Лечение, Осъзнато Общуване

Богинята на Скръбта

Скръбта е една от най-мощните богини. Тя поглъща агонията от загубата ти и ти позволява да откъснеш от себе си раждивите парчета на прекаленото усилие. Нейните нокти разкъсват булото на илюзиите ти, за да можеш чрез сълзите си да пречистиш прозорците на душата. А там накацали те чакат новите надежди за утрешния ден.

Но първо трябва да преглътнеш горчивата медицина на скръбта. Смело, на един дъх.

grief

Как да общуваш с богинята на скръбта

1. Скръбта обърква фокуса ти

Или поне така изглежда на пръв поглед. Истината е, че тя просто деликатно хваща главата ти и я завърта към нещата, които не си искала да видиш. Към сенките, към фалшивите приоритети, към повърхностните цели. Вече не си сигурна какво изобщо гледаш, но знаеш, че не можеш да откъснеш поглед от голямата бъркотия пред теб. И трябва да озаптиш импулса си да подреждаш, защото богинята на скръбта не иска това. Тя иска просто да наблюдаваш, да дишаш, да чувстваш. Тя ще те остави в това застинало в нищото пространство, докато не изчувстваш всичко, което е останало за чувстване.

2. Дай си време за нищоправене

Не можеш да продължиш по старому, когато богинята на скръбта се самопокани на чай. Просто трябва да спреш. Трябва да си дадеш възможност да не даваш всичко от себе си, да не се стремиш към постижения, да не бързаш да свършиш всичко. Трябва да си дадеш време да дишаш и да стоиш в объркването си. Само така ще дойде изцелението.

3. Скръбта е търпелива

Ще те остави да се разсейваш с работа, филми, срещи с приятели, ще те остави да вярваш, че си е заминала. Но късно вечер ще се промъкне до теб в леглото и ще те прегърне. Ще ти позволи да плачеш в ръцете й, а на сутринта ще се прави, че изобщо не е идвала. Ще повтаря малкия си нощен ритуал всяка вечер, докато не й отделиш нужното внимание.

4. Не отричай силата й, защото ще започне да черпи от твоята

Не отричай силата на скръбта. Можеш да продължаваш с живота си сякаш нищо не се е променило, но отречеш ли че една част от теб скърби, богинята ще те погълне цяла. Ще източи силите от всяка клетка на тялото ти и ще те хвърли в най-мрачните кътчета на подсъзнанието ти.

5. Не отричай, че те е страх да чувстваш

Когато усетиш вълната на чувствата, първо ще дойде страхът. Не го отричай. Чувствай заедно с него. Спомняй си заедно с него. Плачи заедно с него. Включи всичко в процеса.

6. Скръбта променя кристалната ти структура

Неизживяната скръб ще се заклещи в клетъчната ти памет, ще тече по вените ти и ще сковава ставите ти. Изживяната скръб ще те пречисти, ще изтърка прозорците на съзнанието ти до блясък, ще помете праха и ще измие всяка нечистота. За да засияеш като кристал.

7. Скръбта те вижда

Скръбта няма да избяга от старите ти белези. Тя не се страхува от местата, които приемаш за несъвършени. Богинята ще ги намаже с вълшебен мехлем и ще те научи да ги носиш като медали от спечелени битки. Скръбта те вижда в пълния ти блясък и ще те научи да виждаш себе си по същия начин.

Лечение, Осъзнато Общуване

Как да разпознаеш съвременната вещица – 10 признака

„Вещица“ е термин, който от столетия се използва като обида към различните жени. Някои съвременни представителки на нежния пол обаче, с гордост носят тази титла. Искаш да разбереш дали си съвременна вещица или дали имаш такава в живота си? Ето 10 издайнически признака.

modernwitch

Специфичният й смях

Не, не говоря за злокобен кикот, който се подава от тъмните ъгли на някоя улица. Говоря за искрен, неподправен смях, който категорично не е сдържан и не цели да накара другите да се чувстват добре. Неизменно обаче точно това се случва, защото емоциите на вещицата са заразни.

Съдържанието на дамската й чанта

Дамската чанта е необятна вселена. Често дори самите ние не знаем какво има в нея. Дамската чанта на вещицата не прави изключение, но в нея освен гримове, повече от необходимите ключове и шоколад, има и

  • кристали

  • етерични масла

  • всякакви домашни мазила и помади

  • езотерични книжки

  • пало санто, тамян и подобни

Не се обижда, когато я наречеш вещица

Вещицата знае, че това е титла, а не обида. Вещица означава веща жена – такава, която познава занаята си, силата си и не се страхува да ги използва. Така че, ако я наречеш „вещица“, най-много да се запознаеш със специфичния й смях от първа ръка.

Вещицата познава други вещици…

… и не се страхува от тях. Напротив, цени ги и се радва на компанията им. Вещицата е жена, която не изпитва нужда да се състезава с останалите жени в живота си. Тя ще вижда в тях положителните им качества и силни страни и ще им се радва.

Вещицата има нужда от време насаме

Въпреки че общува свободно с много хора, тя има нужда от време, в което да е напълно сама. Какво прави през това време? Не питай, защото ще ти отговори 😉

Вещицата може да не е религиозна, но със сигурност се определя като духовна

Религиите разделят, духовността обединява. Вещицата е жена, която знае това и свободно се позовава на различни религиозни и духовни традиции. Тя има свой уникален поглед над нещата, базиран на лични преживявания.

Вещицата няма да се опита да те убеждава в нищо

Свободата е основна ценност в нейния живот и тя я упражнява във всеки негов аспект. Тя държи да не бъде поставяна в рамка, да не бъде контролирана и осъждана за действията си. Съответно, няма да съди теб, нито ще се опитва да ти налага своите вярвания и убеждения. Тя просто ще ти предложи своя опит и гледна точка.

Вещицата може да общува с всеки

Вещицата знае, че всеки човек, който среща по пътя си е нейно огледало и така отразява част от нейната същност. С времето тя развива умение да общува с различни хора, да се настройва към дадената ситуация и да реагира адекватно. Това може да създаде усещането, че тя е лицемер или променя мнението си твърде често, но това не е така. Тя просто е гъвкава (във всеки смисъл на думата 😉 ).

Вещицата е влюбена в живота…

… и й личи. Тя преживява всеки ден, всеки момент в неговата пълнота. Тя умее да посреща предизвикателствата на живота с усмивка, защото знае, че вселената иска най-доброто за нея.

Вещицата не се страхува от тъмното

Да, вселената наистина иска ние постоянно да се развиваме и разгръщаме. Това означава, че понякога ще трябва да се срещаме със сенките си, с тъмните си страни, за да можем да ги осветим и отработим. Вещицата не се страхува от този процес. Тя го приема за нормална част от живота, която изисква търпение, смелост и вяра.

Ако имаш вещица в своя живот, цени я. Давай й пространство и време да бъде себе си и да прави важните за нея неща. Тя ще го оцени и ще ти се отплати с безчет бели магии.

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

Екстатични танци – какво означава да танцуваш себе си?

От няколко месеца водя практики по екстатични танци в различни студиа в София и всеки път срещам един и същ учуден поглед, когато говоря за това. Може би след третата практика осъзнах, че това е нещо ново и непознато за масата от практикуващи, особено във формата, в който аз го правя. Така че днес ще си поговорим за екстатичните танци и смисълът от свободното движение изобщо.

Какво са екстатичните танци?

Екстатични идва от думата екстаз, т.е. по време на тази практика целим именно това състояние на ума и тялото. Екстазът е много особен сам по себе си и се преживява по различен начин от различните хора. Ти самият може би си преживявал екстаза като гъделичкане, вибрация, пулсация в тялото, като покой, като безвремие и безтегловност, като усещане, че тялото ти се разтваря и границите му се размиват. Това състояние може да се постигне по много начини и в някои духовни традиции се приема за естественото състояние на всяко човешко същество.

Разбира се, това, че по време на танците целим екстаз, не означава, че ще го постигнем. Тази практика е нова и различна всеки път. Никога не знаем какво ще преживеем през тези 90 минути. Никога не можем да сме сигурни какво ще срещнем. Никога не можем да гарантирам определени преживявания, нито пък тяхната интензивност. Тук константи няма – дори музиката е различна всеки път. Звучи доста предизвикателно, защото е такова, но има смисъл в цялото нещо и той е свързван със способността ни да казваме ДА на това, което е живо за нас в момента.

ecstaticdance

Какво не са екстатичните танци?

Екстатичните танци не са практика, в която ще учиш хореография, нито ще получиш някакво музикално образование под каквато и да е форма. Тук никой няма да ти казва колко такта е музиката, нито ще те наставлява как да се движиш. Няма инструкции, свързани с това къде да си държиш ръцете, няма стъпки, няма грешни движения. Това е предизвикателно за някои хора, особено за тези, които смятат, че не могат да танцуват или че не са ритмични. В същото време, липсата на такъв тип инструкции ти дава огромна свобода и възможност да се движиш по начина, по който ти искаш. Кога за последно си позволи подобно нещо?

Есктатичните танци, също така, не са традиционни партита с алкохол и наркотични вещества. Това не е място за свалки. Това не е място, в което се толерира типичното парти поведение. И си има причина нещата да са по този начин.

Как протича една практика по есктатични танци?

Тази част от статията е изцяло базирана на начина, по който аз водя тези часове, така че не си вади генерални изводи. ? В началото на всеки час се събираме в кръг и си даваме време за релаксация и връзка с дъха. След това идва музиката и всеки от нас започва да се движи по свое усмотрение и със свое темпо. Плейлистите са създадени като музикални вълни – започваме с нещо нежно и стимулиращо, преминаваме през ритмични повтарящи се мелодии, стигаме до барабани и напеви, които целят да те извадят от зоната ти на комфорт, които постепенно преминават в по-бавни, трансови мелодии и завършваме с музика, подходяща за релаксация. Накрая имаме кръг на споделянето и (често) прегръдки.

Какво целим с тази практика?

От 7-годишния ми опит с йога, танци, медитации и всякакви други практики съм разбрала, че за мен работят практически насочените неща. Целта на екстатичните танци е именно тази – да изключи ума, или по-скоро да пренасочи цялото ни внимание към усещанията в тялото. Когато успеем да се фокусираме изцяло върху телесните преживявания и се доверим на интелигентността на организма, се случват много вълнуващи неща.

За разлика от други практики, екстатичните танци ни дават възможност не само да усещаме това, което се случва в тялото, но и да се движим през него. Как се чувства и движи тялото ни в различни емоционални състояния? Как танцуваме когато сме тъжни, изнервени, объркани или пък щастливи, спокойни, ведри? На тези въпроси търсим отговори, но не през ума, а изцяло през движенията.

В началото това е предизвикателно, защото сме свиканали всичко да анализираме. Умът се активира като никога до сега. В главата изскачат всякакви мисли. Дали щом съм приведен към земята не съм тъжен на подсъзнателно ниво? Дали не се движа така по инерция? Дали изглеждам добре? Дали другите ме гледат? Появяват се и много съпротиви, защото, когато се отпуснем в тялото, на повърхността излизат емоции, които обикновено отбягваме. Започваме вътрешно да се защитаваме и оправдаваме.

Всички тези процеси са напълно нормални по време на практиката. Нашата задача е да останем с дишането си и с движението, независимо какво се случва с ума. Множество изследвания показват, че тъканите в тялото задържат непреживени емоции. Силният стрес, тревогата, тъгата, скръбта, които не сме си позволили да изпитаме, защото ни е било страх от интензитета им, не изчезват. Те се задържат в тялото ни, в клетките ни и при първа възможност изплуват на повърхността.

И това е добре, защото в противен случай бихме се разболели. През екстатичните танци се учим да позволяваме на тези усещания да излизат, учим се да оставаме с тях, да се движим през тях, да ги изразяваме не през думите, а през телата си. Това ни лекува. Това ни прави по-емоционално стабилни и ни показва, че нищо не е толкова страшно, колкото изглежда.

Моята роля

Аз самата открих тази практика в един много емоционално интензивен период от живота ми. С мен се случваше нещо, което не можех да обясня и което ме плашеше до смърт, но осъзнавах, че това е необратим процес на трансформация. Започнах да танцувам. Сама, вкъщи, със слушалки, в абсолютна тъмнина. Танците ми позволяваха да изключвам ума си и да присъствам изцяло за това необяснимо преживяване. Имаше моменти, в които усещанията ставаха толкова интензивни, че започваше да ми се гади, да ми се вие свят, да ми се плаче. Преминавах през всякакви състояния – гнвя, тъга, омраза, любов… Усещах всичко и въпреки че се страхувах, знаех, че ако спра, ще се върна отново към менталната мелница, която не ми даваше никакви отговори.

Моята роля по време на практиките по екстатитчни танци е изцяло свързана с моя личен опит и преживявания. Знам колко е трудно за хора, които смятат, че не могат да танцуват, които смятат, че не са ритмични. Тук това няма значение, защото никой не ви пише оценки. Знам колко е трудно за хора, които предпочитат да задържат емоциите си, вместо да ги изразяват. Тук ще намерите отдушник за емоциите си без да трябва да ги обяснявате на някого. Знам колко е трудно за обърканите. Тук ще можете да преживявате, вместо да мислите за случващото се в живота ви.

Моята роля е да създам за всеки, осмелил се да влезе, защитено пространство. Единственото ми намерение за тези практики е всеки да се чувства добре дошъл, всеки да се чувства приет, всеки да се чувства принадлежащ. Вярвам, че движението е медицина и ти го предлагам по този начин – като метод да се опознаеш по-добре, като метод да се срещнеш със сенките и светлината в теб, като метод да усетиш, че си обичано дете на Вселената и нищо не може да промени това.

Обратна връзка от редовните танцуващи

Екстатични танци? О! – ще отида да се надивея. С тази настройка се отправих към първата ми такава практика. Но ми се случи нещо още по-хубаво. Сякаш Мон ме качи на скоростен асансьор и му натискаше копчетата. Разходих се до подсъзнаваното, несъзнаваното, пресъзнаваното и всичко, което открих там, излезе от мен, освободи се, отприщи се през движенията. Смях се, плаках, въртях се, танцувавах като момиченце, танцувах като кралица, танцувах като съблазнителка, после като русалка, като шаманка, като селската хубавица, като птица, котка, змия, със зтворени ои, със отворени очи, сякаш никой не ме гледа, сякаш целият свят ме гледа…И през цялото време около моен се движеха други жени, в техните си „асансьори“ и на техните си етажи. И на никоя не и пукаше как изглежда, кой какво ще си помисли, просто всички заедно бяхме в едно много красиво развълнувано море! А след практиката се чувствах освободена и ….ами – обновена! Никой крем против бръчки не може да направи за вас това!!!

~~Мария, копирайтър

Екстатичните танци са истинско вдъхновение. Най-хубавото е, че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се оставиш да бъдеш себе си. А чувството е толкова сладко. Много рядко си позволяваме да изразим истинската си същност поради наслоените с годините страхове от отхърляне. Мони е чудесен инструктор, чиито глас и напътствия са терапия за душата. Чувството да бъдеш сред свои хора, в този безопасен вещерски кръг, мога да сравня само със свобода, удоволствие, удовлетворение и екстаз. И всеки е добре дошъл. Благодаря ти, Мони, за смелостта да се решиш на тази огромна стъпка и за страстта, с която се движиш напред и нагоре. Твоите практики ми помагат да опозная себе си, собствената си сила и да преоткривам красотата на живота.

~~Дани, специалист социални медии

Екстатични танци е практика, която много трудно мога да опиша. Въздействието й и самите преживявания, докато трае, а и след това ? , са толкова различни едно от друго, че поне аз не мога да ги обобщя. В една практика се запознаваш със страховете на мозъка си, чувстваш сковаността на тялото си, но и как въпреки това нещо в теб те приканва просто да се забавляваш и да се оставиш на музиката и потока, в следваща се свързваш дълбоко със сърцето си и се заземяваш така, както никога досега, в трета достигаш до още по-дълбоки или просто по-различни кътчета от душата си, а на следващата дори не знаеш какво ще се случи и постепенно това започва да те изпълва с желание за изследване и опознаване на нови неща. Това, което ме грабва толкова силно в практиката, е приемането и празнуването на всяка част от нас и освобождението, което идва от това. Именно това се интегрира постепенно и на ежедневна база в животите ни – че е напълно ок и даже е прекрасно да сме такива, каквито сме, да се чувстваме, както се чувстваме, и да не се страхуваме да покажем своите цветове… И колко луди можем да бъдем понякога ❤

~~Ивелина, анализатор на маркетингови проучвания

Какво са екстатичните танци за мен е трудно да се опише – трябва да се преживее. Най-вълнуващото е, че всеки път е различно. Екстатичните танци са една музикална терапия за душата изразена чрез движение. Те те карат да плачеш и да се смееш, да скачаш и да си в медитация, да споделяш енергията и вибрациите си с непознати, да бъдеш цял и част от цялото! ?

~~Елина, Специалист Системи за управление и сертификация

Екстатичните танци, ме изпълват със свобода, енергия, грациозност и любов. Когато се отпусна и се слея със ритмите, преживявам истинска трансмутацията, а когато свършат, света е изцяло под моята власт-:)) и така.. до следващите екстатични танци!

~~Надя, собственик на йога студио

Екстатичните танци ме завладяха от първата практика с Мон. За мен са медитация в движение. Понякога по-лесно, друг път по-бавно се потапям в усещанията в тялото. Успявам да се синхронизирам с честотата на сърцето си и да открия търсени от мен отговори. След танците се чувствам олекнала, ефирна, щастлива. Благодаря на Мон за нейните напътствия, за подбраната с усет музика и за винаги различните практики, с които успява да ни изненадва.

~~Невена, фотограф

Екстатични танци…
Това е Танцуваща медитация, хораа. Каквото и да се каже, малко ще е. Мълчаливият танц, под умело подбраната музална плейлиста, е така разтърсващ, красив, издивяващ, отпускащ и запомнящ. Отваряйки очи от време на време (в повечето случаи, очите са ми затворени , за да мога да се освободя напълно) установявам как всеки твори света си – ръцете рисуват картини, тялото сякаш води диалог с някакво вътрешно изживяване, танцуваш бавно, после лудо, лицето се усмихва, после плаче.. накрая усещаш как си ги пуснал, пуснал си тежките илюзорни окови на Предрасъдъците си. Те там падат по някое време, там в залата, воден от меденият глас на Мон, усещаш как ти е леко, пуснал си нещо – днешният ден, стар проблем, сметките за наема и тока…абе всичко. Аз лично имам още много “работа” в залата по някои теми, които плачат да бъдат изтанцувани и така като се сетя, нямам търпение за следващо изживяване и лекота. Благодаря на Мон, че създава защитено пространство, в което спокойно да излезнем от черупките си, което обществото и начина на живот ни е принудило да сложим, ти си магьосница. ❤

~~ Ромина

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

УЧА СЕ

still-learning1

Уча се да се смирявам –

Да не забравям никога, че не съм по-голяма от Живота.

Уча се да си почивам, когато ми се дава възможност –

Да не искам от себе си повече, отколкото мога да дам.

Уча се да имам план, но да съм готова за промени –

Този, който движи планетите,

звездите и

атомите в тялото ми

знае по-добре каква е следващата стъпка.

Уча се да признавам привързаностите си –

Да не си мисля, че мога да махна с ръка и всичко да забравя.

Уча се да обичам другите –

И през любовта си към тях да откривам какво все още не обичам в себе си.

Уча се да нося отговорностите си

Не като товар и бреме, а с благодарност за повереното ми –

Добруването на детето ми, радостта в семейството ми, личното ми благоденствие…

Уча се да оставам ученик най-вече, когато съм в ролята на учител –

Да споделям от място на искреност и любопитство.

Уча се да съм благодарна

За всяка усмивка, за всяка възможност, за всяко присъствие в живота ми.

Уча се да греша –

Да се изправям сама и да продължавам напред в добра компания.

Уча се да не съдя себе си –

Да си спомням, че осъждането е начин да контролирам,

А контролът е просто отражение на страха.

Уча се да се страхувам

И въпреки страховете си да вземам решения, да споделям себе си, да действам.

Уча се да мълча,

Когато никой не ме е попитал за мнение,

А понякога и когато са ме питали.

Уча се да отварям сърцето си

И да вярвам, че в него има място за всичко –

За болката, за страданието, за гнева,

Тъй както за радостта, за лекотата, за любовта.

Уча се, че когато се чувствам наранена,

Насоченият към другия пръст не ми носи облекчение,

А задълбочава раната ми.

Уча се, че понякога хората вършат дела,

Които не са добри за мен.

Дори и да обичаш някого, понякога е нужно да си тръгнеш.

Уча се, че любовта между хората не е съвършена –

Не е безусловна и всепрощаваща.

И все пак, дори в най-счупеното сърце

Човек може да намери урок за себе си.

Уча се да бъда Жена –

Да бъда всички стихии,

Да бъда противоречие,

Да бъда Човек.

Уча се да обичам мъжа си

И да виждам в него божественото,

Особено когато той не го вижда в себе си.

Уча се да бъда достатъчно

Майка,

Съпруга,

Дъщеря,

Приятелка,

Така че накрая на деня да мога да кажа

„Днес бях себе си.“

Уча се да бъда Всичко и Нищо.

Уча се да бъда.

Уча се.

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

5 НЕЩА, КОИТО ДА СПРЕШ ДА ПРАВИШ ПРЕЗ 2018

Нека тази статия е напомняне за мен и за всеки, който я прочете, че всеки ден е нова възмжност да изследваме всички начини, по които си пречим да сме щастливи. И всеки ден е нов портал към повече приемане и лекота. Точките тук не са работа за един ден – те са постоянно прокрадващи се в живота ни модели, към които всеки от нас трябва да намери личния си подход. Само ти имаш отговорите.

5-things

№1 – спри да се опитваш да наложиш на другите твоите избори

Ходиш на йога, спрял си месото, или си открил някоя медитативната техника и искаш да разкажеш на целия свят? Недей. Да се опитваш да убедиш някого, че нещо е добро за него единствено те прави да изглеждаш арогантен и надменен. Знам, че искаш да помогнеш на баща си с високото кръвно. Знам, че йога ще помогне на перманентно нервната ти колежка в офиса. Но също така знам, че нашите избори и истини не са меродавни – всеки има право да решава за себе си. Единственото, което можем да направим е да живеем йога и извън постелката. Ако на някой му стане интересно, повярвай ми, сам ще дойде при теб.

№2 – спри да се опитваш да се харесаш на всички

Може да ти прозвучи странно, но опитите ни да се наложим над другите или да им се харесаме, идват от едно и също място. Понякога го наричаме търсене на внимание, друг път опит за контрол над ситуацията – семантиката няма значение. Важно е да стигнем до корена на поведението си. Обикновено хората с подобен модел на „вечно правия“ или „вечно добричкия“ изпитват някаква дълбока несигурност. Правя ли нещата, както трябва? И тъй като постоянно им трябва уверение – да, правиш нещата, както трябва – те го намират или като се опитват да убедят всички в правотата си или като се опитват да се харесат на всички. Ако ти проявяваш такъв модел на поведение, потърси онази несигурна част в теб и си пообщувай с нея. В началото не е приятно, но пък е много полезно.

№3 – спри да се опитваш да решиш сам всеки проблем

Това е нещо, с което аз лично все още работя. Понякога идеята да се справиш с нещо напълно сам е толкова очароваща, че изпадаме в крайност – сам, на всяка цена. Първо, ние никога не постигаме нищо сами. Може на пръв поглед да изглежда сякаш не си получил помощ, но съм убедена, че не е точно така. Може би точно, когато си бил най-отчаян, непознат на улицата ти се е усмихнал и ти е върнал позитивната настройка. Да, дори това е помощ. Второ, няма нищо героично в крайния индивидуализъм. „О, аз толкова страдах, но го направих сам/а.“ Колко пъти си чувал това? Колко пъти си си го казвал? Този скрит модел на жертвата е много удобен за придаване на важност, но в него няма нищо градивно. Свършил си задачата, решил си проблема, но се чувстваш зле. Какъв е смисълът тогава? Трето, искането на помощ ни смирява и ни напомня, че сме част от нещо много по-голямо. Йога означава свързване. Какво по-силно свързване от това да поискаш и получиш нечия подкрепа?

№4 – спри да се опитваш да решиш проблемите/оправиш настроението на другите

От известно време наблюдавам как се държат хората, когато някой около тях страда. Повечето от нас моментално скачат да помагат (обикновено, разбира се, само на думи). Заливаме горкия човек с потоци от клишета и очакваме мъдростта ни да е достатъчна, за решаване на проблема. Нещата рядко се случват така, нали? Защото, когато страдаме, обикновено много добре знаем какво трябва да направим, но преди да стигнем до действието, имаме нужда да чувстваме. Да почувстваме тъгата, огорчението, гнева, безсилието… А другите около нас не ни дават тази възможност. За нас хората е изключително неприятно да сме в присъствието на човек, който страда. За това се опитваме веднага да прекъснем страданието му, но по този начин създаваме натиск за страдащия и омаловажаваме чувствата му. Другия път, когато любим твой човек е в лошо настроение, просто издишай дълбоко и посой с него. Без да му говориш, без да го наблюдаваш и изучаваш, без да искаш обяснения. Виж какво се случва тогава.

№5 – спри да бързаш и да се затрупваш със задачи

Много хора вече говорят за тази съвременна тенденция – величаенето на заетостта. Мислим си, че е животът, че времето се забързва, че градската действителност ни притиска. Истината е, че има нещо в нас, което ни ръчка да сме постоянно заети, постоянно бързащи. Дали е страхът от спокойствието, дали е насаденото вярване, че бездействието е порок – всеки трябва да открие сам за себе си. Когато разбереш, че няма нужда всяка секунда от деня ти да е разграфена и не е необходимо да свършиш всички 54 неща в to-do листа си, настъпва един момент на паника. Какво да правя със свободното си време? Но след паниката, идват много други приятни неща. Може би най-ценното сред тях – вътрешното умиротворение, усещането, че светът не се крепи на моите рамене и няма да се случи нищо, ако днес си почина.

А ето и едно нещо, което да правиш повече през 2018 – вярвай в себе си и в Живота. Развивай доверието си, че всичко е такова, каквото трябва да е. Развивай умението да не търсиш моментални отговори, да не се стремиш към постоянна сигурност. Развивай способността си да се отпускаш в неизвестното и да знаеш, че силните ръце на Съдбата ще те хванат в точния момент.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

 ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ – НАЙ-ДЪЛГАТА НОЩ

Всички живи организми се влияят изключително от ритмите на слънцето и луната. Дори и да не го осъзнаваме, ние хората не правим изключение от общото правило. Неслучайно древните хора от всички племена и култури са имали специални ритуали за новолуние и пълнолуние, както и за пролетното и есенното равноденствие и, разбира се – лятното и зимното слънцестоене. Днес, в най-късия ден от годината, отбелязваме зимното слънцестоене и всичко което дългата нощ символизира.

winter-solstice

Циклите на Живота и Смъртта

От незапомнени времена хората свързват слънцето, светлината и деня с живота, а луната, тъмнината и нощта със смъртта. Днес, когато нощта е взела пълен превес над деня и слънцето бързо отстъпва на нарастващата луна е един ден с особена символика. Страх ли те е от тъмното, от нощта и смъртта? В повечето от нас тъмнината буди неособено приятни усещания. Отчасти това се дължи на начина ни на живот, който демонизира всичко, обгърнато в пелерината на нощта. Съвременните хора сме забравили обещанието на тъмнината и се боим от нея, защото я виждаме като липса, а не като потенциал.

Но утробата е тъмна, влажна и топла, а всички знаем, че без нея не може да се роди новото. Това ни завещава най-дългата нощ в годината – обещанието за нов живот. Когато стигнем дъното, няма друг път, освен нагоре. Когато тъмнината вземе превес, няма друг посока, освен светлината.

Познанието на древните хора

Шамани от различни северни култури са почитали този ден със специални ритуали и обреди. Според някои антрополози, например, голяма част от символиката на Дядо Коледа е заимствана от древните народи на Сибир и Финландия. Там шаманите (най-често жени) са отбелязвали зимното слънцестоене с приемането на халюциногенни гъби (мухоморки), за да се свържат с духа на земята и предците и да получат знание и сили за предстоящото завръщане на слънцето.

В тези култури на особена почит е Богинята-майка в лицето на женския елен. Елените са един от символите на дома и родовата памет, а женските са тези, които не сменят рогата си. Ето защо именно женските са били смятани за представители на Богинята-майка като принципа на плодородието, потенциала и запазване на домашното огнище.

Казва се, че елените на Дядо Коледа са се появили от тези древни предания, а червеният му костюм е бил традиционен за жените шамани, които са обличали специални червени тоалети с бели кантове, за да почетат халюциногенната гъба мухоморка в същите цветове.

В други хелиоцентрични култури днешният ден се е отбелязвал със специални слънчеви ритуали. Траките, които са живели по нашите земи, например, имат светилища, изградени, така че в най-късия ден от годината слънчевите лъчи да проникнат през специално направени отвори. Това проникване на мъжкия принцип (слънцето) символично показва свързването на мъжкото и женското начало, от което ще се роди новия живот. През предстоящите дълги тъмни нощи природата бременее с новия живот, за да роди през пролетта.

Запазване на огъня – как да се грижим за себе си през зимата

Зимното слънцестоене отбелязва истинското настъпване на зимата – предстоят студени и влажни дни. Навлизаме в сезона на кафа доша. Важно е в този сезон да поддържаме вътрешния си огън активен, за да поддържаме тялото и ума в кондиция. Може да приемаме обездвижването и летаргията за нормални зимни явления, но това съвсем не е норма. Ето някои прости начини да поддържаме физическо, емоционално и ментално здраве през следващите студени месеци:

  • Движи се редовно – нека йога практиката ти включва повече работа с агни (елемента огън) и трета чакра (манипура). Това ще поддържа тялото ти стегнато, топло и активно.
  • Почивай си достатъчно – добрият (но не прекомерен) сън е ключов, за да може тялото да регулира температурата си, дори в най-студените дни.
  • Използвай сгряващи подправки – кардамом, карамфил, канела, джинджифил и куркума са чудесно начало.
  • Използвай този период на интровертност, за да си направиш равносметка за пътя, който си изминал. Зимата е чудесен момент да започнеш да си водиш дневник.
  • Прекарвай повече време с любимите си хора – добрата компания и физическия контакт (топли прегръдки) поддържа психическото ни здраве.
  • Ако усещаш, че апатията и депресията вземат превес над теб, доставяй си малки удоволствия – СПА ден или разходка в планината са чудесен избор.
  • Почитай слънцето със зимен олтар и много свещи.
  • Сега е чудесен момент да започнеш изграждането на навик за ставане по изгрев. Докато денят е къс, няма да усещаш ставането с изгрева като мъчение, а до лятото ще си способен да се будиш по първи петли без проблем.
  • Зимата е времето за изграждане и подхранване на оджас. Пази тялото си топло и сухо с абхянга и се грижи за доброто си храносмилане – не се изкушавай от безкрайните лакомства, особено около Коледа.

Най-важното, което трябва да научим от зимното слънцестоене е, че тъмнината има положителни аспекти – в нея се крие потенциала на сътворението, през нея се ражда светлината, благодарение на нея тялото и душата получават заслужена почивка.

Желая ти в тази най-дълга нощ да откриеш ресурса да материализираш всичко онова, което носи повече светлина и радост в дните ти.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Медитация, Осъзнато Общуване

ДНЕВНИК НА ГНЕВА

Случвало ли ти се е да имаш усещането, че не можеш да контролиш определени свои реакции? Особено такива, които имат негативни последици в живота ти? Например, да посягаш към шоколада всеки път, когато не се чувсташ емоционално добре. Или да критикуваш хората около теб заради дрехите им/акцента им/начина им на изразяване. Или (може би) да се гневиш за дребни неща от ежедневието, които те изтощават психически.

Всички имаме такива дребни навици, които определяме като „неконтролируеми“. Истината обаче е, че за някои неща сме склонни да действаме реактивно, дори да знаем, че реакцията ни ще има отрицателни последици. Обикновено именно тези препъни-камъчета ни оставят изцедени и недоволни в дългосрочен план. Защото големите ни негативни убеждения са лесни за забелязване, както от околните, така и от самите нас, но малките неща имат тенденцията да остават в периферията и да теглят от енергията ни с години наред.

Днес ти предлагам една практика за справяне с тези малки вредни навици. Тя е съвсем проста, но изисква малко постоянство (знам, че като йога практикуващ развиваш това качество в себе си). Практиката се състои в едно-единствено нещо – водене на дневник, свързан с негативния навик.

anger1

Например, ако знаеш, че имаш тенденцията да критикуваш, можеш да посветиш дневника на това. Така, той ще стане твоят дневник на Критиката. Избери красива тетрадка или тефтер и в него всеки ден записвай всички пъти, в които си критикувал нещо или някого, независимо дали си изразил критиката си или само си я помислил. Можеш да записваш всичко в края на деня, но по-ефективно е да го правиш на момента. След 3 седмици се върни в началото на дневника и внимателно прочети всеки ред.

Целият процес действа изключително отрезвяващо, защото ни прави осъзнати за

  • Всички малки моменти от деня, които посвещаваме на негативния навик
  • Цялата енергия, която изразходваме в безмислени и неблагоприятни действия
  • Качеството на вътрешния ни диалог

Водене на дневника

По време на процеса е добре да се съсредоточиш само върху един негативен навик и да му отделиш специално внимание. Когато пишеш в дневника, записвай какво си помислил/казал и как си се почувствал по време на случката и след това. Остани наблюдателен също и за външните стимули – има ли ситуации/хора, които те предизвикват повече. Критикуваш ли повече след среща с определени приятели? Гневиш ли се по-често, когато си изморен и недоспал?

Дневникът ще ти даде много информация, която в ежедневието остава незабелязана. Тази практика може да ти помогне да стигнеш и до корена на негативния навик. Например, може би ще откриеш, че критикуваш, защото това те кара да се чувстваш значим (наблюдавай усещанията в тялото си) или може би така родителите ти са показвали внимание към теб, когато си бил дете – чрез критиката.

Преживяването е много лечебно, защото ни дава ясна представа къде хабим енергията си и защо го правим по този начин. Целта, разбира се, не е да се обвиняваме, че правим нещото Х, а да видим, че правейки нещото Х, не е нужно да се отъждествяваме с него. Например, ще забележиш, че използваме изрази като

„Гневен съм.“ когато реално имаме предвид „В момента изпитвам гняв.“

„Аз съм перфекционист и за това критикувам.“ когато реално имаме предвид „Имам нужда всичко да е такова, каквото аз си го представям, защото иначе се чувствам сякаш нямам контрол над ситуацията.“

Идеята на дневника е да ни помогне да се разграничим от този негативен навик – да го погледнем отстрани, да го огледами от различни перспективи и да открием в себе си ресурс да спрем да го правим.

Защо да се откажем от негативните си навици?

Защо да се откажем от гнева си? Или от тенденцията да критикуваме? Много хора смятат, че това е нормална част от човешкото психе и комуникация. И точно тук е ключът – в онова, което ние категоризираме като нормално. Умът има един много интересен модел, който наричаме с различни имена – огледала, прожекции, създаване на реалност, карма… Най-просто казано, той работи така: „Ако аз правя така, всички правят така.“

„Ако аз се гневя за малките неща, на мен също ще ми се ядосват за малките ми грешки.“

„Ако аз критикувам другите, значи и мен постоянно ме критикуват.“

„Ако аз говоря зад гърба на колегите, значи и те правят същото, когато мен ме няма.“

Това вярване е дълбоко пропито в ума ни и създава едно постоянно напрежение в тялото ни. Чувството, че във всеки момент можем да попаднем под нечии нападки ни държи нащрек през цялото време. Тялото не може да се отпусне и започва да се схваща, а умът е във вечно дебнене – от къде ще дойде следващата атака. Именно така изтича енергията ни. Можем да наричаме този процес, както искаме, но факт е, че той действа. С всички нас, през цялото време.

Ето за това воденето на дневник ни помага да се освободим от усещането, че сме вечно под прицел, че някой дебне да ни навреди, че трябва да се държим по определен начин, за да не бъдем наказани. Тази лесна практика връща топката в нашето поле и ни напомня, че:

  • Ние сме отговорни за това, което мислим и казваме
  • Можем да избираме към какво да насочваме енергията си и в какво да вярваме
  • Няма неща, които да ни контролират, когато сме склонни да погледнем към тях и да ги осветим

Следващата стъпка би била да заменим негативния навик с положителен такъв. Например, всеки път, когато усетим как критиката стяга гърлото ни и сме на път да кажем нещо, за което ще съжаляваме, да спрем за секунда и вместо това да направим комплимент или да подберем подхранващи думи, с които да изразим загрижеността си.

Споделям тази статията точно в дните преди Коледа, защото знам колко предизвикателен период е това за много от нас. Предстоят ни срещи с роднините ни – хората, които най-много натискат бутоните ни и чиито думи приемаме най-лично. Надявам се с тази статия да ти напомня, че винаги можеш да започнеш начисто и че във всяка ситуация имаш контрол над собствената си реакция. Една малка крачка от твоя страна може да доведе до големи промени в общуването с близките ти.

Желая ти весели празници.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Осъзнато Общуване

Мъртвото се вдига от пръстта

Този текст е вдъхновен от “Бягащата с вълци”, от ретроградния Меркурий и Марс в Скорпион. Нека е припомняне за Дивите Жени, че Шакти има силата да вдъхва Живот, там където той е отдавна е изчезнал. Нека е припомняне за всички нас, че звездите понякога се подреждат така, че да ни се даде втори шанс да видим къде сме се подхлъзнали и да минем по същия път сега със запаления фенер на Сърцето. Нищо никога не е излишно, нищо никога не е в повече, нищо никога не е недостатъчно.

dead-can-dance

Мъртвото се вдига от пръстта.

Костите танцуват.

Времето върви назад.

Думите летят обратно в телата ни, в умовете ни, в сърцата ни.

Ти се страхуваш, защото си забравила

За светлината си.

Нощта е тъмна, но в нея светиш ти.

Озари събиращия се пред погледа ти скелет.

Огледай го, виж дали всяка костичка е на мястото си.

Запали огъня в сърцето си и

Изпей онази песен, която ще вдъхне

Нов живот на онова, което отдавна си смятала за мъртво.

Или ще запрати уж ненужното в дълбините на земята,

Където то ще се превърне в почвата за новите ти семена.

Без значение от крайния резултат,

Утре ти пак ще излезеш сред Дивата пустош

И твоето Диво сърце ще се слее с пейзажа,

Краката ти ще усещат сухата пръст,

Вятърът ще свири в косите ти,

А душата – притихнала ще Знае онова, което винаги е Знаела.

Мъртвото пак ще се вдигне от пръстта.

Костите пак ще танцуват.

Но този път с тях ще танцуваш и ти,

Защото си се преродила

За Живот без страх,

За Живот в Светлина,

За Живот в Сърцето.

Да Бъде! Да Бъдеш! Да Бъдем!

 

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

ВРАТАТА – Книга Въпрос

Днес споделям текст на една Жена-Вселена. Надежда Тодорова не може да бъде побрана в класификации и етикети. Тя не е просто майка, съпруга, танцьорка, автор. Тя е Себе си и ме вдъхновява да Бъда без да се опитвам да се побирам в нечии очаквания. Надежда е човекът, който седи зад вълшебната книга ВРАТАТА. Препоръчвам ти горещо да се запознаеш с тази жена, ако не лично, то през прекрасните й текстове. Ето един от тях.

24257592_10212782938986739_1295409524_n

когато денят ми е пълен с толкова много важни неща,че понякога забравям да дишам…

когато света вика ВИЖ МЕ толкова силно,че чак сърцето замлъква….

когато остана във стреса за толкова дълго..

и вече наистина не зная коя съм….

и след това кратка почивка не стига да върна загубени мигове…

да си спомня ЧОВЕШКОТО….

да усетя вкуса на храната…

нежността на милувката Да бъда безименна…

да се слея с дъха си със Теб…

тогава нуждая се от мъничко помощ…

миг да си спомня коя съм….защо…?

книга

носеща състояние

четейки,рисувайки в нея

мога да достигна до различни нива на УМА…

на възприятие на живота…

и търсейки себе си да открия нов смисъл….

да проявявам в този живот..

книга покой,

книга радост,

книга почивка,

книга въпрос…

ВРАТАТА можеш да откриеш тук, както и в център Мандала.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Осъзнато Общуване

Какво е санкалпа?

Чувал си тази дума – санкалпа. Вероятно дори си създавал своя лична – да си по-здрав, щастлив, хармоничен… Повтарял си я на ум и си чувствал влиянието й върху тялото ти. Санкалпа е прекрасен начин да репрограмираме ума си от липсата на „искам“ към пълнотата на „съм“. Но тя може да е нещо много по-голяма – тя може да е нежното събуждане, от което се нуждаем, когато забравим за какво сме дошли тук.

sankalpa

Дхарма и санкалпа

В източните религии се вярва, че душата избира да се инкарнира в тяло, защото има определена Мисия – да експериментира, да научи и да преживее. За всеки от нас тази Мисия е индивидуална и специфична. Начинът, по който я преживяваме също е уникален. Например, ако мисията ни е да се научим да отстояваме себе си и да преживяваме свободата, ще ни се дават много възможности да сме в позицията на репресирания, ограничен от външни обстоятелства човек. И когато изпитаме всички вариации на усещането „не съм свободен и нямам воля да се отстоявам пред другите“ знаем какъв точно е вкусът на свободата и как точно да заставаме зад думите и действията си без агресия.

Силата на санкалпа

В този процес на преживяване и трупане на опитности ние присъстваме като

Пара атман – съвършеният Аз, душата, която е в постоянно общуване с Вселената и е чиста и завършена

Джива атман – душата, която е тук, за да греши, да експериментира и да научава

Санкалпа идва от пара атман и служи на джива атман. В този смисъл това не е просто намерение да бъдем по-„нещо си“ или да имаме. Това е припомняне – за нашата съвършена несъвършеност, за нашата спосбност да се връщаме към същността си, дори когато малко сме кривнали от пътя.

Защото всички го правим, всички „грешим“, всички изяждаме шоколада, от който после тялото ни страда, влизаме във връзка с човека, който ни кара да се чувстваме по-ниски от тревата, вкарваме се в ситуации, които намираме за безизходни. В тези момент санкалпа служи като нежно връщане обратно по пътя на дхарма. Тя е този израз, с който вътрешно утвърждаваме

„Да, не взех най-доброто решение, но няма да се осъждам за това и ще продължа да се движа в посоката на моето най-висше благо.“

И следващият път, когато имаме възможност отново да направим същата „грешка“ санкалпа ще има себе-утвърждаваща функция. Защото волята да сме добри към себе си е мускул, който развиваме ежедневно.

Как да намерим личната си санкалпа

За да открием санкалпата си е необходимо да се свържем с мястото в нас, което вече е цялостно. На пръв поглед това може да изглежда непосилно. В действителност, единственото, което трябва да направим е да се отпуснем. Йога нидра е прекрасна практика за целта. Когато физическото тяло е релаксирано и мозъкът смени честотата си, имаме достъп до едни по-дълбоки истини за самите себе си. От това място на отпуснатост и предаване на контрола можем да получим отговор на въпроса

Защо съм тук?

Този отговор може да дойде през едно или повече сетива или може да се появи като директно знание. Без значение – ние го приемаме във формата, в която идва при нас.

Следва формулировката на това, което сме видели, чули, усетили. В санкалпа няма негативи и „искам“, тя винаги е в сегашно време.

Любовта е мое изконно право. Аз съм достойна за собствената си любов и за любовта на другите.

Вместо

Искам да намеря партньор, който няма да ме съди и ще ме обича такава, каквато съм.

Защо думите са важни?

Искам е дума, която директно ни свързва със състоянието на липса. Когато искам нещо, това утвърждава вярването ми, че в момента го нямам. Да искам е да усещам, че има нещо извън мен, което не е мое. А същността на пара атман е цялост. В това състояние няма искане, защото всичко вече Е. Така санкалпа напомня на ежедневното ни малко Аз, че в него живее една душа, която е във вечно общуване с Абсолюта. Тя няма нужди и желания, защото всичко вече е част от нея. За нея всичко се случва Сега, така че утре не съществува като концепция. За нея няма отрицание, защото в себе си тя съдържа всичко, а „Не“ предполага „Да“, т.е. дуалност.

Как да интегираме санкалпа в живота си?

Всички тези концепции звучат толкова по-големи от нас с нашите нужди да ядем, спим, работи, за да получаваме пари… Обаче без тази по-голяма цел, всичко останало става някак механично, роботизирано. А ние сме тук, за да живеем пълнокръвно. Лично за мен санкалпа е да видиш силата на вибрацията в действие. Съставена от точните думи, тя има способността да активира енергията ни по един особен начин, да събира ума, тялото и сърцето в общ, единен път. Когато се движа от това място на знаене и спомняне, това не променя нищо за хората около мен. Аз пак съм си аз – мия чиниите, прибирам прането, пиша, чета, ядосвам се…

Но променя всичко за мен, защото ми показва, че „аз“ и „Аз“ сме хармонични и дори „аз“ малко да кривне от пътя, „Аз“ търпеливо ще ме изчака да се върна към онова, за което съм дошла и което така или иначе ще преживея. Но как? Като на сън или с широко отворени очи? Избираме всеки ден.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ