Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

Екстатични танци – какво означава да танцуваш себе си?

От няколко месеца водя практики по екстатични танци в различни студиа в София и всеки път срещам един и същ учуден поглед, когато говоря за това. Може би след третата практика осъзнах, че това е нещо ново и непознато за масата от практикуващи, особено във формата, в който аз го правя. Така че днес ще си поговорим за екстатичните танци и смисълът от свободното движение изобщо.

Какво са екстатичните танци?

Екстатични идва от думата екстаз, т.е. по време на тази практика целим именно това състояние на ума и тялото. Екстазът е много особен сам по себе си и се преживява по различен начин от различните хора. Ти самият може би си преживявал екстаза като гъделичкане, вибрация, пулсация в тялото, като покой, като безвремие и безтегловност, като усещане, че тялото ти се разтваря и границите му се размиват. Това състояние може да се постигне по много начини и в някои духовни традиции се приема за естественото състояние на всяко човешко същество.

Разбира се, това, че по време на танците целим екстаз, не означава, че ще го постигнем. Тази практика е нова и различна всеки път. Никога не знаем какво ще преживеем през тези 90 минути. Никога не можем да сме сигурни какво ще срещнем. Никога не можем да гарантирам определени преживявания, нито пък тяхната интензивност. Тук константи няма – дори музиката е различна всеки път. Звучи доста предизвикателно, защото е такова, но има смисъл в цялото нещо и той е свързван със способността ни да казваме ДА на това, което е живо за нас в момента.

ecstaticdance

Какво не са екстатичните танци?

Екстатичните танци не са практика, в която ще учиш хореография, нито ще получиш някакво музикално образование под каквато и да е форма. Тук никой няма да ти казва колко такта е музиката, нито ще те наставлява как да се движиш. Няма инструкции, свързани с това къде да си държиш ръцете, няма стъпки, няма грешни движения. Това е предизвикателно за някои хора, особено за тези, които смятат, че не могат да танцуват или че не са ритмични. В същото време, липсата на такъв тип инструкции ти дава огромна свобода и възможност да се движиш по начина, по който ти искаш. Кога за последно си позволи подобно нещо?

Есктатичните танци, също така, не са традиционни партита с алкохол и наркотични вещества. Това не е място за свалки. Това не е място, в което се толерира типичното парти поведение. И си има причина нещата да са по този начин.

Как протича една практика по есктатични танци?

Тази част от статията е изцяло базирана на начина, по който аз водя тези часове, така че не си вади генерални изводи. ? В началото на всеки час се събираме в кръг и си даваме време за релаксация и връзка с дъха. След това идва музиката и всеки от нас започва да се движи по свое усмотрение и със свое темпо. Плейлистите са създадени като музикални вълни – започваме с нещо нежно и стимулиращо, преминаваме през ритмични повтарящи се мелодии, стигаме до барабани и напеви, които целят да те извадят от зоната ти на комфорт, които постепенно преминават в по-бавни, трансови мелодии и завършваме с музика, подходяща за релаксация. Накрая имаме кръг на споделянето и (често) прегръдки.

Какво целим с тази практика?

От 7-годишния ми опит с йога, танци, медитации и всякакви други практики съм разбрала, че за мен работят практически насочените неща. Целта на екстатичните танци е именно тази – да изключи ума, или по-скоро да пренасочи цялото ни внимание към усещанията в тялото. Когато успеем да се фокусираме изцяло върху телесните преживявания и се доверим на интелигентността на организма, се случват много вълнуващи неща.

За разлика от други практики, екстатичните танци ни дават възможност не само да усещаме това, което се случва в тялото, но и да се движим през него. Как се чувства и движи тялото ни в различни емоционални състояния? Как танцуваме когато сме тъжни, изнервени, объркани или пък щастливи, спокойни, ведри? На тези въпроси търсим отговори, но не през ума, а изцяло през движенията.

В началото това е предизвикателно, защото сме свиканали всичко да анализираме. Умът се активира като никога до сега. В главата изскачат всякакви мисли. Дали щом съм приведен към земята не съм тъжен на подсъзнателно ниво? Дали не се движа така по инерция? Дали изглеждам добре? Дали другите ме гледат? Появяват се и много съпротиви, защото, когато се отпуснем в тялото, на повърхността излизат емоции, които обикновено отбягваме. Започваме вътрешно да се защитаваме и оправдаваме.

Всички тези процеси са напълно нормални по време на практиката. Нашата задача е да останем с дишането си и с движението, независимо какво се случва с ума. Множество изследвания показват, че тъканите в тялото задържат непреживени емоции. Силният стрес, тревогата, тъгата, скръбта, които не сме си позволили да изпитаме, защото ни е било страх от интензитета им, не изчезват. Те се задържат в тялото ни, в клетките ни и при първа възможност изплуват на повърхността.

И това е добре, защото в противен случай бихме се разболели. През екстатичните танци се учим да позволяваме на тези усещания да излизат, учим се да оставаме с тях, да се движим през тях, да ги изразяваме не през думите, а през телата си. Това ни лекува. Това ни прави по-емоционално стабилни и ни показва, че нищо не е толкова страшно, колкото изглежда.

Моята роля

Аз самата открих тази практика в един много емоционално интензивен период от живота ми. С мен се случваше нещо, което не можех да обясня и което ме плашеше до смърт, но осъзнавах, че това е необратим процес на трансформация. Започнах да танцувам. Сама, вкъщи, със слушалки, в абсолютна тъмнина. Танците ми позволяваха да изключвам ума си и да присъствам изцяло за това необяснимо преживяване. Имаше моменти, в които усещанията ставаха толкова интензивни, че започваше да ми се гади, да ми се вие свят, да ми се плаче. Преминавах през всякакви състояния – гнвя, тъга, омраза, любов… Усещах всичко и въпреки че се страхувах, знаех, че ако спра, ще се върна отново към менталната мелница, която не ми даваше никакви отговори.

Моята роля по време на практиките по екстатитчни танци е изцяло свързана с моя личен опит и преживявания. Знам колко е трудно за хора, които смятат, че не могат да танцуват, които смятат, че не са ритмични. Тук това няма значение, защото никой не ви пише оценки. Знам колко е трудно за хора, които предпочитат да задържат емоциите си, вместо да ги изразяват. Тук ще намерите отдушник за емоциите си без да трябва да ги обяснявате на някого. Знам колко е трудно за обърканите. Тук ще можете да преживявате, вместо да мислите за случващото се в живота ви.

Моята роля е да създам за всеки, осмелил се да влезе, защитено пространство. Единственото ми намерение за тези практики е всеки да се чувства добре дошъл, всеки да се чувства приет, всеки да се чувства принадлежащ. Вярвам, че движението е медицина и ти го предлагам по този начин – като метод да се опознаеш по-добре, като метод да се срещнеш със сенките и светлината в теб, като метод да усетиш, че си обичано дете на Вселената и нищо не може да промени това.

Обратна връзка от редовните танцуващи

Екстатични танци? О! – ще отида да се надивея. С тази настройка се отправих към първата ми такава практика. Но ми се случи нещо още по-хубаво. Сякаш Мон ме качи на скоростен асансьор и му натискаше копчетата. Разходих се до подсъзнаваното, несъзнаваното, пресъзнаваното и всичко, което открих там, излезе от мен, освободи се, отприщи се през движенията. Смях се, плаках, въртях се, танцувавах като момиченце, танцувах като кралица, танцувах като съблазнителка, после като русалка, като шаманка, като селската хубавица, като птица, котка, змия, със зтворени ои, със отворени очи, сякаш никой не ме гледа, сякаш целият свят ме гледа…И през цялото време около моен се движеха други жени, в техните си „асансьори“ и на техните си етажи. И на никоя не и пукаше как изглежда, кой какво ще си помисли, просто всички заедно бяхме в едно много красиво развълнувано море! А след практиката се чувствах освободена и ….ами – обновена! Никой крем против бръчки не може да направи за вас това!!!

~~Мария, копирайтър

Екстатичните танци са истинско вдъхновение. Най-хубавото е, че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се оставиш да бъдеш себе си. А чувството е толкова сладко. Много рядко си позволяваме да изразим истинската си същност поради наслоените с годините страхове от отхърляне. Мони е чудесен инструктор, чиито глас и напътствия са терапия за душата. Чувството да бъдеш сред свои хора, в този безопасен вещерски кръг, мога да сравня само със свобода, удоволствие, удовлетворение и екстаз. И всеки е добре дошъл. Благодаря ти, Мони, за смелостта да се решиш на тази огромна стъпка и за страстта, с която се движиш напред и нагоре. Твоите практики ми помагат да опозная себе си, собствената си сила и да преоткривам красотата на живота.

~~Дани, специалист социални медии

Екстатични танци е практика, която много трудно мога да опиша. Въздействието й и самите преживявания, докато трае, а и след това ? , са толкова различни едно от друго, че поне аз не мога да ги обобщя. В една практика се запознаваш със страховете на мозъка си, чувстваш сковаността на тялото си, но и как въпреки това нещо в теб те приканва просто да се забавляваш и да се оставиш на музиката и потока, в следваща се свързваш дълбоко със сърцето си и се заземяваш така, както никога досега, в трета достигаш до още по-дълбоки или просто по-различни кътчета от душата си, а на следващата дори не знаеш какво ще се случи и постепенно това започва да те изпълва с желание за изследване и опознаване на нови неща. Това, което ме грабва толкова силно в практиката, е приемането и празнуването на всяка част от нас и освобождението, което идва от това. Именно това се интегрира постепенно и на ежедневна база в животите ни – че е напълно ок и даже е прекрасно да сме такива, каквито сме, да се чувстваме, както се чувстваме, и да не се страхуваме да покажем своите цветове… И колко луди можем да бъдем понякога ❤

~~Ивелина, анализатор на маркетингови проучвания

Какво са екстатичните танци за мен е трудно да се опише – трябва да се преживее. Най-вълнуващото е, че всеки път е различно. Екстатичните танци са една музикална терапия за душата изразена чрез движение. Те те карат да плачеш и да се смееш, да скачаш и да си в медитация, да споделяш енергията и вибрациите си с непознати, да бъдеш цял и част от цялото! ?

~~Елина, Специалист Системи за управление и сертификация

Екстатичните танци, ме изпълват със свобода, енергия, грациозност и любов. Когато се отпусна и се слея със ритмите, преживявам истинска трансмутацията, а когато свършат, света е изцяло под моята власт-:)) и така.. до следващите екстатични танци!

~~Надя, собственик на йога студио

Екстатичните танци ме завладяха от първата практика с Мон. За мен са медитация в движение. Понякога по-лесно, друг път по-бавно се потапям в усещанията в тялото. Успявам да се синхронизирам с честотата на сърцето си и да открия търсени от мен отговори. След танците се чувствам олекнала, ефирна, щастлива. Благодаря на Мон за нейните напътствия, за подбраната с усет музика и за винаги различните практики, с които успява да ни изненадва.

~~Невена, фотограф

Екстатични танци…
Това е Танцуваща медитация, хораа. Каквото и да се каже, малко ще е. Мълчаливият танц, под умело подбраната музална плейлиста, е така разтърсващ, красив, издивяващ, отпускащ и запомнящ. Отваряйки очи от време на време (в повечето случаи, очите са ми затворени , за да мога да се освободя напълно) установявам как всеки твори света си – ръцете рисуват картини, тялото сякаш води диалог с някакво вътрешно изживяване, танцуваш бавно, после лудо, лицето се усмихва, после плаче.. накрая усещаш как си ги пуснал, пуснал си тежките илюзорни окови на Предрасъдъците си. Те там падат по някое време, там в залата, воден от меденият глас на Мон, усещаш как ти е леко, пуснал си нещо – днешният ден, стар проблем, сметките за наема и тока…абе всичко. Аз лично имам още много “работа” в залата по някои теми, които плачат да бъдат изтанцувани и така като се сетя, нямам търпение за следващо изживяване и лекота. Благодаря на Мон, че създава защитено пространство, в което спокойно да излезнем от черупките си, което обществото и начина на живот ни е принудило да сложим, ти си магьосница. ❤

~~ Ромина

Лечение, Медитация

За Сянката и Смиряването

Ако знаехме колко много се промяне животът, щом веднъж прегърнем сенките си, щяхме да ги търсим във влажните и тъмни коридори на подсъзнанието като ловци на духове. Неее, това съвсем не е така. Всички много ни е шубе от сянката. От Сянката, от онази, която ни обръща главата на 180 градуса и ни показва ножа, който държим зад гърба си, докато мило се усмихваме на хората. И ние хем знаем, че държим ножа и с удоволствие бихме заколили всеки, който нещо ни бръкне в душицата, хем не знаем. Хем искаме да го направим, защото вие усещали ли сте насладата от победата?!, хем не искаме, щото добрите деца не правят така. И не, неискането не идва от моралните ценности и устои, а от любовта, която тайничко таим към всичко живо на земята. Знам, знам, ти не обичаш всичко и всички, това не е възможно, но в едно доста светло и закътано местенце от душата ти има любов, която може да излекува планетата от всички гадости.

shadow

Преди да стигнеш до Любовта обаче, трябва да минеш през Сянката. Виждали ли сте тези класически християнски картини, които изобразяват някой светец, заобиколен от всякакви демони и страшилища? Те с огромни лукави усмивки му пречат да си върши добрите дела, но тъй като той е отдаден християнин, смело продължава да върви по своя път. Ама изражението му е едно измъчено, понякога дори гротескно. Наскоро попаднах на такава картина и с удоволствие установих, че аз не съм такъв човек и никога няма да бъда! Измъчвана и изтезавана от собствените си демони – що за мизерен живот е това?!

О, свещена простота! В каква заблуда съм живяла. Да ви разкрия ли една тайна за човешкия ум? Той е устроен по много интригуващ начин – когато се чувстваме зле, никой никога не е бил по-зле от нас и няма цяр на света за нашата мъка. В момента, в който се почувстваме добре – каква мъка, какво страдание?! Спомням си, че имаше нещо такова, но аз съм силен човек и се справям. В мига, в който леко ни просветне пред очите, забравяме какво е било УСЕЩАНЕТО за страданието и цялото преживяване се пренася от тялото в ума. А ума обича да дава акъл и да си мисли, че всичко разбира. За това и когато най-добрата ни приятелка е сдухана, щото гаджето я е зарязало, сме много по-склонни да даваме съвети, вместо да седим и да си спомняме на ФИЗИЧЕСКО ниво колко ни е било гадно, когато нас са ни зарязвали. Аз лично откривам нещо много арогантно в цялата тая работа.

Но да се върнем на изтерзаните светци. Седя аз и гледам картината и си мисля колко е загубено това християнство и как тези, дето са рисували картините нещо не са схванали смисъла. Инжектирам си приятна доза арогатност и самодоволство и егото ми подскача от кеф. Няколко дни по-късно се събуждам като блъсната от товарен влак. Тялото ме боли, реве ми се, душата ми не знае на кой свят е. Знам, че трябва някакви неща да върша, но Бога ми, нямам сили. Нямам сили от леглото да стана, дори не искам да си помислям за обличане и излизане навън. Това чувство ми е ТООЛКОВА познато. Свикнали сме си с него, не се обичаме, но к‘во да го направя. Скапан, неканен гост – не знам кога ще цъфне и колко време ще остане, ама трябва да чистя след него…

Чувствам се приклещена в капана на собствената си депресия. Гузно ми е, защото знам, че през следващите няколко дни ще бъда отвратителен човек. Но нямам сили да бъда друга. Ще трябва да ме изтърпят и този път. Лежа в леглото и в съзнанието ми изниква онази картина, на която така самодоволно се присмях. Ооо, здравейте демони мои! Била съм тъпа да си мисля, че само светците се борят с вас. От няколко дни усещам присъствието ви около мен и днес вече вие взехте превес. От очите ми рукват сълзи – от безсилие, от страх и от смирение – не съм по-голяма от християнските светци, мамка му! Егото ми реве с пълен глас.

Плача и от гняв. Колко пъти трябва да ми се случва тая гадост?! Какво ТОЛКОВА не схващам още. Демоните се кикотят, но нищо не казват. Главата ми се върти. Искам да убия някого. Може би себе си? Заспивам, преуморена съм без да има причина за това. Добре че няма хора около мен, пред които да трябва да се правя на болна. Аз знам, че не съм болна, но в момента и здрава не съм…

Заспивам и започвам да сънувам. Една красива жена с големи кафеви очи, която танцува като богиня и ме кани примамливо. Тялото й се движи като змия, вие се около невидим стълб нагоре и се спуска тежко, но грациозно към земята. Искам я тази жена. Или може би искам да съм като нея. Не знам, но знам, че трябва да съм близо. Не говорим, но телата ни крещят.

Случва се нещо, което не мога да опиша. Не че ме е срам, просто няма думи за това екстатично, тантрично, оргазмично състояние. Сливаме се аз и тя. Всичко се слива, няма контури, граници, забрани. За няколко мига е приятно, после започва да ми се гади, ще повърна. Помощ, някой да ме събуди! Жената от красива изкусителка се превръща в хленчещо момиченце. Дърпа ме за ръката, моли ме с очи да остана.

Трябва да си ходя, усещам го и тя го знае. Става агресивна, главата й се превръща в буреносен облак, после в качулата кобра. Сипе огън и жупел по мен. Тая откачи, си мисля и се чудя как да се събудя от това нещо. Не мога. Когато лудата вижда, че гнева й няма да помогне, се свива в ъгъла на топка и започва да ридае. Искам да отида да я успкоя, но честно казано, не знам какво да очаквам. Правя крачка към нея, подавам ръка, а тя се обръща към мен и изсъсква като настръхнала котка. Нямам работа повече тука си мисля, но не мога да се събудя. Седим в някакво прашно таванско аз и лудата и чакаме.

Виж какво, казвам й, обичам те, симпатична си ми, но си луда и аз не знам какво да правя с теб. „Виж ме, погледни към мен и осъзнай, че всъщност гледаш себе си.“ – казва ми тя и си се свива пак в ъгъла да си ридае безутешно. Разбрахте ли сега за демоните?! Разбрах ли аз самата, че без тях няма как да осъзная коя съм, камо ли да се заобичам, още по-малко да обичам другите и с Любовта си да спасявам света. Гледам пак картината с християнски монах и си мисля „Този в колко ли изкривени гримаси е припознавал Бога?“

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

УЧА СЕ

still-learning1

Уча се да се смирявам –

Да не забравям никога, че не съм по-голяма от Живота.

Уча се да си почивам, когато ми се дава възможност –

Да не искам от себе си повече, отколкото мога да дам.

Уча се да имам план, но да съм готова за промени –

Този, който движи планетите,

звездите и

атомите в тялото ми

знае по-добре каква е следващата стъпка.

Уча се да признавам привързаностите си –

Да не си мисля, че мога да махна с ръка и всичко да забравя.

Уча се да обичам другите –

И през любовта си към тях да откривам какво все още не обичам в себе си.

Уча се да нося отговорностите си

Не като товар и бреме, а с благодарност за повереното ми –

Добруването на детето ми, радостта в семейството ми, личното ми благоденствие…

Уча се да оставам ученик най-вече, когато съм в ролята на учител –

Да споделям от място на искреност и любопитство.

Уча се да съм благодарна

За всяка усмивка, за всяка възможност, за всяко присъствие в живота ми.

Уча се да греша –

Да се изправям сама и да продължавам напред в добра компания.

Уча се да не съдя себе си –

Да си спомням, че осъждането е начин да контролирам,

А контролът е просто отражение на страха.

Уча се да се страхувам

И въпреки страховете си да вземам решения, да споделям себе си, да действам.

Уча се да мълча,

Когато никой не ме е попитал за мнение,

А понякога и когато са ме питали.

Уча се да отварям сърцето си

И да вярвам, че в него има място за всичко –

За болката, за страданието, за гнева,

Тъй както за радостта, за лекотата, за любовта.

Уча се, че когато се чувствам наранена,

Насоченият към другия пръст не ми носи облекчение,

А задълбочава раната ми.

Уча се, че понякога хората вършат дела,

Които не са добри за мен.

Дори и да обичаш някого, понякога е нужно да си тръгнеш.

Уча се, че любовта между хората не е съвършена –

Не е безусловна и всепрощаваща.

И все пак, дори в най-счупеното сърце

Човек може да намери урок за себе си.

Уча се да бъда Жена –

Да бъда всички стихии,

Да бъда противоречие,

Да бъда Човек.

Уча се да обичам мъжа си

И да виждам в него божественото,

Особено когато той не го вижда в себе си.

Уча се да бъда достатъчно

Майка,

Съпруга,

Дъщеря,

Приятелка,

Така че накрая на деня да мога да кажа

„Днес бях себе си.“

Уча се да бъда Всичко и Нищо.

Уча се да бъда.

Уча се.

Лечение, Медитация

МОЯТА МЕДИЦИНА

Първата статия за годината трябваше да е друга, но се роди това и го споделям като напомняне за себе си и теб – да се вслушваме и да търсим нашата собствена медицина. Нашият личен начин да бъдем в услуга на света е по-ценен от всяко готово учение и никой учител не може да ни го предаде. Той идва директно от Сърцето и се връща при нас по неподозирани начини. Приятно четене.

my-medicine

Пак ще бъдем Цели,

когато си спомня да обичам целия свят,

така както се уча да обичам теб,

така както се уча да обичам себе си –

през вкоренените стъпала,

в лекотата,

с усмивка, която знае.

Знае всички отговори,

но мълчи.

За  да не събуди спящите,

да не развали играта.

Медицината не е в думите, които пробиват душата

като жила на оси

и оставят човека гол и безпомощен

да се дави в страховете си.

Медицината е в паузите,

в премълчаното,

в неизказаното,

което и двамата знаем.

Медицина е да видиш раната на другия

и вместо да бъркаш с думи в нея

да я намажеш с мехлема на тишината си.

Да запазиш достойнството на човека,

дори когато той е изцапан със собствените си съмнения.

Да виждаш и детето, и възрастният.

Да избираш да гледаш към решението

и погледът ти да е като лунен лъч в непрогледна нощ.

Това е медицина.

Да не забравяш, че и ти си падал

и пак ще паднеш

и като падне ближния ти –

да му подадеш ръка,

вместо да сочиш към скъсаните му обувки.

Това е медицина.

Да гледаш човека в очите и да виждаш всичките му предци

и всички негови потомци.

И да помниш!

Да помниш, че всеки човек е плод на Любовта

и в съюз със себе си и света продължава дело,

за което ти нищо не знаеш.

Да разбираш, че душата си има неин път

и не е твоя работа

да стъпваш по чужди пътеки

и да потъпкваш чужди намерения.

Да виждаш в злодеянието нараненото си его

и доброто намерение.

И да си благодарен на злодея,

че ти е подарил огледало,

в което да се огледаш.

Това е медицина.

И да помниш, да помниш, да помниш,

че Вселената иска за теб пълноЦенност,

че Животът иска да му се предадеш,

че всеки миг, в който се смееш и сърцето ти цъфти

е миг на преклонение пред Смъртта,

която някой ден ще те прегърне завинаги,

за да се слееш с небосклона

и да се радваш на земния живот през нови звездни очи.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

5 НЕЩА, КОИТО ДА СПРЕШ ДА ПРАВИШ ПРЕЗ 2018

Нека тази статия е напомняне за мен и за всеки, който я прочете, че всеки ден е нова възмжност да изследваме всички начини, по които си пречим да сме щастливи. И всеки ден е нов портал към повече приемане и лекота. Точките тук не са работа за един ден – те са постоянно прокрадващи се в живота ни модели, към които всеки от нас трябва да намери личния си подход. Само ти имаш отговорите.

5-things

№1 – спри да се опитваш да наложиш на другите твоите избори

Ходиш на йога, спрял си месото, или си открил някоя медитативната техника и искаш да разкажеш на целия свят? Недей. Да се опитваш да убедиш някого, че нещо е добро за него единствено те прави да изглеждаш арогантен и надменен. Знам, че искаш да помогнеш на баща си с високото кръвно. Знам, че йога ще помогне на перманентно нервната ти колежка в офиса. Но също така знам, че нашите избори и истини не са меродавни – всеки има право да решава за себе си. Единственото, което можем да направим е да живеем йога и извън постелката. Ако на някой му стане интересно, повярвай ми, сам ще дойде при теб.

№2 – спри да се опитваш да се харесаш на всички

Може да ти прозвучи странно, но опитите ни да се наложим над другите или да им се харесаме, идват от едно и също място. Понякога го наричаме търсене на внимание, друг път опит за контрол над ситуацията – семантиката няма значение. Важно е да стигнем до корена на поведението си. Обикновено хората с подобен модел на „вечно правия“ или „вечно добричкия“ изпитват някаква дълбока несигурност. Правя ли нещата, както трябва? И тъй като постоянно им трябва уверение – да, правиш нещата, както трябва – те го намират или като се опитват да убедят всички в правотата си или като се опитват да се харесат на всички. Ако ти проявяваш такъв модел на поведение, потърси онази несигурна част в теб и си пообщувай с нея. В началото не е приятно, но пък е много полезно.

№3 – спри да се опитваш да решиш сам всеки проблем

Това е нещо, с което аз лично все още работя. Понякога идеята да се справиш с нещо напълно сам е толкова очароваща, че изпадаме в крайност – сам, на всяка цена. Първо, ние никога не постигаме нищо сами. Може на пръв поглед да изглежда сякаш не си получил помощ, но съм убедена, че не е точно така. Може би точно, когато си бил най-отчаян, непознат на улицата ти се е усмихнал и ти е върнал позитивната настройка. Да, дори това е помощ. Второ, няма нищо героично в крайния индивидуализъм. „О, аз толкова страдах, но го направих сам/а.“ Колко пъти си чувал това? Колко пъти си си го казвал? Този скрит модел на жертвата е много удобен за придаване на важност, но в него няма нищо градивно. Свършил си задачата, решил си проблема, но се чувстваш зле. Какъв е смисълът тогава? Трето, искането на помощ ни смирява и ни напомня, че сме част от нещо много по-голямо. Йога означава свързване. Какво по-силно свързване от това да поискаш и получиш нечия подкрепа?

№4 – спри да се опитваш да решиш проблемите/оправиш настроението на другите

От известно време наблюдавам как се държат хората, когато някой около тях страда. Повечето от нас моментално скачат да помагат (обикновено, разбира се, само на думи). Заливаме горкия човек с потоци от клишета и очакваме мъдростта ни да е достатъчна, за решаване на проблема. Нещата рядко се случват така, нали? Защото, когато страдаме, обикновено много добре знаем какво трябва да направим, но преди да стигнем до действието, имаме нужда да чувстваме. Да почувстваме тъгата, огорчението, гнева, безсилието… А другите около нас не ни дават тази възможност. За нас хората е изключително неприятно да сме в присъствието на човек, който страда. За това се опитваме веднага да прекъснем страданието му, но по този начин създаваме натиск за страдащия и омаловажаваме чувствата му. Другия път, когато любим твой човек е в лошо настроение, просто издишай дълбоко и посой с него. Без да му говориш, без да го наблюдаваш и изучаваш, без да искаш обяснения. Виж какво се случва тогава.

№5 – спри да бързаш и да се затрупваш със задачи

Много хора вече говорят за тази съвременна тенденция – величаенето на заетостта. Мислим си, че е животът, че времето се забързва, че градската действителност ни притиска. Истината е, че има нещо в нас, което ни ръчка да сме постоянно заети, постоянно бързащи. Дали е страхът от спокойствието, дали е насаденото вярване, че бездействието е порок – всеки трябва да открие сам за себе си. Когато разбереш, че няма нужда всяка секунда от деня ти да е разграфена и не е необходимо да свършиш всички 54 неща в to-do листа си, настъпва един момент на паника. Какво да правя със свободното си време? Но след паниката, идват много други приятни неща. Може би най-ценното сред тях – вътрешното умиротворение, усещането, че светът не се крепи на моите рамене и няма да се случи нищо, ако днес си почина.

А ето и едно нещо, което да правиш повече през 2018 – вярвай в себе си и в Живота. Развивай доверието си, че всичко е такова, каквото трябва да е. Развивай умението да не търсиш моментални отговори, да не се стремиш към постоянна сигурност. Развивай способността си да се отпускаш в неизвестното и да знаеш, че силните ръце на Съдбата ще те хванат в точния момент.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

 ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ – НАЙ-ДЪЛГАТА НОЩ

Всички живи организми се влияят изключително от ритмите на слънцето и луната. Дори и да не го осъзнаваме, ние хората не правим изключение от общото правило. Неслучайно древните хора от всички племена и култури са имали специални ритуали за новолуние и пълнолуние, както и за пролетното и есенното равноденствие и, разбира се – лятното и зимното слънцестоене. Днес, в най-късия ден от годината, отбелязваме зимното слънцестоене и всичко което дългата нощ символизира.

winter-solstice

Циклите на Живота и Смъртта

От незапомнени времена хората свързват слънцето, светлината и деня с живота, а луната, тъмнината и нощта със смъртта. Днес, когато нощта е взела пълен превес над деня и слънцето бързо отстъпва на нарастващата луна е един ден с особена символика. Страх ли те е от тъмното, от нощта и смъртта? В повечето от нас тъмнината буди неособено приятни усещания. Отчасти това се дължи на начина ни на живот, който демонизира всичко, обгърнато в пелерината на нощта. Съвременните хора сме забравили обещанието на тъмнината и се боим от нея, защото я виждаме като липса, а не като потенциал.

Но утробата е тъмна, влажна и топла, а всички знаем, че без нея не може да се роди новото. Това ни завещава най-дългата нощ в годината – обещанието за нов живот. Когато стигнем дъното, няма друг път, освен нагоре. Когато тъмнината вземе превес, няма друг посока, освен светлината.

Познанието на древните хора

Шамани от различни северни култури са почитали този ден със специални ритуали и обреди. Според някои антрополози, например, голяма част от символиката на Дядо Коледа е заимствана от древните народи на Сибир и Финландия. Там шаманите (най-често жени) са отбелязвали зимното слънцестоене с приемането на халюциногенни гъби (мухоморки), за да се свържат с духа на земята и предците и да получат знание и сили за предстоящото завръщане на слънцето.

В тези култури на особена почит е Богинята-майка в лицето на женския елен. Елените са един от символите на дома и родовата памет, а женските са тези, които не сменят рогата си. Ето защо именно женските са били смятани за представители на Богинята-майка като принципа на плодородието, потенциала и запазване на домашното огнище.

Казва се, че елените на Дядо Коледа са се появили от тези древни предания, а червеният му костюм е бил традиционен за жените шамани, които са обличали специални червени тоалети с бели кантове, за да почетат халюциногенната гъба мухоморка в същите цветове.

В други хелиоцентрични култури днешният ден се е отбелязвал със специални слънчеви ритуали. Траките, които са живели по нашите земи, например, имат светилища, изградени, така че в най-късия ден от годината слънчевите лъчи да проникнат през специално направени отвори. Това проникване на мъжкия принцип (слънцето) символично показва свързването на мъжкото и женското начало, от което ще се роди новия живот. През предстоящите дълги тъмни нощи природата бременее с новия живот, за да роди през пролетта.

Запазване на огъня – как да се грижим за себе си през зимата

Зимното слънцестоене отбелязва истинското настъпване на зимата – предстоят студени и влажни дни. Навлизаме в сезона на кафа доша. Важно е в този сезон да поддържаме вътрешния си огън активен, за да поддържаме тялото и ума в кондиция. Може да приемаме обездвижването и летаргията за нормални зимни явления, но това съвсем не е норма. Ето някои прости начини да поддържаме физическо, емоционално и ментално здраве през следващите студени месеци:

  • Движи се редовно – нека йога практиката ти включва повече работа с агни (елемента огън) и трета чакра (манипура). Това ще поддържа тялото ти стегнато, топло и активно.
  • Почивай си достатъчно – добрият (но не прекомерен) сън е ключов, за да може тялото да регулира температурата си, дори в най-студените дни.
  • Използвай сгряващи подправки – кардамом, карамфил, канела, джинджифил и куркума са чудесно начало.
  • Използвай този период на интровертност, за да си направиш равносметка за пътя, който си изминал. Зимата е чудесен момент да започнеш да си водиш дневник.
  • Прекарвай повече време с любимите си хора – добрата компания и физическия контакт (топли прегръдки) поддържа психическото ни здраве.
  • Ако усещаш, че апатията и депресията вземат превес над теб, доставяй си малки удоволствия – СПА ден или разходка в планината са чудесен избор.
  • Почитай слънцето със зимен олтар и много свещи.
  • Сега е чудесен момент да започнеш изграждането на навик за ставане по изгрев. Докато денят е къс, няма да усещаш ставането с изгрева като мъчение, а до лятото ще си способен да се будиш по първи петли без проблем.
  • Зимата е времето за изграждане и подхранване на оджас. Пази тялото си топло и сухо с абхянга и се грижи за доброто си храносмилане – не се изкушавай от безкрайните лакомства, особено около Коледа.

Най-важното, което трябва да научим от зимното слънцестоене е, че тъмнината има положителни аспекти – в нея се крие потенциала на сътворението, през нея се ражда светлината, благодарение на нея тялото и душата получават заслужена почивка.

Желая ти в тази най-дълга нощ да откриеш ресурса да материализираш всичко онова, което носи повече светлина и радост в дните ти.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Медитация, Осъзнато Общуване

ДНЕВНИК НА ГНЕВА

Случвало ли ти се е да имаш усещането, че не можеш да контролиш определени свои реакции? Особено такива, които имат негативни последици в живота ти? Например, да посягаш към шоколада всеки път, когато не се чувсташ емоционално добре. Или да критикуваш хората около теб заради дрехите им/акцента им/начина им на изразяване. Или (може би) да се гневиш за дребни неща от ежедневието, които те изтощават психически.

Всички имаме такива дребни навици, които определяме като „неконтролируеми“. Истината обаче е, че за някои неща сме склонни да действаме реактивно, дори да знаем, че реакцията ни ще има отрицателни последици. Обикновено именно тези препъни-камъчета ни оставят изцедени и недоволни в дългосрочен план. Защото големите ни негативни убеждения са лесни за забелязване, както от околните, така и от самите нас, но малките неща имат тенденцията да остават в периферията и да теглят от енергията ни с години наред.

Днес ти предлагам една практика за справяне с тези малки вредни навици. Тя е съвсем проста, но изисква малко постоянство (знам, че като йога практикуващ развиваш това качество в себе си). Практиката се състои в едно-единствено нещо – водене на дневник, свързан с негативния навик.

anger1

Например, ако знаеш, че имаш тенденцията да критикуваш, можеш да посветиш дневника на това. Така, той ще стане твоят дневник на Критиката. Избери красива тетрадка или тефтер и в него всеки ден записвай всички пъти, в които си критикувал нещо или някого, независимо дали си изразил критиката си или само си я помислил. Можеш да записваш всичко в края на деня, но по-ефективно е да го правиш на момента. След 3 седмици се върни в началото на дневника и внимателно прочети всеки ред.

Целият процес действа изключително отрезвяващо, защото ни прави осъзнати за

  • Всички малки моменти от деня, които посвещаваме на негативния навик
  • Цялата енергия, която изразходваме в безмислени и неблагоприятни действия
  • Качеството на вътрешния ни диалог

Водене на дневника

По време на процеса е добре да се съсредоточиш само върху един негативен навик и да му отделиш специално внимание. Когато пишеш в дневника, записвай какво си помислил/казал и как си се почувствал по време на случката и след това. Остани наблюдателен също и за външните стимули – има ли ситуации/хора, които те предизвикват повече. Критикуваш ли повече след среща с определени приятели? Гневиш ли се по-често, когато си изморен и недоспал?

Дневникът ще ти даде много информация, която в ежедневието остава незабелязана. Тази практика може да ти помогне да стигнеш и до корена на негативния навик. Например, може би ще откриеш, че критикуваш, защото това те кара да се чувстваш значим (наблюдавай усещанията в тялото си) или може би така родителите ти са показвали внимание към теб, когато си бил дете – чрез критиката.

Преживяването е много лечебно, защото ни дава ясна представа къде хабим енергията си и защо го правим по този начин. Целта, разбира се, не е да се обвиняваме, че правим нещото Х, а да видим, че правейки нещото Х, не е нужно да се отъждествяваме с него. Например, ще забележиш, че използваме изрази като

„Гневен съм.“ когато реално имаме предвид „В момента изпитвам гняв.“

„Аз съм перфекционист и за това критикувам.“ когато реално имаме предвид „Имам нужда всичко да е такова, каквото аз си го представям, защото иначе се чувствам сякаш нямам контрол над ситуацията.“

Идеята на дневника е да ни помогне да се разграничим от този негативен навик – да го погледнем отстрани, да го огледами от различни перспективи и да открием в себе си ресурс да спрем да го правим.

Защо да се откажем от негативните си навици?

Защо да се откажем от гнева си? Или от тенденцията да критикуваме? Много хора смятат, че това е нормална част от човешкото психе и комуникация. И точно тук е ключът – в онова, което ние категоризираме като нормално. Умът има един много интересен модел, който наричаме с различни имена – огледала, прожекции, създаване на реалност, карма… Най-просто казано, той работи така: „Ако аз правя така, всички правят така.“

„Ако аз се гневя за малките неща, на мен също ще ми се ядосват за малките ми грешки.“

„Ако аз критикувам другите, значи и мен постоянно ме критикуват.“

„Ако аз говоря зад гърба на колегите, значи и те правят същото, когато мен ме няма.“

Това вярване е дълбоко пропито в ума ни и създава едно постоянно напрежение в тялото ни. Чувството, че във всеки момент можем да попаднем под нечии нападки ни държи нащрек през цялото време. Тялото не може да се отпусне и започва да се схваща, а умът е във вечно дебнене – от къде ще дойде следващата атака. Именно така изтича енергията ни. Можем да наричаме този процес, както искаме, но факт е, че той действа. С всички нас, през цялото време.

Ето за това воденето на дневник ни помага да се освободим от усещането, че сме вечно под прицел, че някой дебне да ни навреди, че трябва да се държим по определен начин, за да не бъдем наказани. Тази лесна практика връща топката в нашето поле и ни напомня, че:

  • Ние сме отговорни за това, което мислим и казваме
  • Можем да избираме към какво да насочваме енергията си и в какво да вярваме
  • Няма неща, които да ни контролират, когато сме склонни да погледнем към тях и да ги осветим

Следващата стъпка би била да заменим негативния навик с положителен такъв. Например, всеки път, когато усетим как критиката стяга гърлото ни и сме на път да кажем нещо, за което ще съжаляваме, да спрем за секунда и вместо това да направим комплимент или да подберем подхранващи думи, с които да изразим загрижеността си.

Споделям тази статията точно в дните преди Коледа, защото знам колко предизвикателен период е това за много от нас. Предстоят ни срещи с роднините ни – хората, които най-много натискат бутоните ни и чиито думи приемаме най-лично. Надявам се с тази статия да ти напомня, че винаги можеш да започнеш начисто и че във всяка ситуация имаш контрол над собствената си реакция. Една малка крачка от твоя страна може да доведе до големи промени в общуването с близките ти.

Желая ти весели празници.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

ВРАТАТА – Книга Въпрос

Днес споделям текст на една Жена-Вселена. Надежда Тодорова не може да бъде побрана в класификации и етикети. Тя не е просто майка, съпруга, танцьорка, автор. Тя е Себе си и ме вдъхновява да Бъда без да се опитвам да се побирам в нечии очаквания. Надежда е човекът, който седи зад вълшебната книга ВРАТАТА. Препоръчвам ти горещо да се запознаеш с тази жена, ако не лично, то през прекрасните й текстове. Ето един от тях.

24257592_10212782938986739_1295409524_n

когато денят ми е пълен с толкова много важни неща,че понякога забравям да дишам…

когато света вика ВИЖ МЕ толкова силно,че чак сърцето замлъква….

когато остана във стреса за толкова дълго..

и вече наистина не зная коя съм….

и след това кратка почивка не стига да върна загубени мигове…

да си спомня ЧОВЕШКОТО….

да усетя вкуса на храната…

нежността на милувката Да бъда безименна…

да се слея с дъха си със Теб…

тогава нуждая се от мъничко помощ…

миг да си спомня коя съм….защо…?

книга

носеща състояние

четейки,рисувайки в нея

мога да достигна до различни нива на УМА…

на възприятие на живота…

и търсейки себе си да открия нов смисъл….

да проявявам в този живот..

книга покой,

книга радост,

книга почивка,

книга въпрос…

ВРАТАТА можеш да откриеш тук, както и в център Мандала.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ ЕДНАКВО

Ааа, вечната тема за отношенията между половете. Тема, която избягвам умишлено, защото

  • мъжете са от Марс, жените от Венера
  • Шива е всепроникващото съзнание, Шакти е танцуващата форма
  • Мъжете са отдаващи, жените са приемащи

и всякакви други клишета, които (приемам за верни верни, но) ме влудяват.

Честно ви казвам, побъркват ме всички разговори, в които съм участвала под една или друга форма, нищещи вечната дуалност мъж-жена. Разбира се, те обикновено са инициирани и проведени изцяло от женски групи, в които една или повече дами имат сериозни любовни драми.

Омръзнали са ми и странните опити на господата да сложат мен и други жени под общия знаменател на мрънкащи, свръх-емоционални кокошчици, които не могат да се държат адекватно и ТРЯБВА да бъдат контролирани и вкарани в правия път! А маха, бе момичета!

Твърде дълго, дами и господа, лично аз живях в тази безумна парадигма на привличащите се противоположности. Нещо винаги ми е липсвало в тази схема на Той и Тя. Защото един Той и една Тя не правят едно Ние, колкото и да натискаме, бутаме, дърпаме, влачим…

Какво липсва в уравнението 1+1? Ето какво – 2 не е стабилна структура. Когато играем с един край, всичко е двуизмерно и плоско. Когато играем с два края, веднага изниква дуалността и започва да ни лашка във вечното си махало (уморително е, вярвайте ми). Когато играем с три края обаче, вече имаме стабилна структура, имаме нещо, което може да се крепи само. Имаме баланс.

manwoman

Имаме два физически крака, но има една трета страна, която крепи уравнението – торсът.

Имаме две ръце, но имаме едно сърце по средата, което ги обединява.

Имаме две очи и едно трето нефизическо (разположени точно като триъгълник), които активирани заедно ни дават възможност да видим нещата във ВСЯКА перспектива, не само в 3D.

Тялото, като съвършена структура, създадена от интелигентна Вселена, обича триединството, защото в него намира стабилен център – интегритет. Интегрирането на ляво и дясно, горе и долу, тъмно и светло не става през сблъсъка им, а се случва през третата страна на триъгълника.

Какво ще рече всичко това? Ще рече, че и мъжете, и жените сме ЕДНАКВО драматични. И мъжете, жените сме ЕДНАКВО устойчиви. И мъжете, и жените ни е страх ЕДНАКВО. И мъжете, и жените ЕДНАКВО имаме потенциала да се разгърнем и да бъдем проявления на божественото. И мъжете, и жените ЕДНАКВО имаме силата да обичаме и прощаваме, да създаваме и разрушаваме, да даваме и получаваме.

И мъжете, и жените ЕДНАКВО имаме нужда едни от други и имаме нужда заедно да открием третата страна на триъгълника, която ни позволява да се фокусираме върху това, което ни събира, вместо върху онова, което ни разделя.

И не, третата страна не е общото ви дете – казвам го като майка. Третата страна е общия ви (общия ни!) стремеж към нещо по-голямо. Общото ни желание да вървим към една обединяваща точка, в която всеки е себе си напълно, всеки може да плаче и да е малък и тъжен и в същото време, всеки може да разгръща потенциала си, да развива талантите си, да расте.

Третата страна е копнежът ни към интегриране. Интегрирането винаги се случва на по-високо ниво от това, на което сме се срещнали.

Любимото ми определени за интегритет е вътрешно чувство за пълнота. Сега разбираш ли защо е важен триъгълникът? Защо между две точки може да се начертае само линия. Третата създава условия за форма, която после може да се запълни. С любов, благодарност, радост, споделеност и някой-друг скандал за цвят.

За това, момичета и момчета, жени и мъже, бъдете ЕДНАКВО устремени към третата точка на сливане между вас и божественото. Поставете си за цел отношенията ви с другия пол (не само с партньора ви) да са мотивирани от общото ни желание за издигане и израстване. Не се блъскайте по правата линия на дуалността, не хабете силите си да бъдете противополжни. Когато двама души са поставени точно един срещу друг това винаги създава предпоставка за конфликт. Когато същите тези двама души погледнат малко нагоре към грешките, успехите, страданията и радостите на другия, това носи разбиране и облекчение. Когато погледнат още по-нагоре към златната трета точка, която ги е срещнала и ги обединява, това е балансът.

И мъжете, и жените ЕДНАКВО искаме баланс. Гледайте нагоре към върха на триъгълника и виждайте човека срещу вас, облян в светлината, по силата на която сте се срещнали.

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА)

„Аз заслужавам (повече от това)“ – колко пъти си чувал тази реплика в йога средите? Обзалагам се, че не е твърде често, ако изобщо някой си е позволявал да я изрече. О, мило йога общество, хайде да си поговорим откровено за искането, заслужаването и смирението. ОК? ОК.

Моето право да бъда и да имам

Йога наука 101 – имаме чакри, те са 7 на брой и са свързани с различни мисловни модели, поведенчески механизми, физически травми и ресурси. Правото на първа чакра е да бъда и да имам. Тъй като всеки има първа чакра, всеки има право да бъде и да има. Тъй като всеки от нас е роден на тази земя (независимо от обстоятелствата), всеки има право да бъде и да има. Това е закон. Вселенски. Материята е част от живота – без тяло какво преживяване за реалността бихме имали и как щяхме да учим и да се развиваме? В момента, в който започнем да отричаме материалното, ние слагаме един голям хикс на самото си съществуване. Ненужно – колкото и да не искаш тяло и всичко материално свързано с него (храна, дрехи, дом), имаш го и ще си бъдете заедно до края на този живот. Което води до втора точка

Отричане на реалността

Представи си следното – ставаш сутрин и навън вали пороен дъжд. Реакцията на повечето хора би била „Уф, ужасно, мизерно време. Не може ли да пече слънце и да е топло?“ И после тези хора ходят цял ден криви и се оплакват от времето. Какво променя това? Позна – абсолютно нищо! Навън си вали, независимо дали на нас ни харесва или не. Нашата оценка и емоционална реакция често се базира на това дали сме съгласни или не с нещо. Само че оценката и реакцията ни, колкото и да са силни и драматични, не променят реалността. За нас би било много по-лесно, ако просто се научим да приемаме – навън вали и толкова. Същата стратегия на приемане и отхвърляне прилагаме във всяка сфера на живота си – някой колега в офиса не ни допада и ние се мусим и го отбягваме, черта от характера на любимия ни дразни и смятаме, че проблемът е в него.

i-deserve

Проблемът не е в обстоятелствата – в дъжда, бъбривия колега или досадния навик на гаджето да си хвърля чорапите на пода. Проблемът е в нас.

Отбягване на болката

Отричането е стратегия за справяне с болката – това ще ти го каже всеки първокурсник по психология. Само дето отбягването и отричането имат временен ефект. За малко можем да притъпим неприятното усещане, което определено обстоятелство създава. Рано или късно трябва да се срещнем с дискомофорта и да се сприятелим с него. Да, да се сприятелим. Не да го потискаме или да се борим с него. Не да се опитваме да го контролираме или направляваме. Как?

  1. Осъзнавай, когато си в некомфортни ситуации и не бягай от тях
  2. Осъзнай, че дискомфортът ти е на чисто физическо ниво – сърцето ти забива учестено, дланите се изпотяват, усещаш топлина в тялото. Това са физическите усещания на гнева, но вместо да обърнем поглед към тях, ние се вкопчваме в емоцията и започваме да повтаряме „Гневен съм, гневен съм, гневен съм.“ Това не помага, просто ни прави още по-гневни за още по-дълго време.
  3. Когато осъзнаеш физическите усещания, остани с тях – Випасана техниката ни учи прекрасно на това. Всичко в живота е аничча, всичко минава и се променя. Ако намерим в себе си волята да останем достатъчно дълго с неприятното усещане без да реагираме, то отминава. Ако медитираш и те сърби носа, вместо да се почешеш, остани с това. Рано или късно ще мине и ще се появи друго усещане. А после и друго, и друго… Разбираш накъде бия.
  4. Не се самонаказвай – веднъж ти се е получило – осъзнал си ситуацията и усещанията си в нея, останал си с тях, справил си се. Чувстваш се горд от себе си и има защо. Следващият път обаче нещата не минават така гладко и започваш да се самонаказваш. Няма смисъл. Успехът идва с практиката. Просто не се отказвай.

Да се върнем на искането

Това, което често се случва в йога средите е, че хората развиват нездраво отношение към материалните ценности и поставянето на цели за придобиването им. Това е его – казват те, а егото трябва да умре. Не, егото не трябва да умира. Без его нямаше да имаме идентичност. Всички щяхме да сме едно съзнание, което постоянно се лее – красива картина, но не е реална (говорихме вече за реалността). Та, появяват се тези убийци на его и започват да обясняват как да имаш изисквания, да поставяш граници, да отстояваш себе си не е духовно. „Остави се на течението, Вселената се грижи за теб.“ Безспорно Вселената се грижи за нас и да сме на нейната честота е повече от полезно, но всеки от нас трябва да се научи да функционира в рамките на тази действителност. Което означава

  • Да поставяме граници
  • Да имаме позиции и да ги отстояваме
  • Да взимаме трудни решения
  • Да знаем кога да кажем НЕ

АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА), когато е изречено от позицията на смирение е призив на един осъзнат човек към Вселената. Изричайки това, ние казваме „Разбирам, че предишните ми действия са довели до тази ситуация и поемам отговорност за това. Тази ситуация вече не ми служи, аз научих урока си от нея и съм готов да продължа напред. Нека това стане по волята на Вселената и за най-висшето благо на всички замесени.“

Така че следващият път, когато с всяка клекта на тялото си усещаш, че този партньор не е твоят човек, че тази работа не е за теб, че ситуацията, в която си не е оптимална, вместо да чакаш на някой да дойде и да те спаси, просто заяви АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА). Чудеса се случват на онези, които са готови да счупят рамките на комфорта си.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ