Екстатични танци – какво означава да танцуваш себе си?

От няколко месеца водя практики по екстатични танци в различни студиа в София и всеки път срещам един и същ учуден поглед, когато говоря за това. Може би след третата практика осъзнах, че това е нещо ново и непознато за масата от практикуващи, особено във формата, в който аз го правя. Така че днес ще си поговорим за екстатичните танци и смисълът от свободното движение изобщо.

Какво са екстатичните танци?

Екстатични идва от думата екстаз, т.е. по време на тази практика целим именно това състояние на ума и тялото. Екстазът е много особен сам по себе си и се преживява по различен начин от различните хора. Ти самият може би си преживявал екстаза като гъделичкане, вибрация, пулсация в тялото, като покой, като безвремие и безтегловност, като усещане, че тялото ти се разтваря и границите му се размиват. Това състояние може да се постигне по много начини и в някои духовни традиции се приема за естественото състояние на всяко човешко същество.

Разбира се, това, че по време на танците целим екстаз, не означава, че ще го постигнем. Тази практика е нова и различна всеки път. Никога не знаем какво ще преживеем през тези 90 минути. Никога не можем да сме сигурни какво ще срещнем. Никога не можем да гарантирам определени преживявания, нито пък тяхната интензивност. Тук константи няма – дори музиката е различна всеки път. Звучи доста предизвикателно, защото е такова, но има смисъл в цялото нещо и той е свързван със способността ни да казваме ДА на това, което е живо за нас в момента.

ecstaticdance

Какво не са екстатичните танци?

Екстатичните танци не са практика, в която ще учиш хореография, нито ще получиш някакво музикално образование под каквато и да е форма. Тук никой няма да ти казва колко такта е музиката, нито ще те наставлява как да се движиш. Няма инструкции, свързани с това къде да си държиш ръцете, няма стъпки, няма грешни движения. Това е предизвикателно за някои хора, особено за тези, които смятат, че не могат да танцуват или че не са ритмични. В същото време, липсата на такъв тип инструкции ти дава огромна свобода и възможност да се движиш по начина, по който ти искаш. Кога за последно си позволи подобно нещо?

Есктатичните танци, също така, не са традиционни партита с алкохол и наркотични вещества. Това не е място за свалки. Това не е място, в което се толерира типичното парти поведение. И си има причина нещата да са по този начин.

Как протича една практика по есктатични танци?

Тази част от статията е изцяло базирана на начина, по който аз водя тези часове, така че не си вади генерални изводи. ? В началото на всеки час се събираме в кръг и си даваме време за релаксация и връзка с дъха. След това идва музиката и всеки от нас започва да се движи по свое усмотрение и със свое темпо. Плейлистите са създадени като музикални вълни – започваме с нещо нежно и стимулиращо, преминаваме през ритмични повтарящи се мелодии, стигаме до барабани и напеви, които целят да те извадят от зоната ти на комфорт, които постепенно преминават в по-бавни, трансови мелодии и завършваме с музика, подходяща за релаксация. Накрая имаме кръг на споделянето и (често) прегръдки.

Какво целим с тази практика?

От 7-годишния ми опит с йога, танци, медитации и всякакви други практики съм разбрала, че за мен работят практически насочените неща. Целта на екстатичните танци е именно тази – да изключи ума, или по-скоро да пренасочи цялото ни внимание към усещанията в тялото. Когато успеем да се фокусираме изцяло върху телесните преживявания и се доверим на интелигентността на организма, се случват много вълнуващи неща.

За разлика от други практики, екстатичните танци ни дават възможност не само да усещаме това, което се случва в тялото, но и да се движим през него. Как се чувства и движи тялото ни в различни емоционални състояния? Как танцуваме когато сме тъжни, изнервени, объркани или пък щастливи, спокойни, ведри? На тези въпроси търсим отговори, но не през ума, а изцяло през движенията.

В началото това е предизвикателно, защото сме свиканали всичко да анализираме. Умът се активира като никога до сега. В главата изскачат всякакви мисли. Дали щом съм приведен към земята не съм тъжен на подсъзнателно ниво? Дали не се движа така по инерция? Дали изглеждам добре? Дали другите ме гледат? Появяват се и много съпротиви, защото, когато се отпуснем в тялото, на повърхността излизат емоции, които обикновено отбягваме. Започваме вътрешно да се защитаваме и оправдаваме.

Всички тези процеси са напълно нормални по време на практиката. Нашата задача е да останем с дишането си и с движението, независимо какво се случва с ума. Множество изследвания показват, че тъканите в тялото задържат непреживени емоции. Силният стрес, тревогата, тъгата, скръбта, които не сме си позволили да изпитаме, защото ни е било страх от интензитета им, не изчезват. Те се задържат в тялото ни, в клетките ни и при първа възможност изплуват на повърхността.

И това е добре, защото в противен случай бихме се разболели. През екстатичните танци се учим да позволяваме на тези усещания да излизат, учим се да оставаме с тях, да се движим през тях, да ги изразяваме не през думите, а през телата си. Това ни лекува. Това ни прави по-емоционално стабилни и ни показва, че нищо не е толкова страшно, колкото изглежда.

Моята роля

Аз самата открих тази практика в един много емоционално интензивен период от живота ми. С мен се случваше нещо, което не можех да обясня и което ме плашеше до смърт, но осъзнавах, че това е необратим процес на трансформация. Започнах да танцувам. Сама, вкъщи, със слушалки, в абсолютна тъмнина. Танците ми позволяваха да изключвам ума си и да присъствам изцяло за това необяснимо преживяване. Имаше моменти, в които усещанията ставаха толкова интензивни, че започваше да ми се гади, да ми се вие свят, да ми се плаче. Преминавах през всякакви състояния – гнвя, тъга, омраза, любов… Усещах всичко и въпреки че се страхувах, знаех, че ако спра, ще се върна отново към менталната мелница, която не ми даваше никакви отговори.

Моята роля по време на практиките по екстатитчни танци е изцяло свързана с моя личен опит и преживявания. Знам колко е трудно за хора, които смятат, че не могат да танцуват, които смятат, че не са ритмични. Тук това няма значение, защото никой не ви пише оценки. Знам колко е трудно за хора, които предпочитат да задържат емоциите си, вместо да ги изразяват. Тук ще намерите отдушник за емоциите си без да трябва да ги обяснявате на някого. Знам колко е трудно за обърканите. Тук ще можете да преживявате, вместо да мислите за случващото се в живота ви.

Моята роля е да създам за всеки, осмелил се да влезе, защитено пространство. Единственото ми намерение за тези практики е всеки да се чувства добре дошъл, всеки да се чувства приет, всеки да се чувства принадлежащ. Вярвам, че движението е медицина и ти го предлагам по този начин – като метод да се опознаеш по-добре, като метод да се срещнеш със сенките и светлината в теб, като метод да усетиш, че си обичано дете на Вселената и нищо не може да промени това.

Обратна връзка от редовните танцуващи

Екстатични танци? О! – ще отида да се надивея. С тази настройка се отправих към първата ми такава практика. Но ми се случи нещо още по-хубаво. Сякаш Мон ме качи на скоростен асансьор и му натискаше копчетата. Разходих се до подсъзнаваното, несъзнаваното, пресъзнаваното и всичко, което открих там, излезе от мен, освободи се, отприщи се през движенията. Смях се, плаках, въртях се, танцувавах като момиченце, танцувах като кралица, танцувах като съблазнителка, после като русалка, като шаманка, като селската хубавица, като птица, котка, змия, със зтворени ои, със отворени очи, сякаш никой не ме гледа, сякаш целият свят ме гледа…И през цялото време около моен се движеха други жени, в техните си „асансьори“ и на техните си етажи. И на никоя не и пукаше как изглежда, кой какво ще си помисли, просто всички заедно бяхме в едно много красиво развълнувано море! А след практиката се чувствах освободена и ….ами – обновена! Никой крем против бръчки не може да направи за вас това!!!

~~Мария, копирайтър

Екстатичните танци са истинско вдъхновение. Най-хубавото е, че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се оставиш да бъдеш себе си. А чувството е толкова сладко. Много рядко си позволяваме да изразим истинската си същност поради наслоените с годините страхове от отхърляне. Мони е чудесен инструктор, чиито глас и напътствия са терапия за душата. Чувството да бъдеш сред свои хора, в този безопасен вещерски кръг, мога да сравня само със свобода, удоволствие, удовлетворение и екстаз. И всеки е добре дошъл. Благодаря ти, Мони, за смелостта да се решиш на тази огромна стъпка и за страстта, с която се движиш напред и нагоре. Твоите практики ми помагат да опозная себе си, собствената си сила и да преоткривам красотата на живота.

~~Дани, специалист социални медии

Екстатични танци е практика, която много трудно мога да опиша. Въздействието й и самите преживявания, докато трае, а и след това ? , са толкова различни едно от друго, че поне аз не мога да ги обобщя. В една практика се запознаваш със страховете на мозъка си, чувстваш сковаността на тялото си, но и как въпреки това нещо в теб те приканва просто да се забавляваш и да се оставиш на музиката и потока, в следваща се свързваш дълбоко със сърцето си и се заземяваш така, както никога досега, в трета достигаш до още по-дълбоки или просто по-различни кътчета от душата си, а на следващата дори не знаеш какво ще се случи и постепенно това започва да те изпълва с желание за изследване и опознаване на нови неща. Това, което ме грабва толкова силно в практиката, е приемането и празнуването на всяка част от нас и освобождението, което идва от това. Именно това се интегрира постепенно и на ежедневна база в животите ни – че е напълно ок и даже е прекрасно да сме такива, каквито сме, да се чувстваме, както се чувстваме, и да не се страхуваме да покажем своите цветове… И колко луди можем да бъдем понякога ❤

~~Ивелина, анализатор на маркетингови проучвания

Какво са екстатичните танци за мен е трудно да се опише – трябва да се преживее. Най-вълнуващото е, че всеки път е различно. Екстатичните танци са една музикална терапия за душата изразена чрез движение. Те те карат да плачеш и да се смееш, да скачаш и да си в медитация, да споделяш енергията и вибрациите си с непознати, да бъдеш цял и част от цялото! ?

~~Елина, Специалист Системи за управление и сертификация

Екстатичните танци, ме изпълват със свобода, енергия, грациозност и любов. Когато се отпусна и се слея със ритмите, преживявам истинска трансмутацията, а когато свършат, света е изцяло под моята власт-:)) и така.. до следващите екстатични танци!

~~Надя, собственик на йога студио

Екстатичните танци ме завладяха от първата практика с Мон. За мен са медитация в движение. Понякога по-лесно, друг път по-бавно се потапям в усещанията в тялото. Успявам да се синхронизирам с честотата на сърцето си и да открия търсени от мен отговори. След танците се чувствам олекнала, ефирна, щастлива. Благодаря на Мон за нейните напътствия, за подбраната с усет музика и за винаги различните практики, с които успява да ни изненадва.

~~Невена, фотограф

Екстатични танци…
Това е Танцуваща медитация, хораа. Каквото и да се каже, малко ще е. Мълчаливият танц, под умело подбраната музална плейлиста, е така разтърсващ, красив, издивяващ, отпускащ и запомнящ. Отваряйки очи от време на време (в повечето случаи, очите са ми затворени , за да мога да се освободя напълно) установявам как всеки твори света си – ръцете рисуват картини, тялото сякаш води диалог с някакво вътрешно изживяване, танцуваш бавно, после лудо, лицето се усмихва, после плаче.. накрая усещаш как си ги пуснал, пуснал си тежките илюзорни окови на Предрасъдъците си. Те там падат по някое време, там в залата, воден от меденият глас на Мон, усещаш как ти е леко, пуснал си нещо – днешният ден, стар проблем, сметките за наема и тока…абе всичко. Аз лично имам още много “работа” в залата по някои теми, които плачат да бъдат изтанцувани и така като се сетя, нямам търпение за следващо изживяване и лекота. Благодаря на Мон, че създава защитено пространство, в което спокойно да излезнем от черупките си, което обществото и начина на живот ни е принудило да сложим, ти си магьосница. ❤

~~ Ромина