Осъзнато Общуване

Нещата, които вече не изпитвам нужда да правя

Скромният ми житейски опит показва, че някои неща самите ние излишно усложняваме. Други изобщо няма нужда да правим. Това са част от нещата, за които съм сменила нагласата си.

things-i-dont-do

Не изпитвам нужда да уча с повторение

Завърших езикова гимназия. Караха ни да пишем всяка нова дума поне по 20 пъти, за да я запомним. Имах стотици изписани листи у дома + два мазола от химикалите. Листите не се задържаха дълго, мазолите (за щастие) – също. Тогава смятах, че ученето изисква усилие, концентрация, воля и повторение, повторение, повторение. Днес знам, че нещата, които истински ме вълнуват запомням веднага. Други остават в съзнанието ми, ако наистина имам нужда от тях. Но това не е процес, свързан със седене на чин с часове наред. Сега уча през играта – докато се разхождам с приятели, докато чета вълнуваща книга, докато практикувам или танцувам. Вече не изпитвам нужда да повтарям едно и също нещо с досада, за да го запомня.

Не изпитвам нужда да работя по 10 часа на ден

Има едно основно правило, което се преподава в университетите по цял свят от десетилетия насам – 20% от усилията носят 80% от резултатите. Въпросът е да знаеш кои са тези 20% неща, които наистина има смисъл да правиш. Друг, по-съществен за мен въпрос е, кои са 20-те процента неща, които ми носят истинска наслада. Останалото в моите очи е пълнеж – неприятен и ненужен. Не казвам, че абсолютно всяко нещо, което правя ми носи екстаз всеки път, но вече знам кои са нещата, които имат смисъл и които ми носят полза (в краткосрочен и дългосрочен). В превод това означава, че работя максимум по 6 часа на ден, обикновено 4 дни в седмицата. А резултатите за мен са повече от задоволителни.

Не изпитвам нужда да се сравнявам

Добре де, това не ми се получава в 100% от времето, но вече се случва изключително рядко. Все повече виждам състезанията като ненужно хабене на енергия. Всички имаме уникален микс от интереси, вярвания и умения. Дори да правим едно и също нещо, ни бихме могли да го направим по абсолютно идентичен начин и това е прекрасно! Нежеланието ми да се сравнявам с другите доведе до още един голям плюс – започнах да виждам и оценявам положителните качества на другите. Хората около мен не са заплаха, а носители на искра, която споделят по своя си начин.

Не изпитвам нужда да правя всичко сама

Дори да не сава въпрос за специфично умение, което знам, че никога няма да развия (шиене, например), не изпитвам нужда да правя нещата сама. Моля за помощ, когато не знам или не мога и казвам благодаря, когато съм получила подкрепа. Това не означава, че в екстремна ситуация няма да намеря начин (отпушвала съм мивка със закачалка за дрехи), но животът ми не е низ от екстремни ситуации, в които аз винаги трябва да съм готова. Големият бонус е, че карам някой друг да се чувства полезен, а това е едно от най-приятните чувства.

Не изпитвам нужда да знам какво ще се случи във всеки момент

Това също е едно от трудните за мен неща, но ставам все по-добра с времето. Да не знаеш какво ще се случи, означава да пуснеш желанието си за контрол и да се довериш. Някои от нас живеят във враждебен свят, където всеки е сам за себе си и трябва да се оцелява. Други населяват вселена, която се грижи за всички по равно, разширява се постоянно и ни предоставя възможности да се разгръщаме всеки ден. Всички живеем в едно и също физическо пространство, но перспективата ни за него е въпрос на избор. Тези, които усещат, че нещо по-голямо винаги се грижи за тях нямат нужда да знаят всичко. Живяла съм и на двете места. Грижовната вселена ми харесва повече и избирам да остана в нея.

Всичко това бих обобщила така – вече не изпитвам нужда да ми е трудно. Толкова често ние се поставяме сами в ситуации на невъзможен избор – дали да съм красива или умна, дали да съм мързелив или работлив, дали да мога да разчитам на себе си или да се усланям изцяло на другите. Това са ненужни параметри, които слагат граница, правят едната опция черна, а другата – бяла. Животът не е толкова ясно разчертан. В него всичко се смесва, танцува, прелива едно в друго. Като ин и ян. В тази пъстрота от избори, желания, посоки и възможности всички ежедневно избираме дали да поемем по пътя на най-малкото съпротивление или да се борим срещу течението. Какво избираш ти? В кои области от живота си не изпитваш нужда да ти е трудно и къде имаш нужда от още време и подкрепа?

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ

Лечение, Осъзнато Общуване

ТАНЦУВАМ, ЗАЩОТО…

Обичам да пиша. Научих се да чета на 4, а писането дойде малко след това. От тогава не съм спирала и вероятно няма да спра никога. Но има моменти, в които думите са твърде недостатъчни, излишни, липсващи. В такива моменти танцувам.

Танцувам, защото душата говори чрез езика на картините.

Танцувам, защото тогава мога да съм всичко – уязвима, слаба, емоционална, безкрайно голяма и силна.

Танцувам, защото има един универсален език, който няма нужда от превод – езикът на движението.

IDANCE

Преди повече от две години бях в поредното депресивно състояние. Не исках да се храня, нито да излизам. Прекарвах дните си по пижама в леглото, заобиколена от шоколад и сладкиши. Йога практиката ми по това време беше факт, но постелката ме отвращаваше. Гледаше ме сякаш укорително от ъгъла и ме обвиняваше, че съм потънала в тъгата и апататията си. Никой не можеше да разбере как бях стигнала до тук и защо не мога да продължа. В това число и аз.

Една сутрин, докато всички спяха се измъкнах от леглото и отворих компютъра. Пред очите ми случайно попадна обучително видео по бели денс. Пуснах го с единствената идея да се присмея на тези жалки женички, които се кълчотят. Обаче нещо в мен щракна. Разпознах ритъма на музиката и трябваше да го следвам. Така започнах да танцувам. Отново. Защото танците са били интегрална част от живота ми, откакто се помня. Огледалото в апаратамента на родителите ми е видяло стотици хореографии, сътворени от моя милост.

Винаги съм смятала, че съм твърде престаряла за този бранш. Таньорите започват да се обучават на 3. Какъв шанс имам аз на 23… Но музиката беше по-силна от всичките ми въпроси, притеснения, страхове. Просто трябваше да се движа. Започнах да гледам видеа редовно и да уча от тях. Скоро след това посетих първия си урок по класически бели денс. Най-после имах отговор на въпрос, който дори не знаех, че съм си задавала.

Танцувах навсякъде, при всяка възможност, с който и да е. Просто танцувах, защото всеки път, когато го правех душата ми ликуваше. Приятелките ми започнаха да ме молят да ги науча на това и онова движение, да им покажа някоя стъпка, да им пращам музика. Всичко се лееше естествено, когато се оставях на танца.

Така е и днес, само че сега съм още една крачка напред – най-после открила стила, който тялото ми разпознава като свой. Tribal fusion е красота, защото не признава културни различия, географски и времеви граници. Вярвам, че във всеки от нас живее част от нашите далечни предци – африканци, араби, индийци, индианци. Кой може да каже точно от къде е дошъл? Всички сме взели по малко от всяка култура, от всяка традиция и днес чрез tribal fusion аз имам инструмент да говоря на езика на онези, които са ходели по земята преди мен.

А когато всички това се споделя с други жени – е това вече е магия. Защото всяка от нас е магьосница по свой си начин и всяка от нас има какво да каже. Говорейки заедно с езика на телата си, ние създаваме величествена симфония от вярвания, религии, раси, векове. Никой не може да устои на погледа на жената, встъпила в силата си, а ние сме в силата си, когато познаваме телата си.

Както казва моята любима приятелка и учителка Деви мантрата на жената не е „Аз искам“, а „Аз се отварям към…“ Чрез движенията на ханша, бедрата, гръдния кош ние програмираме съзнанието си да остане в това състояние на отвореност, незавивисимо какво се случва във външния свят. Тогава научаваме, че насладата е нашата женска супер сила, че можем да имаме всичко, когато слушаме ритъма на сърцето си.

Никой не знае как и кога точно се е зародил бели денс, но има една притча, която аз харесвам и приемам за вярна. Видял един човек красотата на полюшващите се женски бедра и решил да направи музика по техните движения. Така и Вселената, когато вижда, че ние сме в красотата и силата си, размества пластовете на реалността, за да сбъдне нашето мечтано настояще.

Ела да танцуваме заедно.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ ЕДНАКВО

Ааа, вечната тема за отношенията между половете. Тема, която избягвам умишлено, защото

  • мъжете са от Марс, жените от Венера
  • Шива е всепроникващото съзнание, Шакти е танцуващата форма
  • Мъжете са отдаващи, жените са приемащи

и всякакви други клишета, които (приемам за верни верни, но) ме влудяват.

Честно ви казвам, побъркват ме всички разговори, в които съм участвала под една или друга форма, нищещи вечната дуалност мъж-жена. Разбира се, те обикновено са инициирани и проведени изцяло от женски групи, в които една или повече дами имат сериозни любовни драми.

Омръзнали са ми и странните опити на господата да сложат мен и други жени под общия знаменател на мрънкащи, свръх-емоционални кокошчици, които не могат да се държат адекватно и ТРЯБВА да бъдат контролирани и вкарани в правия път! А маха, бе момичета!

Твърде дълго, дами и господа, лично аз живях в тази безумна парадигма на привличащите се противоположности. Нещо винаги ми е липсвало в тази схема на Той и Тя. Защото един Той и една Тя не правят едно Ние, колкото и да натискаме, бутаме, дърпаме, влачим…

Какво липсва в уравнението 1+1? Ето какво – 2 не е стабилна структура. Когато играем с един край, всичко е двуизмерно и плоско. Когато играем с два края, веднага изниква дуалността и започва да ни лашка във вечното си махало (уморително е, вярвайте ми). Когато играем с три края обаче, вече имаме стабилна структура, имаме нещо, което може да се крепи само. Имаме баланс.

manwoman

Имаме два физически крака, но има една трета страна, която крепи уравнението – торсът.

Имаме две ръце, но имаме едно сърце по средата, което ги обединява.

Имаме две очи и едно трето нефизическо (разположени точно като триъгълник), които активирани заедно ни дават възможност да видим нещата във ВСЯКА перспектива, не само в 3D.

Тялото, като съвършена структура, създадена от интелигентна Вселена, обича триединството, защото в него намира стабилен център – интегритет. Интегрирането на ляво и дясно, горе и долу, тъмно и светло не става през сблъсъка им, а се случва през третата страна на триъгълника.

Какво ще рече всичко това? Ще рече, че и мъжете, и жените сме ЕДНАКВО драматични. И мъжете, жените сме ЕДНАКВО устойчиви. И мъжете, и жените ни е страх ЕДНАКВО. И мъжете, и жените ЕДНАКВО имаме потенциала да се разгърнем и да бъдем проявления на божественото. И мъжете, и жените ЕДНАКВО имаме силата да обичаме и прощаваме, да създаваме и разрушаваме, да даваме и получаваме.

И мъжете, и жените ЕДНАКВО имаме нужда едни от други и имаме нужда заедно да открием третата страна на триъгълника, която ни позволява да се фокусираме върху това, което ни събира, вместо върху онова, което ни разделя.

И не, третата страна не е общото ви дете – казвам го като майка. Третата страна е общия ви (общия ни!) стремеж към нещо по-голямо. Общото ни желание да вървим към една обединяваща точка, в която всеки е себе си напълно, всеки може да плаче и да е малък и тъжен и в същото време, всеки може да разгръща потенциала си, да развива талантите си, да расте.

Третата страна е копнежът ни към интегриране. Интегрирането винаги се случва на по-високо ниво от това, на което сме се срещнали.

Любимото ми определени за интегритет е вътрешно чувство за пълнота. Сега разбираш ли защо е важен триъгълникът? Защо между две точки може да се начертае само линия. Третата създава условия за форма, която после може да се запълни. С любов, благодарност, радост, споделеност и някой-друг скандал за цвят.

За това, момичета и момчета, жени и мъже, бъдете ЕДНАКВО устремени към третата точка на сливане между вас и божественото. Поставете си за цел отношенията ви с другия пол (не само с партньора ви) да са мотивирани от общото ни желание за издигане и израстване. Не се блъскайте по правата линия на дуалността, не хабете силите си да бъдете противополжни. Когато двама души са поставени точно един срещу друг това винаги създава предпоставка за конфликт. Когато същите тези двама души погледнат малко нагоре към грешките, успехите, страданията и радостите на другия, това носи разбиране и облекчение. Когато погледнат още по-нагоре към златната трета точка, която ги е срещнала и ги обединява, това е балансът.

И мъжете, и жените ЕДНАКВО искаме баланс. Гледайте нагоре към върха на триъгълника и виждайте човека срещу вас, облян в светлината, по силата на която сте се срещнали.

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА)

„Аз заслужавам (повече от това)“ – колко пъти си чувал тази реплика в йога средите? Обзалагам се, че не е твърде често, ако изобщо някой си е позволявал да я изрече. О, мило йога общество, хайде да си поговорим откровено за искането, заслужаването и смирението. ОК? ОК.

Моето право да бъда и да имам

Йога наука 101 – имаме чакри, те са 7 на брой и са свързани с различни мисловни модели, поведенчески механизми, физически травми и ресурси. Правото на първа чакра е да бъда и да имам. Тъй като всеки има първа чакра, всеки има право да бъде и да има. Тъй като всеки от нас е роден на тази земя (независимо от обстоятелствата), всеки има право да бъде и да има. Това е закон. Вселенски. Материята е част от живота – без тяло какво преживяване за реалността бихме имали и как щяхме да учим и да се развиваме? В момента, в който започнем да отричаме материалното, ние слагаме един голям хикс на самото си съществуване. Ненужно – колкото и да не искаш тяло и всичко материално свързано с него (храна, дрехи, дом), имаш го и ще си бъдете заедно до края на този живот. Което води до втора точка

Отричане на реалността

Представи си следното – ставаш сутрин и навън вали пороен дъжд. Реакцията на повечето хора би била „Уф, ужасно, мизерно време. Не може ли да пече слънце и да е топло?“ И после тези хора ходят цял ден криви и се оплакват от времето. Какво променя това? Позна – абсолютно нищо! Навън си вали, независимо дали на нас ни харесва или не. Нашата оценка и емоционална реакция често се базира на това дали сме съгласни или не с нещо. Само че оценката и реакцията ни, колкото и да са силни и драматични, не променят реалността. За нас би било много по-лесно, ако просто се научим да приемаме – навън вали и толкова. Същата стратегия на приемане и отхвърляне прилагаме във всяка сфера на живота си – някой колега в офиса не ни допада и ние се мусим и го отбягваме, черта от характера на любимия ни дразни и смятаме, че проблемът е в него.

i-deserve

Проблемът не е в обстоятелствата – в дъжда, бъбривия колега или досадния навик на гаджето да си хвърля чорапите на пода. Проблемът е в нас.

Отбягване на болката

Отричането е стратегия за справяне с болката – това ще ти го каже всеки първокурсник по психология. Само дето отбягването и отричането имат временен ефект. За малко можем да притъпим неприятното усещане, което определено обстоятелство създава. Рано или късно трябва да се срещнем с дискомофорта и да се сприятелим с него. Да, да се сприятелим. Не да го потискаме или да се борим с него. Не да се опитваме да го контролираме или направляваме. Как?

  1. Осъзнавай, когато си в некомфортни ситуации и не бягай от тях
  2. Осъзнай, че дискомфортът ти е на чисто физическо ниво – сърцето ти забива учестено, дланите се изпотяват, усещаш топлина в тялото. Това са физическите усещания на гнева, но вместо да обърнем поглед към тях, ние се вкопчваме в емоцията и започваме да повтаряме „Гневен съм, гневен съм, гневен съм.“ Това не помага, просто ни прави още по-гневни за още по-дълго време.
  3. Когато осъзнаеш физическите усещания, остани с тях – Випасана техниката ни учи прекрасно на това. Всичко в живота е аничча, всичко минава и се променя. Ако намерим в себе си волята да останем достатъчно дълго с неприятното усещане без да реагираме, то отминава. Ако медитираш и те сърби носа, вместо да се почешеш, остани с това. Рано или късно ще мине и ще се появи друго усещане. А после и друго, и друго… Разбираш накъде бия.
  4. Не се самонаказвай – веднъж ти се е получило – осъзнал си ситуацията и усещанията си в нея, останал си с тях, справил си се. Чувстваш се горд от себе си и има защо. Следващият път обаче нещата не минават така гладко и започваш да се самонаказваш. Няма смисъл. Успехът идва с практиката. Просто не се отказвай.

Да се върнем на искането

Това, което често се случва в йога средите е, че хората развиват нездраво отношение към материалните ценности и поставянето на цели за придобиването им. Това е его – казват те, а егото трябва да умре. Не, егото не трябва да умира. Без его нямаше да имаме идентичност. Всички щяхме да сме едно съзнание, което постоянно се лее – красива картина, но не е реална (говорихме вече за реалността). Та, появяват се тези убийци на его и започват да обясняват как да имаш изисквания, да поставяш граници, да отстояваш себе си не е духовно. „Остави се на течението, Вселената се грижи за теб.“ Безспорно Вселената се грижи за нас и да сме на нейната честота е повече от полезно, но всеки от нас трябва да се научи да функционира в рамките на тази действителност. Което означава

  • Да поставяме граници
  • Да имаме позиции и да ги отстояваме
  • Да взимаме трудни решения
  • Да знаем кога да кажем НЕ

АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА), когато е изречено от позицията на смирение е призив на един осъзнат човек към Вселената. Изричайки това, ние казваме „Разбирам, че предишните ми действия са довели до тази ситуация и поемам отговорност за това. Тази ситуация вече не ми служи, аз научих урока си от нея и съм готов да продължа напред. Нека това стане по волята на Вселената и за най-висшето благо на всички замесени.“

Така че следващият път, когато с всяка клекта на тялото си усещаш, че този партньор не е твоят човек, че тази работа не е за теб, че ситуацията, в която си не е оптимална, вместо да чакаш на някой да дойде и да те спаси, просто заяви АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА). Чудеса се случват на онези, които са готови да счупят рамките на комфорта си.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ

 

Лечение, Осъзнато Общуване

АЗ СЪМ ЕМОЦИОНАЛЕН МАНИПУЛАТОР

Аз съм емоционален манипулатор. Под маската на чувствителния човек крия неистовото си желание винаги да получавам това, което искам. Казвам, че съм емпат, но това е вярно само когато човекът срещу мен и аз сме на една емоционална вълна.

Аз съм емоционален манипулатор. Всякакви чувства ме заливат постоянно и аз се оставям да бъда удавена от вълните на страха, гнева, радостта, екзалтацията. Ако ти отказваш да приемеш моите емоционални пикове и спадове, значи не си свързан със собствените си чувства. Ти си този, който има нужда от помощ – не аз.

Аз съм емоционален манипулатор. Ще нося чувствата си като медали и ще казвам, че просто не мога да бъда друга, все пак съм жена. Истината е, че ме е страх да се справя с емоциите си и ги притъпявам всеки път, когато съм сама. Но пред теб – аз съм кълбо от чувства и преживявания. Ти поеми отговорност за това, което ми се случва. Аз отказвам да го направя!

Аз съм емоционален манипулатор. Ще поставям условия. Ще моля. Ще плача. Ще се гневя. Ще крещя. Ще се правя на недостъпна, но само за миг. Ще дам всичко от себе си, ще използвам всички налични ресурси, за да получа онова, което искам. А онова, което искам е ти да се погрижиш за мен, ти да ми кажеш какво се случва, ти да ми дадеш насока как и накъде да продължа. Онова, което искам е ти да поемеш моята отговорност.

emotional

 

Аз съм емоционален манипулатор. Напълно неосъзнат за действията си и последиците от тях. Истината е, че аз съм дете, живеещо в тяло на възрастен, което отказва да порасне. Защото да пораснеш означава да поемеш отговорност. Да пораснеш означава да решиш, че нещата зависят от теб. Да пораснеш означава да заемеш позиция, да заявиш себе си и да приемеш всички последици от това – положителни и отрицателни. Да пораснеш означава да си спомниш, че имаш всички необходими ресурси, за да живееш живота на мечтите си. Да пораснеш означава да осъзнаеш, че никой за нищо не ти е длъжен и никой няма да дойде и да те спаси от самия теб.

Да пораснеш означава да напуснеш зоната си на комфорт и да осъзнаеш цената на свободата, която така силно жадуваш. А цената на свободата е присъствие. Свободата изисква от теб да присъстваш. Само тук и само сега. Да присъстваш за всичко, което се появява – хубаво, лошо, красиво, грозно, смислено, ирационално, логично, магично, болезнено и радостно. Да присъстваш за самия себе си. Свободата е да се чувстваш свързани с всички и всичко, но да не зависиш от тях. Свободата е да си собствения си център.

Аз съм емоционален манипулатор. Все още. Все още ме е страх да присъствам, да поемам отговорности, да вземам важни решения. Все още чакам принца на бял кон, мистичния странник, всемогъщата богиня, някой (който и да е) да дойде и да ме спаси. Все още ми е трудно да повярвам напълно в себе си. Но вече знам, че в мен освен малкото дете живее и голямата мъдра жена, която има отговори, която се доверява на знаците на вселената и върви по пътя си напълно осъзната. Вече знам, че когато детето плаче и търси внимание и утеха, аз мога да го утеша, да му дам подкрепата и дома, които са му липсвали. Вече знам, че не е нужно да получавам онова, което искам със сълзи, с тропане на крачето, с безмислени игрички.

Вече знам, че светът е пълен с тъжни, самотни, недооценени деца, живеещи в тела на възрастни. Не ги съжалявам, нито вярвам, че мога да ги спася от тях самите, нито смятам, че знам повече от тях. Аз ги виждам като мои братя и сестри, с които заедно вървим по пътя на осъзнаването и израстването. Виждам ги като божествени същности, забравили своя произход. Виждам ги като безкрайни съзнания, преживяващи живота в неговите крайности и рамки, за да опознаят себе си по-добре. Виждам ги. Виждам те и те приемам точно такъв, какъвто си. Днес и във вечността.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ

Осъзнато Общуване

Какво е да си йога блогър

Често се срещам с хора, които ми споделят, че искат да пишат, че мечтаят за свой блог от години и че имат нужда да споделят личните си преживявания, свързани с практиката. Като човек, който прекарва голяма част от времето си в йога студио и води Goyogaflow от вече 2 години (и аз не мога да повярвам), днес реших да ви споделя какво е това йога блогър и как се случва типичния креативен процес.

yogablogger

Всичките ти добре идеи идват, докато практикуваш

Подготвяш се за сутрешната/обедна/вечерна садхана, палиш свещи, включваш дифузера, наместваш постелката. Омммм какво удоволствие да имаш време за себе си всеки ден! Омммм може би трябва да пиша за удоволствието да имаш време за себе си всеки ден. Омммм което всъщност е признак на любов към теб. Омммммм а тя после се трансформира в любов към всички останали. Омммммм кога минаха 30 минути?! Айде само една обърната поза и сядам да пиша. Обръщаш се с главата надолу с надеждата, че добрата идея ще се закотви стабилно в ума ти, обаче тя вместо това изтича. Сядаш пред компютъра и всичко си забравил. Е, и утре е ден.

Нямаш толкова последователи като бюти блогърите и кулинарните блогъри…

…а понякога ти се иска (какво да се прави и ти имаш его). Решаваш, че ще включиш секция КРАСОТА в блога си. После се гримираш и виждаш защо тази идея никога няма да проработи. Пък и красотата е вътрешно състояние, на кого му е притрябвала перфектна очна линия?! Втори опит с храната – веган вкусотийки за всички ще бъде супер допълнение към блога и без това движението и добрата храна вървят ръка за ръка. После осъзнаваш, че 50% от всичко, което ядеш идва от Сома (или любимия ти веган ресторант), а за другите 50% откриваш рецепти в интернет и крайният продукт съвсем не изглежда като снимките!

„Защо не правиш йога видеа?“

Получаваш този въпрос постоянно. Сякаш фактът, че няма видео с грациозното ти падане от стойка на ръце прави практиката ти някак по-малко стойностна. Освен това, мили дами и господа с много въпроси, когато практикувам вкъщи

  • Обикновено съм по пижама
  • Нямам грим (пък и да имах нямаше да разберете, виж горната точка)
  • Косата ми е меко казано чорлава
  • Не следвам никакви правила и по средата на практика с огъвания назад решавам, че ми се правят инверсии
  • Всичко това ми харесва!

Никой няма да спечели от гледането на такива видеа, най-малко тези, дето ще ги гледат… остави камерата веднага!

Нямаш никакви чуденки относно това как да изкарваш пари от блога си

Първо, защото с йога блоговете това е по-различно – трябва нещо да предлагаш като видеа, например, а за тях се разбрахме. Второ, нямаш желание да изкарваш пари от (понякога много) личните си писания. Не всичко има нужда от етикет с цена.

Изобщо не се замисляш дали някой те чете

Добре де, замисляш се. Даже Google Analytics слагаш. Ама в крайна сметка по-ценно от процента нови посещения е моментът, в който някой идва и ти казва „Видях една статия в блога ти, сякаш беше писана за мен!“ Другото са маркетингови детайли – аз от тази сфера на реализация дойдох, нямам намерение да се връщам в нея, благодаря.

Личните споделяния

Пишеш нещо много лично, нещо, което те разголва и демонстрира уязвимостта ти на най-обикновено човешко същество (не съм йога богиня, сори). Чудиш се дали да го публикуваш, но го правиш, защото не искаш преживяването ти да се покрие с виртуален прах нейде из папките на компютъра. И получаваш какво? Получаваш близост, ето какво! Получаваш разбиране, получаваш усещане за свързаност, което толкова често е илюзорно в уеб пространството. Получаваш увереност, че в нищо никога не си сам и това е прекрасно!

Числата

Държиш всички списъци да стигнат до някакво свещено число – 3 бандхи, 7 чакри, 5/7/11 тела. Важни са тия неща! Чувстваш, че едва като си стигнал до 7-ма точка, текстът има някаква завършеност. И тъй като не мога да стигна до 108, спирам до тук.

Последно, но не и по важност (не е 8-мо, много моля!) моля те, ако ти се пише, пиши! За звездите, за луната, за чорапите, които баба ти ти изплете за Коледа, за кучето ти, което винаги се цапа точно след баня. Пиши! Пиши за всичко, което те вълнува и не се притеснявай толкова за популярността си, за статистиките и монетизаицята. Пиши, защото това ще се превърне в част от духовната ти практика – ще те научи на търпение, отдаденост, смелост. Ще ти помогне да фомрулираш всичко, което ти се случва в думи, а те имат голяма тежест. За всичко отвъд тях си има топли прегръдки и аз винаги съм готова да споделим една!

Живей в прекрасното Сега!

Намасте

Хари Мон ॐ

Лечение, Осъзнато Общуване

Пълнолуние в Овен + йога музика за октомври

16.10gyf

Никога до сега не съм си позволявала да пиша на астрологични тематики. Първо, защото не знам почти нищо по темата. И второ, защото не винаги усещаме влиянието на небесните тела, така че не мога да разбера нещастния човечец, на който за трети път тази година му се чупи компютърът, шото Меркурий е ретрограден. Това пълнолуние го усешам обаче – в костите и кръвта си, в думите и действията си. Във всичко, което е било и всичко, което предстои. И за това днес ще си поговорим за него.

Пълнолунието в овен е в съвпад с Ерис и Уран. Коя е Ерис ще разберете скоро, нека да започнем с познатите герои. Уран е бунтарят, освободителят, вечният изгнаник, който ни дава нова гледна точка за СВОБОДАТА ни. И демонстрацията му съвсем не е деликатна. Тя се случва през радикална и напълно неочаквана промяна. Даже няма време за стягане на коланите.

Ерис, от своя страна, е друга работа. Лудата жена воин, която внася раздор и хаос е символ на женската необузданост. Тя е тази, която ти бие шамар, за да обърне глава ти към наистина важното нещо, което до сега удобно си крил от самия себе си. Ако ти се струва, че всички маски, преструвки и ненужни детайли отпадат в момента и остава голата действителност, това е работа на Ерис.

И тъй като пълнолунието е в овен, няма как да не е намесен и гнева. Гневът е последна утеха – емоция, която се повява, когато сме пренебрегнали предупредителните знаци, че границите ни са прекрачени. От него има полза, ако се катализира и насочи в правилната посока. Да си го стискаме в себе си и да горим отвътре е напълно ненужно, пък и не е продуктивно. Така че не се ядосвайте, а действайте. И всичко, което ви се случва сега (хубаво или лошо) – решете, че ще го приемете в сърцето си такова, каквото е.

Когато Ерис създава хаос, тя го прави, защото фасадата е станала токсична и е време наистина да видим какво се крие под изгнилата обвивка. Тя се бори, за да разкрие, не за да доминира. Тази богиня не се вписва в рамката на духовните традиции, които постоянно повтарят, че сме само любов и светлина и че гневът няма място в нас. Ерис ни показва, че ВСИЧКО има право да принадлежи и този, който отрича една или друга емоция не може да се нарече пробуден. Защото пробуждането е да познаваш всички неща в тяхната дълбочина и пълнота.

Нека да изпозлваме енергията на това пълнолуние, за да приемем, че можем да сме духовни и гневни, че сме тук, за да изпитваме емоции и чрез тяхното приемане и катализиране да учим и да се променяме.

Живей в прекрасното Сега!
Намасте,

Мон ॐ

Лечение, Осъзнато Общуване

Тогава, когато

GOYOGAFLOWТогава,

Когато е трудно,

Когато се чувстваш притиснат,

Когато сякаш всичко се случва против теб,

Когато ти се иска да спасиш света и да се скриеш от него едновременно,

Когато си уморен да бъдеш силен за другите,

Когато страха стяга раменете ти,

Когато раздразнението стане естествено състояние,

Когато най-малките радости сякаш са ти (кой ти го отне?),

Спри

Огледай се

Спомни си

Кой е най-важният човек в твоя живот?

Ти!

Погледни всичко онова, от което искаш да избягаш

И му кажи всичко, което си премълчавал

Остави на болката, тъгата, яростта да преминат през теб като торнадо

Да те пречистят

Да те оставят гол и бос –

Останал единствено с онова, което има значение.

Всяко страдание те приближава повече до Теб

До Бог

До Истината,

Че всички сме в това заедно

И когато се грижиш за себе си

Се грижиш за всички нас!

Обичам те!

Живей в прекрасното Сега!
Намасте,
Мон ॐ

 

 

Лечение, Осъзнато Общуване

Какво научих през последните 2 години

Казват, че човешкият живот е изграден от ритми и повторения. Според някои всеки 7 години с нас се случват драстични промени. Моята теория, обаче е, че циклите на съдбовни нововъведения са много по-кратки и интензивни. И аз съм пример за това – само през последни 2 години родих, преместихме се в нов дом, смених работата си, дипломирах се и ЗАВЪРШИХ СЕРТИФИКАЦИОНЕН ТРЕНИНГ ПО СЕМЕЙНИ КОНСТЕЛАЦИИ!

Последното приемам за особен успех и гордост, защото това обучение промени живота ми. Този септември поставя края на дъъъългия период на учене. Отварям една нова страница – тази на Мон констелатора. Мон, която вече може да служи по един съвсем друг начин на себе си и другите. Мон, която никога няма да бъде същата, защото научи МНОГО нови неща. Ето някои от най-важните сред тях.

gyfpictemplate

Признавай реалността

Ставаш сутрин, поглеждаш навън ,виждаш, че вали и си казваш „О нееее, това ще бъде ужасен ден.” В момента, в който заявиш това, отричаш реалността. Навън вали. Това няма нищо общо с качеството на деня ти и начина, по който той ще се развие. Това, което правиш е да кажеш НЕ на дъжда, което не променя факта, че навън вали. Просто прави деня ти по-сложен.

Всички правим това през цялото време. Постоянно отричаме факти, които са пред очите ни, защото не ни харесват. Правим го със себе си (Аз не съм пристрастен към цигарите), с партньорите си (Той е перфектен), с родителите си (Те не ме обичат, защото не се съобразяват с мен). Реалността е такава, каквато е и нашето мнение за нея не я променя. Колкото повече й се съпротивляваме, толкова по-трудно ни е да намерим спокойствие и щастие в дните си. За това следващия път, когато вали, виж дали можеш да си кажеш „Навън вали – това е реалността” и да останеш напълно безпристрастен по отношение на капчиците вода, които просто падат от небето.

Нямай очаквания, не си прави изводи, не анализирай

Представи си, че пред теб стоят твой колега и шефът ти, които знаеш, че са в напрегнати отношения. Застанали са един срещу друг и говорят. В един момент колегата ти отстъпва. Какво виждаш?

Виждаш, че той отстъпва – НИЩО ПОВЕЧЕ. Мозъкът обаче веднага решава – те са се скарали, колегата е уволнен, шефът е много ядосан и още, и още, и още…. Така отново изместваме фокуса от действителността към собствените си очаквания за нея. Можеш ли днес да подходиш към всяка ситуация без предварителни нагласи? Можеш ли да не съдиш хората по начина, по който се държат в момента? Можеш ли да останеш отворен за случващото се и да действаш само на базата на факти? Сигурна съм, че можеш.

В каквато степен не можеш да приемеш майка си и баща, си в такава степен не можеш да приемеш себе си

„Майка ми не ме обичаше, защото…”

„Баща ми ни изостави и аз никога няма да го погледна повече.”

„Родителите ми са ужасни – не ми позволяват да живея, както аз искам.”

Всеки един от нас в даден момент от живота си е мислил по подобен начин за родителите си. Обаче, познай какво, ти си дете на тези двама души, които наричаш мама и татко. Каквито и да са те, каквото и да са направили, както и да са се държали, трябва да помним две неща.

  1. Те са ни дали живот, а по-ценно от това няма. И дори само за това да намерим сили да им благодарим, пак е достатъчно.
  2. ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ родителите ни са правели и правят най-доброто, на което са способни.

Знам, че тази тема е трудна за някои от нас. Има хора, които са преживели трудни ситуации в родителското си семейство, страдали са без непременно да знаят защо. Но ние сме сбор от гените на нашите родители – една уникална смес от двама души, които са ни създали. И сме тук с определена цел, мисия, която трябва да изпълним. Чрез срещата си родители ни са ни дали шанса да се родим и да извършим това, за което сме дошли. Благодарение на тях имаме шанса да изживеем този странен, шантав, прекрасен, магичен живот.

Всеки има ресурса да се справи с проблема си

Всички се срещаме с определени проблеми в живота си. И всички сме чували прословутото „Решението се крие в проблема.” Ключовата дума тук е „крие се”. Това, което много често се случва е, че фокусираме цялата си енергия в проблема и забравяме, че там някъде зад него има нещо, което пропускаме или не искаме да видим. Ако дори само за момент насочим вниманието си към него, това отнема силата от проблема и ни ориентира към неговата същност. И когато погледнем това скрито, колкото и да е трудно за нас, ние интегрираме една част от себе си, която преди това сме отричали (или за която сме забравили). Именно това ни дава ресурса да се справим с онова, което наричаме „проблем”. Освети скритото и ще видиш, че всичко е разрешимо, че можеш да се справиш И с това. Най-важното, не забравяй всичко, през което си преминал до сега – ти имаш повече сила, отколкото някога си смятал. Гарантирам го.

Почитай тези, които са били преди теб

Ако в някакъв момент забравиш за цялата тази сила, която носиш в себе си, спомни си за всички, които са били преди теб. За майка ти, баща ти, твоите баби и дядовци, техните родители и техните родители и всиииички останали преди тях – така до самото начало. Ти си потомък на всички тези хора. И единственото, което трябва да направиш, за да получиш сила от стотиците ти предшественици е да почетеш онези, които са успели в живота си и да намериш място в сърцето си за онези, които са страдали. Това е – едно просто “благодаря” върши чудеса.

Същият принцип можем да прилагаме и

  • В работата си, като почетем всички онези, които са работили на нашата позиция преди нас
  • Във връзките си, като благодарим на бившите партньори на нашия любим

Всичко това, разбира се, правим мислено. И повярвайте ми, процеса на почитане на тези преди нас ни дава много сила и спокойствие да вървим по собствения си път с лекота и увереност. Ако все пак изпитвате трудности и имате проблеми, за които все още не сте намерили най-доброто решение, свържете се с мен. Вече имам ресурса да ви бъда полезна!

П.С. Благодарна съм на моите учители, които ми предадоха знанията си директно. Благодарна съм на организаторите, които направиха този тренинг възможен. Благодарна съм на колегите си, с които споделихме това преживяване. Благодарна съм на моя любим, който ме подкрепяше през цялото време. Благодарна съм на вас, че сте тук. Благодарна съм!

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ

 

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

Защо майките са най-добрите йоги

Тази статия посвещавам на всички майки, практикуващи и не.

На моя малък-голям гуру – дъщеря ми.

И на мама.

gyf08.09

Ранно ставане

Йога традицията изисква от отдадения практикуващ да става рано, за да може да изпълни ежедневната си практика. И докато за обикновения човек ставането в 6 е цял подвиг, някои йоги са будни от 3, за да могат да се насладят на т.нар. амрита часове (часове на божествен нектар). Къде е насладата на това среднощно практикуване все още убягва на моя йога практиуващ ум, но за сметка на това тялото ми на майка е познало добре нощното спане на пресекулки, което води до:

  • Задрямване по никое време (което практикуващите майки наричат медитация, но нека бъдем честни – спане е)
  • Странен почти прозрачен цвят на кожата на лицето (като истинско йога сияние)
  • Оттегляне навътре от сетивата, известно в йога като пратяхара (което се възприема като антисоциално поведение, но в същността си е свързване с вътрешния Наблюдател)

Търпение

Да направиш поза летящ гълъб след 5 години практикуване, при положение, че в началото не си можела и една чатуранга да изпълниш е досущ като процеса на сваляне на памперси на детето и приучаването му на гърне.

  • Отнема много повече време, отколкото някога си смятала
  • Всеки път е все едно започваш от нулата – очаквания, вълнение, готовност за сладкия момент на реалното изпълнение, но и едно леко присвиване под лъжичката, че нищо няма да се получи
  • Поредния неуспешен опит внася лек смут у близките ти хора – нищо не си успяла да направиш, обаче си толкова обнадеждена, че не можеш да свалиш самодоволната усмивка от лицето си, което кара околните да се притесняват за цялостното ти психическо състояние

Хранене

Някои йоги споделят, че редовната практика балансира така добре енергийните им тела, че чувството за глад драстично намалява. Да не говорим, че храните с животински произход в даден момент от само себе си отпадат от менюто на практикуващия.

Някои майки споделят, че гледането на малко дете също драстично намалява апетита по простата причина, че постоянно дояждащ преполовения пакет солети (спокойно, от ръжено брашно са), нагризаната филия с мед, започнатата купичка с ядене. Това създава у околните илюзорното усещане, че никога не ядеш. Въпреки че самата ти не си спомняш кога за последно си се хранила на маса, с прибори, за повече от 15 мин, поддържаш версията, че си хапваш добре. Защото си е самата истина. Само дето вместо от твоето меню да отпадат храни, ти прибавяш към него нови изкушения от типа на безвкусни бебешки бисквити и пюрета с неясен състав (просто от недоспиване не си спомняш какво си сложила в блендера).

Пранаяма и медитация

Йогите и майките са усвоили едно от най-важните и ценни умения в съвременния свят – умението да се диша правилно.

И докато йогите залагат на вътрешно и външно задържане, алтернативно дишане и брамари, основната дихателна техника, на която разчита всяка майка е дълбоката въздишка.

Сладкото ти детенце е счупило любимата ти чаша за кафе и сега освен, че си лишена от този прекрасен източника на ежедневна наслада, трябва и да изпереш полятия с кафе килим – дълбока въздишка.

Виждаш как рожбата ти разплита единствената ти нормално изглеждаща неоповръщана жилетка точно преди излизането, за което я гласеше – Дъълбока въздишка.

Ангелчето на мама решава да отиде и да се изпишка върху току що прибраното пране – ДЪЛБОКА въздишка.

Събужда те миризмата на пълен памперс, отваряш очи и виждаш как малката художничка е ровила в него и е изрисувала цялата кошара, чаршафите, матрака и себе си – ДЪЛБОКА ВЪЗДИШКА. (Това е по дейстивтелен случай, ако някой се интересува.)

Разбира се, практикуването на толкова много пранаяма води до естествено изпадане в медитативно състояние. Най-вече докато чистиш килима, събираш прежда от пода, переш дрехите ЗА ВТОРИ ПЪТ ДНЕС и се чудиш как точно да изпереш матрака.

Сърцето ти се отваря

Една от основните идеи на йога е да се научим да приемаме всичко такова, каквото ни се предлага без да съдим и отграничаваме добро от зло, красиво от грозно, приятно от неприятно. По мое скромно мнение (базирано на 2 години емпирични изследвания в домашни условия) майките са и си остават едни от най-отдадените йоги. Защото в момента, в който гушнеш детето си за първи път, сърцето ти не просто се отваря, но и избухва във вълна от безгранична любов, която не може да бъде побрана в метафори.

И си остава така завинаги. Каквото и да прави, казва или мисли детето ти. Колкото и да му се караш, сърдиш, ядосваш, ти винаги винаги ВИНАГИ го обичаш със сила, която често изненадва и теб самата.

Мога само да ти пожелая да обичаш по същия начин и всички останали, най-вече себе си. И не забравяй да кажеш на майка си това, което се надяваш да чуеш някой ден и ти:

Благодаря ти, мамо! Обичам те!

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ