали ние.

gyf21.10

 

Та така, пътят на Душата – с инкарнацията си тя поема на едно пътуване през различните аспекти на човешката психика, които в кундалини йога се наричат десетте тела.

При зачеването Душата се появява от Безкрая и става осъзната – обградена от мисли. Те се разделят на Негативно съзнание и Позитивно съзнание, които заедно оформят Неутрално съзнание. Душата и ума намират изражение и манифестират същността си във Физическото тяло. Прогресията на душата, нейното израстване изисква наличието на ум и тяло. Линията на арката води душата по пътя й. Аурата е потокът от електромагнетична енергия, която е в и около физическото тяло. Тя е пряко свързана с дейността на седемте чакри. В нейното пространство се „сторнират“ всичките ни минали преживявани. Праничното тяло захранва духовния растеж, като ни свързва с жизнената енергия. Финото тяло е следващото средство за душата, чрез което тя напуска физическото тяло и се отправя към Източника при смъртта. Докато сме живи то ни помага да се свържем с фините енергийни потоци, които ни заобикалят. Излъчващото тяло е нашата духовна светлина, невинността ни. Към него се стреми Душата и него открива във всички други тела при пътуването си. Въплъщението или Обединението се случва, когато Душата и Излъчващото Тяло се слеят и в сливането си преоткрият всичко, което е било по нов начин. Това е като алхимичен процес, при който цялото става по-голямо и могъщо от всичките си части, взети заедно.

Тялото на душата – Всичко е едно

тяло на душатаДушата е пътешественикът и пътуването. В Тялото на душата ние слушаме Безкрая. Благодарение на него пренасяме знанието на Източника в рамките на материалния свят. Душата е божественият аспект на Аз-а (нашият Висш Аз), който следва стъпките на еволюционния път – от обединението при зачеване, през разделянето при раждане, до обединението в Едното. Когато сме свързани с душата си, ние осъзнаваме, че тя е тук, за да преживее това пътуване и й помагаме да извърви пътя си – така ставаме съ-Създатели.

Негативното Съзнание – Копнежът да приндалежиш

негативно съзнание

Отделянето на частта от Цялото веднага създава дуалност и усещане за изоставяне. Негативното съзнание е втората стъпка в пътуването на душата. Тук научаваме кои сме, като определяме кои не сме. Негативното съзнание разкрива всяко „НЕ“ по пътя ни и по този начин ни показва всяка спънка, която можем да срещнем до „ДА“. Когато сме свързани с него, развиваме проницателността да знаем кое е правилно за нас и кое не. Така можем да следваме душата с лекота и сигурност, че се движим в правилната посока.

Позитивното съзнание – Моята воля, Воля, Неговата Воля

позитивно съзнание

В третия етап от пътуването вече сме определили кои не сме и откриваме кои можем да бъдем. Позитивното съзнание вижда положителната страна на всяка ситуация. То е нашият ентусиазъм. Важно е да го поддържаме активно, защото в противен случай то става гориво за Негативното съзнание. Щом се научим да присъстваме в Позтивното съзнание можем да посрещаме предизвикателствата на живота с усмивка. От тази позиция всичко е постижимо. Важно е обаче в ентусиазма си да не забравяме чия воля налагаме в действителност и върху кого.

Неутралното съзнание – Отвъд дуалността

неутрално съзнание

След като сме усетили и оценили екстремните позиции на позитивно и негативно, се опитваме да открием баланса между двете. По този начин започваме да се отделяме от света на противоречието. Неутралното съзнание е състояние на непривързаност – на този етап целта ни е не да намерим средния вариант между две крайни точки, а да открием начин да интегрираме полярностите. Неутралното съзнание приема информацията, която идва от всички други тела, усвоява я и я преработва като напътствия. Когато не знаме какво да кажем или направим, е нужно просто да преброим до 10, за да дадем на Неутралното съзнание 9 секунди, в които да храносмели данните, с които разполага и да ни предостави готов отговор. Неутралното съзнание измерва ценността на нещо не по цената му, а по истината, която се съдържа в него.

Физическото тяло – Учителят по баланс

физическо тяло

Пет е числото на учителя, а този учител се учи директно от живота. Физическото тяло е петият етап от пътуването на душата. То е пространството, което позволява на всички други тела да общуват по между си през житейската опитност, която натрупваме в него. Тук се установява баланса между горе и долу. Можем да изберем да останем в света на материалното до края на живота, но рано или късно всичко това омръзва и потегляме по еволюционния път на душата към нейното пробуждане. Физическото тяло ни предоставя материалната база и правото на избор във всеки момент да тръгнем по пътя на духовното.

Линия на арката – Силата да манифестираш чрез молитва

линия на арката

Шестият етап от пътуването на душата осветява пътя й към дома. Линията на арката не принадлежи на света, през който сме се движили до сега. Тя е основата на Излъчващото тяло и се манифестира в материалния свят през силата на молитвата. През вековете линията на арката е била изобразявана като ореол, който блести на 6 до 9 мм над главата от ухо до ухо. Жените имат още една линия, която свързва двете зърна на гърдите. Независимо от пола обаче важно е да знаем, че линията в действителност преминава през цялото тяло. Тя не подлежи на природните закони, ръководи се от по-висшите измерения и ни дава силата да прожектираме желаната реалност. Нейното сияние предпазва позитивните ни мисли и намаля отрицателните ни проекции, независимо дали произхода им е външен или са останали в нас като стари отпечатъци.

Аура – Вдигаме вибрацията

аура

Седмият етап от пътуването на душата преминава през ауричното поле – арената, където миналото и бъдещето се разиграват. Аурата се създава от потока на прана, който преминава през надите или меридиантие на тялото и контакта й с чакрите. Тя представлява сферично електор-магнитно поле, което може да се разшири до 2,75 м радиус отвъд физическото тяло. Аурата съдържа всичките ни спомени, които служат като кармични връзки, обвързващи ни с действителността. Но тя също предлага и защитено пространство, в което ние привличаме всичко необходимо, за да израстваме и да развиваме съзнанието си отвъд материалното.

Пранично тяло – Възкресяване

пранично тяло

Осмата стъпка от пътуването на душата е свързана с осъзнаването на прана. Това тяло ни свързва с Жизнената Енергия на Безкрая и я разпределя по материалните аспекти на съществуването ни. Неговото гориво е дъхът – първото и последно нещо, което правим през живота си е да вдишаме. Чрез дишането ние снабдяваме тялото си с прана. Прана е неизчерпаем ресурс, но нашата способност да я усвояваме е свързана само с живота ни в това тяло. Когато практикуваме ние удължаваме дъха и така можем да поемаме повече жизнена енергия. Ставайки господари на прана в тялото, ние ставаме господари на живота си – така развиваме способността си да отиваме отвъд дъха.

Фино тяло – Господарят на Мистерията

фино тяло

Деветият етап от пътуването на душата е свързан с Финото тяло, благодарение на което душата ще напусне материята в момента на смъртта. Всички заплитания на физическия свят ние познаваме през това тяло. Акашовите записи също могат да бъдат достигнати през него – подсъзнанието ни се оформя тук. До този момент пътуването на душата е било сякаш среща с отделни дървета. На това ниво за първи път можем да видим цялата гора. Осъзнавайки взаимовръзката между различните елементи на съществуването си, ние ставаме господари на онова, което доскоро ни е изглеждало като неразгадаема мистерия.

Излъчващо тяло – Всичко или Нищо

излъчващо тяло

Десет е числото на Източника – точката, от която всичко извира и в която всичко се връща. На този етап душата се свързва със Светлината, към която винаги е била привличана. Срещата с Излъчващото тяло е равносилна на завръщане. Йоги Баджан нарича това тяло 1+ – душата единица се слива с безкрайното сияние 0. Там, където има светлина, не може да съществува мрак. Когато сме едно с Излъчващото тяло, непроницаемото ни сияние отразява всичко негативно и ни предпазва от него. Това тяло има радиус от 2,75 м. Светлината му озарява съществуването ни и създава хармония навсякъде около нас.

Обединени – Равновесие

въплъщение

Стигнахме до точката на пълнота. От тук нататък се простира само Безкрая. В процеса на Обединение интегрираме съзнанията на всички десет тела. От тази позиция сме способни да разберем и навигираме техните взаимовръзки. Ставаме духовни учители за самите себе си. Виждаме всички избори във всяка една ситуация и всеки път избираме Бог, защото осъзнаваме, че той е опцията ВИНАГИ. Достигнали сме равновесие в Себе си и с всяко вдишване и издишване съзнателно избираме да останем в него, защото разбираме, че всичко и всички сме ЕДНО.

Как да използвате знанието за десетте тела и как да ги балансирате, ще разберете следващата седмица. До тогава,

 

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ

 

Асана, Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

Летни събитя + майски плейлист

За мен като писател и автор е много по-лесно да седя за компютъра и да общувам с вас чрез статии и фейсбук постове. Личният контакт винаги ми е бил по-труден, защото имам усещането, че хората очакват да говоря по начина, по който пиша. Сами разбирате, че това не е така.

Въпреки всичко все по-често събирам смелост да ви каня на събития, които аз водя или в които участвам. Това не е с идеята да ви „продавам“ нещо. Смятам, че всички хора, които се занимават и интересуват от йога са достатъчно интелигентни и инуитивни да знаят кога някой се опитва да им прилага търговски трикчета. Каня ви на различни събития с цел да преодолявам собствения си страх от лични срещи с вас, пък и за да споделям това, което зная и мога под друга форма. Едно е да ви обясня в статия как се прави определена асана, съсвем друго е да я направим заедно.

gyf08.06По този повод в днешната статия съм събрала няколко много разностранни събития, в които ще се включа под една или друга форма. Ако искате да се запознаем или пък просто сте си харесали някое от моите предложения, включете се. Ще се радвам да присъствате, дори да не се видим.

*За повече информация за всяко събитие, кликнете на снимките.

  1. Йога на работното място – безплатна лекция

pic1gyfСъбитията започват още днес с безплатната лекция, която ще проведа в Training Academy. Обещавам, няма да правим нищо сложно, акробатично и объркващо! Елате в бизнес костюм и пак ще сте подготвени за тази лекция. Идеята ми за това събитие беше да представя на една по-бизнес ориентирана аудитория как лесно да интегрира йога елементи в живота си, за да можем да се чувстваме по-балансирани, хармонични и свързани със себе си и всички останали.

  1. Фестивал на изобилието – отпразнувай лятото

pic2gyfФестивалът ще се проведе в център Мандала (моя втори дом) на 18 и 19 юни. В събота, на 18, аз ще водя три различни събития. Сутринта – лекция за ритуалната ароматерапия, на обяд – ин йога на тема любов и помирение и следобяд – бели денс. Ако искате да работите с етеричните масла в по-духовен план, да си починете и да поработите с фасцията или пък да си потанцуваме заедно, заповядайте. Белите се продават в центъра и през ТикетЛоджик.

  1. Самодивски ароматен ритрийт

pic3gyfТова е едно прекрасно женско ароматно събитие, което организираме с моята скъпа Теди Деви в края на месеца. Между 22 и 26 юни в чудната обстановка на Trinity Retreat House ще си направим огнен ритуал за лятното слънцестоене, ще берем еньовденски билки, ще танцуваме, практикуваме и ще открием кои са 5-те женски архетипа и как ние ги проявяваме в живота си. Темата за жествеността ми е любима, а Деви вече е правила подобни женски кръгове, които предизвикаха фурор. Релакс, вътрешна работа, смях, вкусна храна – всичко това на едно място. Идваш ли?

  1. Neo Dervish

pic4gyfВеднага след самодивския ритрийт  ще посетя това уникално събитие. Ziya Azazi може да ме вкара в транс само като гледам дервишкото му въртене. Представям си какво ще бъде като преживяване на живо. Сърцето говори на език, който думите не побират. Сърцето на дервиша говори така.

 

5. Летен елексир – ритрийт за всички сетива

pic5gyfПрескачаме юли, който ще прекарам на морския бряг (но пак ще има статии!) и започваме директно с августовските събития. Първото от тях ще се проведе между 7 и 14 август в една прекрасна зелена вила близо до Бургас. Този ритрийт съчетава толкова много елементи в себе си, че не знам точно как да го опиша. Ще има виняса, акро, ин и кундалини йога, танци, тантра, констелации, интуитивно готвене и осъзнато хранене, терапии, аромати и ритуали. Плюс море, кални бани и Бегликташ. Оооо Бегликташ! Нямам търпение! За прекрасното ви изкарване ще се погрижим отново Деви и аз, заедно със Селина – една от най-нежните и меки йога преподавателки, които познавам и разбира се, Таня, която прави най-невероятните масажи.

  1. Удая фест

pic6gyf

 

Първия международен йога фестивал, организиран в България. Какво друго мога да кажа?! Едни от най-добрите световни йога преподаватели + уникални музиканти. На едно място. В Боровец. 18 до 22 август. Аз ще съм някъде на постелките. Ако ме засечете, кажете здрасти!

 

  1. Беглика

pic7gyf

 

Grand summer finale – Беглика фест, който си мечтая да посетя от 2008 насам (май тогава беше първото издание?). И сегааааа вече избирам палатка и спален чувал! Юху. Елате да си помълчим на острова на тишинавтите или да попрактикуваме заедно в шатрата на Мандала.

 

 

Събрах ги 7 – случайно е, заклевам се. Междувременно в края на юли защитавам дипломната си, след което директно се изстрелвам към Barcelona Yoga Conference. Стискайте палци за дипломирането и очаквайте статия за Барселона.

До Виждане !

А до тогова – майски плейлист (и юнския идва скоро).

Намасте,

Мон ॐ

Асана, Лечение, Медитация

Бяла тантра – история с неочакван край

Всичко започна преди повече от 3 години, когато чаках да започне редовната ми практика по пилатес. Срещу мен на ниската маса се бяха настанили две жени, които говореха за кундалини йога. Случайно дочутият разговор ме привлече и реших да посетя един час по кундалини. Седмица по-късно вече бях в залата и очаквах началото на практиката.

Това беше най-странното преживяване, което съм имала с йога! През по-голямата част от времето нямах идея какво правя – не знаех как да дишам, дали изпълнявам нещата правилно и честно казано, се притеснявах да пея мантрите. През цялото време единствената ми мисъл беше „Това не е йога.“

Перефразирах горното в „Това не е моята йога“, напълно забравих за кундалини йога и продължих с виняса и пилатес. Този момент остана в съзнанието ми просто като една особена практика, която не бих повторила. Никога.

И тъй като Вселената има повече от добро чувство за хумор, ме срещна с работата на Елена Брауър, с която имах удоволствието да практикувам лично. Тя е човекът, който с елегантния си и небрежен подход върна интереса ми към кундалини. Криите бяха интегрирани в практиките по толкова деликатен начин – не мисля, че някой разбра, че те принадлежат на друг стил. Всичко беше една симфония от движения и дъх, в която кундалини елементите бяха нотките на радост и блаженство.

И така, преди точно година моят интерес към кундалини йога беше възроден. Този път бях готова за „странността“ на практиката и тя се превърна в интегрална част от моята садхана. Веднъж седмично се превърна в два пъти, започнах да експериментирам с виняса и кундалини и дори направих един 40-дневен цикъл с крия (което до този момент ми се струваше невъзможно).

бяла тантра

Историята завършва този уикенд, когато имах радостта да посетя ежегодния семинар по Бяла тантра, организиран от Асоциация Кундалини йога България. И сега идва трудната за мен част, в която ще се опитам да ви предам в думи какво преживях.

  1. Крийте са трудни! И за това има причина.

Всички, които живеят си идеята, че кундалини йога е песнички и поклащане, не знаят за какво говорят. Трудно е да седиш 11 минути с изправени ръце. Още по-трудно е междувременно да си в кръстосан седеж, да дишаш и да прилагаш бандхи. Но докато ума ти не спира да ти повтаря колко ти е трудно и не можеш повече, тялото ти е на друго мнение. В един момент, когато преминеш бариерите на съзнанието за възможно и невъзможно, усещаш, че можеш да продължиш да правиш крията безкрай! Заслужава си да стигнеш до този момент.

  1. Социалната желателност вън!

*социална желателност – термин, който скъпата ми приятелка Ука използва за ситуации, в които се опитваме да бъдем “социално желани” и да се държим приемливо на всяка цена, дори когато ни се иска да викаме, плачем, да се смеем и така нататък….

Да седиш и да издаваш живтонски звуци или да танцуваш, докато говориш на измислен език със сигурност изглежда налудничаво отстрани. И е. Точно по тази причина е и толкова освобождаващо! Всичко, което не си могъл да изречеш или изразиш, защото „не е културно“ („Какво ще кажат хората?!“) в този момент излиза наяве в защитена среда. Казвала съм ви, че ние нямаме тайни – тайните ни имат нас (особено когато са такива малки поведенчески бъгчета от типа „Не трябва да се гневя, защото ще излгеждам зле пред другите“). Сега го изпитах през тялото си и изводът ми е, че всеки от нас поне веднъж в живота си трябва да вие като вълк, да крещи като маймуна и да реве като лъв. Поне!

  1. Гледай ме в очите

Контактът с очите е нещо, което често избягвам подсъзнателно. А сега наблюдавам, че и други хора го правят. В бяла тантра няма как да избягаш от погледа на партньора. И това те смекчава по някакъв начин. Прави те по-отворен и приемащ и в същото време по-уязвим. (Скоро ще има статия за уязвимостта, обещавам!) Плаче ти се – плачеш, смее ти се – смееш се. Не е нужно да спираш процеса и не е нужно да се криеш. Всичко, което преживяваш, го преживяваш с човека срещу теб.

  1. Да живее музиката!

Аз съм аудио-човек. Звуците не просто за важни. Ритмичността, гласа, интонацията са основен източник на информация за мен. Това беше и една от причините да се върна към кундалини йога – мантрите и музиката играят ключова роля в процеса на практиката. Най-хубавото е, че в семинара не се използваха само класически кундалини йога мантри, но и трайбъл барабани, популярни песни, дори църковна музика. Всичко това в един прекрасен микс от движения и дишане, който те свързва директно с ритъма на сърцето ти.

  1. Лудите, лудите – те да са живи!

Често на кундалини йога практикуващите се гледа като на онези „странни“ човеци, които сякаш нямат нищо общо с останалия йога свят. Като човек, който прекара два дни с тези луди искам да ви кажа – да, определено са луди, но не го крият и го отработват успешно в практиката. Докато голяма част от всички останали нормални са си просто тайно луди, които цял живот носят тежестта на неврозите и депресивността си и никога не намират отдушник за тази неправилно разпределена енергия.

Резултатите след Бяла тантра семинар се разгръщат в рамките на 3 месеца, но при мен вече се забелязват някои интересни промени. В кундалини йога традицита 2016 е годината на пета чакра, така че голяма част от практиките бяха насочени към работа с Вишудхи. И това оказа влияние върху начина, по който се изразявам и общувам с другите хора.

Най-интересният резултат за мен се прояви в ситуация, в която разговарях с човек, който не спираше да ми задава въпроси при това за нещо, в което аз не съм участвала пряко. Винаги в такива моменти се чувствам като ученичка пред директора. Този път, обаче успях съвсем точно да изразя как се чувствам и прекъснах разговора преди да е станал непоносим за мен. Голяма победа! Мон – 1, страх от конфликти – 0!

Още една интересна особеност, която наблюдавах още по време на самия семинар е отношението ми към храната. Отдавах липсата на глад на факта, че практикувам по цял ден, но тази вълна на „ситост“ ме държи все още. Не съм се отказала от храната. Просто през последните дни забелязвам, че ми се хапват определени неща в ограничени количества и се чувствам прекрасно!

Със сигурност ще стана свидетел на още промени през следващите 90 дни, но за сега мога да кажа, че съм изключително щастлива, че посетих семинара по Бяла тантра. Благодаря на организаторите, на учителите, които дойдоха чак от Франция и на моята скъпа приятелка Деви, която винаги знае как да ме провокира.

Ако все още не сте посещавали час по кундалини йога, препоръчвам ви да го направите. Дори да е само заради опитността. В най-лошия случай после ще можете да казвате „Това не е (моята) йога.“

Желая ви светлина!

Живейте в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ

П.С. Винаги, когато посещавам подобни събития забравям да снимам (по обясними причини :) ). Надявам се организаторите скоро да качат снимките, които те правиха и обещавам да ги споделя :)

Асана, Лечение, Медитация

Петте ваю

 „Когато бурните ветрове на живота задухат, отпусни се и се огъни под напора им. Като се огънеш, ти ще придобиеш сила по нови за теб начини. Като се отпуснеш, ще направиш място за новото и по-доброто.“

~Карън Салмансън

След поредицата от статии, посветена на трите бандхи, днес в Goyogaflow ще ви представя петте ваю. Готови? Да започваме

5vayusКакво са петте ваю?

Във Ведите има една притча за петте способности – ум/мисли, прана/дъх, говор, слух и зрение, които се скарали коя е най-важната. След дълъг спор прана напуснала тялото и то започнало да умира. В този момент станало ясно, че прана е най-ценната сред всички способности на организма. Можем да живеем без останалите, но в момента, в който спрем да дишаме, смъртта е неизбежна.

Казва се, че прана притежава над 30 качества и изражения, но ние можем да овладеем 5 от тях – това са именно петте ваю. С най-прости думи, тези пет качества могат да бъдат описани като движения нагоре, надолу, навън, навътре и в кръг.

Петте ваю са пет различни изражения на жизнената енергия в тялото прана. В йога прана се възприема като живителната сила. Това е движещият, вдъхващ живот елемент без който нито едно живо същество не може да оцелее. А в тялото прана намира изражение чрез дъха, тоест чрез елемента въздух. Или, както казва авторът Паначе Десай „Дъхът е мостът, който те води до ефирните измерения на съществуването ти. Когато животът ти предложи предизвикателство, спри, забави темпото и дишай.“

Съвсем неслучайно в йога се набляга толкова на дихателни техники, защото те са много ефективен начин да повлияем на по-фините енергии в тялото и да постигнем по-добро цялостно разбиране за неговите функции. А петте ваю са няколко различни ефирни елемента, чието овладяване води до много ползи на физическо и емоционално ниво. Наричани още петте вятъра, ваю имат специфични качества, свързани са с определени чакри и управляват действието на различни органи и системи в тялото.

Петте ваю са

  • Прана ваю
  • Апана ваю
  • Удана ваю
  • Самана ваю
  • Вяна ваю

Прана ваю. Вятърът на живота и вдъхновението

Животът започва с вдишване и завършва с издишване. Поемането на първата живителна глътка въздух поставя началото на множество процеси в тялото и задейства останалите четири ваю. Прана ваю е елементът на вдъхването и вдъхновението – онова, което ни кара да продължаваме напред. В тялото прана ваю намира своето място в зоната на сърцето и белите дробове. Нейното движение е насочено навътре и нагоре. За да усетим прана ваю, просто трябва да затворим очи, да вдишаме дълбоко и да наблюдаваме фината енергия, която се изкачва от стомаха нагоре през сърцето към върха на главата.

Апана ваю. Вятърът, който изчиства

Апана ваю е противоположната на прана ваю сила. Това е вятърът, който ни изичства от всичко ненужно (на физически и емоционален план). Апана се намира в зоната на тазовото дъно и се грижи организмът ни да не се задръства. Нейното движение е насочено навън и надолу. Това е енергията на изхвърлянето и елиминирането. На ниво органи и системи апана е свързана с бъбреците, дебелото черво и пикочо-половата система. За да усетим апана ваю, просто трябва да затворим очи и да издишаме. С издишването белите дробове се освобождават от въглеродния диоксид и правят място за свеж кислород. На по-фин енергиен план с издишването можем да почувстваме слизането на енергията надолу по Сушумна към ниските чакри.

Удана ваю. Вятърът на комуникацията

От името се досещате, че удана ваю се намира в зоната на гърлото (пета чакра). Това е вятърът на сетивата слух и зрение на възприятията ни. Това изражение на прана е свързано с начина, по който интерпретираме заобикалящия ни свят и добавяме своя принос в него. Удана е мисълта, мечтанието, тя е вярването, че умът изгражда реалността. Нейното движение е нагоре и навън (от центъра към периферията). Движението на удана ваю се подобрява значително чрез дихателни техники с Джаландара бандха. За да усетим удана ваю, просто трябва да затворим очи, да вдишаме и да почувстваме как с поемането на въздух тялото се разширява от центъра към крайниците и как енергията се задвижва в същата посока.

Самана ваю. Вятърът на трансформацията

Самана е свързана със свещения огън Агни – онзи, който изгаря нечистотите, който превръща твърдите елементи във фина енергия, който ни трансформира отвътре навън. Самана ваю се движи от периферията към центъра. На физическо ниво тя отговаря за храносмилателната система, както и за способността ни да усвояваме кислорода от въздуха, който вдишваме. Това е мястото на Удияна бандха. На по-фино ниво самана е обединяващият фактор между прана и апана, тъй като отделя токсините от хранителните вещества. Самана е вятърът, свързан с усвояването на информация, изграждането на позиция и вземането на решение. Точно поради тази причина в йога храносмилането (отделянето на важното от токсичното) е тясно свързано с ума и начина на мислене. За да усетим самана ваю, просто трябва да затворим очи и да дишаме дълбоко, фокусирайки се върху издигането на прибирането на коремната кухина.

Вяна ваю. Вятърът на обединението

Вяна е личниият ни мини ураган, който се вихри в и около тялото. Нейните кръгообразни движения обединяват всичко в безкрайните си спирали. Тя е балансът между останалите четири ваю. Вяна е тоталното осъзнаване за тялото като една цялостна единица, координаращият, свързващ елемент. Тя няма конкретно изражение във физическото тяло. Вяна е по-скоро свързана с мрежата от нади, които свързват нервите, вените, мускулите и ставите и доставят нужните вещества до всяко едно кътче на организма. Това изражение на прана се движи по периферията на тялото и ни опасва като защитна стена. Вяна е свързана със способността ни да се усещаме като едно неделимо цяло, като свързани с всичко останало, но и като отделни индивиди с лични граници. Тя намира изражение в безрезервното служене от сърцето.

Именно безрезервното служене е това, което ни учи на свобода, безпричинна радост и обич, която излиза отвъд рамката на семейството и приятелите ни. Нека служим най-вече на Живота и да следваме неговия нестихващ поток на разширението.

Намасте,

Мон  ॐ

На снимката: прекрасната Delamay Devi

 

 

 

 

Асана, Медитация

Априлски плейлист – музика за ин йога

йога музикаДойде любимият ми момент от месеца, когато ви представям подбрана колекция от муизка за йога. Темата на априлския ни плейлист е “Тялото жадува за почивка”. Ако вашият април е натоварен, хаотичен и много емоционален, какъвто се оказа моя, то този плейлист ще ви успокои и балансира. Особено сега, когато Марс е ретрограден, сме много по-склонни да реагираме емоционално и да се поддаваме на гнева и яростта си. За това е добре да балансираме цялата тази енергичност и експресивност с навлизане в покоите на душата, където всичко винаги е тихо.

Музиката, която съм подбрала е прекрасна за ин йога практика или за час, в който ще се фокусирате повече върху елемента вода. Ако пък всичко е толкова объркано, че нямате време за практика, просто си пуснете плейлиста преди заспиване. Артистите, събрани тук ще се погрижат сънят ви да е дълбок и пълноценен. Препоръчвам ви, докато слушате този плейлист да използвате етерични масла от лавандула, лайка, лимон, лайм или див портокал, за да успокоите ума и енергетизирате тялото. Любима моя комбинация е лавандула с лимон – по 2 капки от всяко масло в арома лампа или дифузер. Преди сън наблегнете на лавандулата и лайката.

И в крайна сметка, нека не забравяме, че и това ще мине. След ян, винаги идва ин. След натоварения април, ще дойде празничният май. Нашата работа е да присъстваме тук и сега, да дишаем дълбоко и да забелязваме това, което работи.

Желая ви живот в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ

Асана

Йога музика за лунно затъмнение

Предложението ми към теб тази седмица:

Да танцуваме! Днес – пълнолуние + лунно затъмнение = йога музика за екстатични танци. Сега е най-добрият момент да се поразтоварим, да се пораздвижим и да почетем Луната.йога музика

Периодът на затъмнението е предизвикателен за някои от нас. Някои неща излизат на повърхността. Други – ни дърпат надолу към подсъзнанието. Каквото и да става в живота ти сега, знай че:

Шакти мудра
Шакти мудра
  1. И това ще мине!
  2. Нищо не може да те извади така добре от главата, както добрият стар разтърсващ танц!

Без повече приказки. Стъпвай на дансинга и се остави на Луната да те движи. Защото понякога е нужно да се пуснеш по пързалката със затворени очи. Защото да яхнеш вълната е по-ползотворно, отколкото да се бориш с течението.

А за финал на практиката, ти предлагам медитация с Шакти мудра.

Желая ти живот в прекрасното Сега под пълната Луна!

Намасте,

Мон ॐ

 

Асана

Джаландара бандха – ключът към Духа

Намасте мили йогички,

Днес поставяме край на поредицата от статии за бандхите с последен пост на тема джаландара бандха – ключът към Духа. Желая ви приятно четене, а статиите за другите две бандхи можете да прочетете тук и тук.

Какво е джаландара бандха

Това е бандхата, която запазва и контролира притока на енергия към горните енергийни центрове и в същото време запазва издължаването на гръбнака ни от основата му чак до върха. Смята се, че това е най-лесната за усвояване бандха и в някои случаи най-приятната за практикуване.

джаландара бандха

Джаландара бандха и физическото тяло

Джаландара бандха, известна още като гърления ключ, е третата и последна бандха. Както се досещате от името, тя е разположена в зоната на врата и е свързана с мускула глотис. Чрез стягането на глотиса можем да контролираме отвора, през който въздуха навлиза в тялото и съответно количеството кислород, което усвояваме. На физически план функцията на джаландара бандха е да издължи и разтегне гръбнака в неговата най-горна част между диафрагмата и основата на черепа. За съвременния човек това е много деликатна зона, която се натоварва през целия ден. Застоялият начин на живот, носенето на тежки чанти и взирането в монитори през по-голямата част от будните ни часове поставят голямо напрежение върху врата и раменете и създават условия за неправилна стойка, болки, схващания и цялостна скованост в тази област.

Активирането на джаландара бандха ни помага да неутрализираме естествената извивка на врата и по този начин

  • декомпресира вратните прешлени
  • отпуска мускулите и сухожилията в областта на врата и раменете
  • създава повече пространство в тила, което е нетипично като усещане за съвременния човек, но пък е много приятно
  • създава стабилна платформа, така че тежестта на главата да е равномерно разпределена върху деликатната вратна структура

Прибирането на брадичката към ямката на гърлото пък фокусира вниманието ни върху дишането и по този начин ни прави по-осъзнати за ритъма и продължителността на дъха.

разтягане на гръбнака

Джаландара бандха и фините тела

На енергийно ниво джаландара бандха има две основни функции

  • да издигне енергията до горните две чакри
  • да контролира силата, с която енергията достига до тези две чакри

Мислете за последните два енергийни центъра като за много деликатни цветя. Те имат нужда от подхранване, но към тях трябва да се подхожда с внимание и търпение. Тъй като те са свързани с по-високи измерения и с концепции като абстрактно мислене, интуиция, връзка с Божественото, работата с тях се случва на много по-фино ниво. Съответно, ако мощна вълна от енергия достигне до тях с голяма скорост, това може да окаже негативно влияние върху тяхната деликатна структура.

От друга страна, заради разположението на тези две чакри в горната част на тялото (главата) Кундалини шакти трябва да извърви много дълъг път, за да стигне до тях. Често тя изобщо не достига до главата и Аджна и Сахасрара не се подхранват от нейната сила. Така че тези два енергийни центъра се срещат с два основни проблема:

  • липсата на каквато и да е енергия
  • резкият приток на голямо количество енергия, която може да достигне до тях

Джаландара бандха е като клапана на маркуча, който контролира притока на вода към деликатните цветя, така че да бъдат подхранени, но да не бъдат удавени.

Джаландара бандха и йога

Практукуването на джаланадара бандха е изключително полезно в йога практиката. Нейното активиране адресира един много често срещан проблем – започването на движението от главата. В много случаи движенията ни са водени от главата, макар че реално няма нужда от нейното включване. Със сигурност се сещате за някой ваш познат или приятел, който сякаш върви с главата си и я движи напред-назад при правенето на крачки. Тази тенденция поставя излишно напрежение в зоната на врата и раменете и компресира фините прешлени там, което води до болка и схващане.

Друга тенденция, която се наблюдава у съвременния човек е изнасянето на главата напред. Това е следствие от постоянното ни взиране в различни екрани и монитори. При това изнасяне тежестта на главата се разпределя неравномерно и се получават същите болки, схващания и компресии във вратните прешлени.

Активирането на джаландара бандха адресира тези проблеми, като връща главата в правилната позиция, заздравява мускулите на врата и декомпресира прешлените. За да активирате джаландара бандха просто трябва да приберете брадичките надолу към ямката на гърлото. Ако това ви се струва някак неестествено и не сте сигурни дали изпълнявате действието правилно, опитайте да използвате книга като помощно средство.

Активиране на джаландара бандха

  • Седнете в удобен кръстосан седеж и активирайте мула бандха в тазовото дъно
  • Издигнете гръдния кош нагоре без да огъвате излишно гръбнака. За целта просто вдишайте дълбоко и усетете как гръдния кош се издига напред и нагоре. При издишване задръжте тази позиция на торса и отпуснете само раменете надолу.
  • Дръжте гърдите високо без да огъвате врата.
  • Приберете брадичката надолу и навътре и, ако имате нужда, поставете книгата в пространството между брадичката и гръдната кост. Книгата ще държи фокуса ви върху джаландара бандха и ще ви помогне да свикнете с тази позиция на тялото.
  • Отпуснете напрежението в главата и раменете.
  • Останете тук за няколко вдишвания и издишвания.

 

За финал

Накрая на тази поредица е важно да запомните, че активирането на бандхите става с практика и търпение. Винаги е добре да потърсите съвет и помощ от сертифициран йога инструктор. Не се отказвайте и неслед дълго усилията ви ще бъдат възнаградени. Използването на бандхите ще подобри позата на гръбнака ви, цялостната позиция на тялото, походката и начина ви на движение. Ще се чувствте по-енергични, ще мислите по-добре и ще страдате все по-рядко от болки и скованост.

 

Желая ви приятно практикуване и живот в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ