Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

5 НЕЩА, КОИТО ДА СПРЕШ ДА ПРАВИШ ПРЕЗ 2018

Нека тази статия е напомняне за мен и за всеки, който я прочете, че всеки ден е нова възмжност да изследваме всички начини, по които си пречим да сме щастливи. И всеки ден е нов портал към повече приемане и лекота. Точките тук не са работа за един ден – те са постоянно прокрадващи се в живота ни модели, към които всеки от нас трябва да намери личния си подход. Само ти имаш отговорите.

5-things

№1 – спри да се опитваш да наложиш на другите твоите избори

Ходиш на йога, спрял си месото, или си открил някоя медитативната техника и искаш да разкажеш на целия свят? Недей. Да се опитваш да убедиш някого, че нещо е добро за него единствено те прави да изглеждаш арогантен и надменен. Знам, че искаш да помогнеш на баща си с високото кръвно. Знам, че йога ще помогне на перманентно нервната ти колежка в офиса. Но също така знам, че нашите избори и истини не са меродавни – всеки има право да решава за себе си. Единственото, което можем да направим е да живеем йога и извън постелката. Ако на някой му стане интересно, повярвай ми, сам ще дойде при теб.

№2 – спри да се опитваш да се харесаш на всички

Може да ти прозвучи странно, но опитите ни да се наложим над другите или да им се харесаме, идват от едно и също място. Понякога го наричаме търсене на внимание, друг път опит за контрол над ситуацията – семантиката няма значение. Важно е да стигнем до корена на поведението си. Обикновено хората с подобен модел на „вечно правия“ или „вечно добричкия“ изпитват някаква дълбока несигурност. Правя ли нещата, както трябва? И тъй като постоянно им трябва уверение – да, правиш нещата, както трябва – те го намират или като се опитват да убедят всички в правотата си или като се опитват да се харесат на всички. Ако ти проявяваш такъв модел на поведение, потърси онази несигурна част в теб и си пообщувай с нея. В началото не е приятно, но пък е много полезно.

№3 – спри да се опитваш да решиш сам всеки проблем

Това е нещо, с което аз лично все още работя. Понякога идеята да се справиш с нещо напълно сам е толкова очароваща, че изпадаме в крайност – сам, на всяка цена. Първо, ние никога не постигаме нищо сами. Може на пръв поглед да изглежда сякаш не си получил помощ, но съм убедена, че не е точно така. Може би точно, когато си бил най-отчаян, непознат на улицата ти се е усмихнал и ти е върнал позитивната настройка. Да, дори това е помощ. Второ, няма нищо героично в крайния индивидуализъм. „О, аз толкова страдах, но го направих сам/а.“ Колко пъти си чувал това? Колко пъти си си го казвал? Този скрит модел на жертвата е много удобен за придаване на важност, но в него няма нищо градивно. Свършил си задачата, решил си проблема, но се чувстваш зле. Какъв е смисълът тогава? Трето, искането на помощ ни смирява и ни напомня, че сме част от нещо много по-голямо. Йога означава свързване. Какво по-силно свързване от това да поискаш и получиш нечия подкрепа?

№4 – спри да се опитваш да решиш проблемите/оправиш настроението на другите

От известно време наблюдавам как се държат хората, когато някой около тях страда. Повечето от нас моментално скачат да помагат (обикновено, разбира се, само на думи). Заливаме горкия човек с потоци от клишета и очакваме мъдростта ни да е достатъчна, за решаване на проблема. Нещата рядко се случват така, нали? Защото, когато страдаме, обикновено много добре знаем какво трябва да направим, но преди да стигнем до действието, имаме нужда да чувстваме. Да почувстваме тъгата, огорчението, гнева, безсилието… А другите около нас не ни дават тази възможност. За нас хората е изключително неприятно да сме в присъствието на човек, който страда. За това се опитваме веднага да прекъснем страданието му, но по този начин създаваме натиск за страдащия и омаловажаваме чувствата му. Другия път, когато любим твой човек е в лошо настроение, просто издишай дълбоко и посой с него. Без да му говориш, без да го наблюдаваш и изучаваш, без да искаш обяснения. Виж какво се случва тогава.

№5 – спри да бързаш и да се затрупваш със задачи

Много хора вече говорят за тази съвременна тенденция – величаенето на заетостта. Мислим си, че е животът, че времето се забързва, че градската действителност ни притиска. Истината е, че има нещо в нас, което ни ръчка да сме постоянно заети, постоянно бързащи. Дали е страхът от спокойствието, дали е насаденото вярване, че бездействието е порок – всеки трябва да открие сам за себе си. Когато разбереш, че няма нужда всяка секунда от деня ти да е разграфена и не е необходимо да свършиш всички 54 неща в to-do листа си, настъпва един момент на паника. Какво да правя със свободното си време? Но след паниката, идват много други приятни неща. Може би най-ценното сред тях – вътрешното умиротворение, усещането, че светът не се крепи на моите рамене и няма да се случи нищо, ако днес си почина.

А ето и едно нещо, което да правиш повече през 2018 – вярвай в себе си и в Живота. Развивай доверието си, че всичко е такова, каквото трябва да е. Развивай умението да не търсиш моментални отговори, да не се стремиш към постоянна сигурност. Развивай способността си да се отпускаш в неизвестното и да знаеш, че силните ръце на Съдбата ще те хванат в точния момент.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

 ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ – НАЙ-ДЪЛГАТА НОЩ

Всички живи организми се влияят изключително от ритмите на слънцето и луната. Дори и да не го осъзнаваме, ние хората не правим изключение от общото правило. Неслучайно древните хора от всички племена и култури са имали специални ритуали за новолуние и пълнолуние, както и за пролетното и есенното равноденствие и, разбира се – лятното и зимното слънцестоене. Днес, в най-късия ден от годината, отбелязваме зимното слънцестоене и всичко което дългата нощ символизира.

winter-solstice

Циклите на Живота и Смъртта

От незапомнени времена хората свързват слънцето, светлината и деня с живота, а луната, тъмнината и нощта със смъртта. Днес, когато нощта е взела пълен превес над деня и слънцето бързо отстъпва на нарастващата луна е един ден с особена символика. Страх ли те е от тъмното, от нощта и смъртта? В повечето от нас тъмнината буди неособено приятни усещания. Отчасти това се дължи на начина ни на живот, който демонизира всичко, обгърнато в пелерината на нощта. Съвременните хора сме забравили обещанието на тъмнината и се боим от нея, защото я виждаме като липса, а не като потенциал.

Но утробата е тъмна, влажна и топла, а всички знаем, че без нея не може да се роди новото. Това ни завещава най-дългата нощ в годината – обещанието за нов живот. Когато стигнем дъното, няма друг път, освен нагоре. Когато тъмнината вземе превес, няма друг посока, освен светлината.

Познанието на древните хора

Шамани от различни северни култури са почитали този ден със специални ритуали и обреди. Според някои антрополози, например, голяма част от символиката на Дядо Коледа е заимствана от древните народи на Сибир и Финландия. Там шаманите (най-често жени) са отбелязвали зимното слънцестоене с приемането на халюциногенни гъби (мухоморки), за да се свържат с духа на земята и предците и да получат знание и сили за предстоящото завръщане на слънцето.

В тези култури на особена почит е Богинята-майка в лицето на женския елен. Елените са един от символите на дома и родовата памет, а женските са тези, които не сменят рогата си. Ето защо именно женските са били смятани за представители на Богинята-майка като принципа на плодородието, потенциала и запазване на домашното огнище.

Казва се, че елените на Дядо Коледа са се появили от тези древни предания, а червеният му костюм е бил традиционен за жените шамани, които са обличали специални червени тоалети с бели кантове, за да почетат халюциногенната гъба мухоморка в същите цветове.

В други хелиоцентрични култури днешният ден се е отбелязвал със специални слънчеви ритуали. Траките, които са живели по нашите земи, например, имат светилища, изградени, така че в най-късия ден от годината слънчевите лъчи да проникнат през специално направени отвори. Това проникване на мъжкия принцип (слънцето) символично показва свързването на мъжкото и женското начало, от което ще се роди новия живот. През предстоящите дълги тъмни нощи природата бременее с новия живот, за да роди през пролетта.

Запазване на огъня – как да се грижим за себе си през зимата

Зимното слънцестоене отбелязва истинското настъпване на зимата – предстоят студени и влажни дни. Навлизаме в сезона на кафа доша. Важно е в този сезон да поддържаме вътрешния си огън активен, за да поддържаме тялото и ума в кондиция. Може да приемаме обездвижването и летаргията за нормални зимни явления, но това съвсем не е норма. Ето някои прости начини да поддържаме физическо, емоционално и ментално здраве през следващите студени месеци:

  • Движи се редовно – нека йога практиката ти включва повече работа с агни (елемента огън) и трета чакра (манипура). Това ще поддържа тялото ти стегнато, топло и активно.
  • Почивай си достатъчно – добрият (но не прекомерен) сън е ключов, за да може тялото да регулира температурата си, дори в най-студените дни.
  • Използвай сгряващи подправки – кардамом, карамфил, канела, джинджифил и куркума са чудесно начало.
  • Използвай този период на интровертност, за да си направиш равносметка за пътя, който си изминал. Зимата е чудесен момент да започнеш да си водиш дневник.
  • Прекарвай повече време с любимите си хора – добрата компания и физическия контакт (топли прегръдки) поддържа психическото ни здраве.
  • Ако усещаш, че апатията и депресията вземат превес над теб, доставяй си малки удоволствия – СПА ден или разходка в планината са чудесен избор.
  • Почитай слънцето със зимен олтар и много свещи.
  • Сега е чудесен момент да започнеш изграждането на навик за ставане по изгрев. Докато денят е къс, няма да усещаш ставането с изгрева като мъчение, а до лятото ще си способен да се будиш по първи петли без проблем.
  • Зимата е времето за изграждане и подхранване на оджас. Пази тялото си топло и сухо с абхянга и се грижи за доброто си храносмилане – не се изкушавай от безкрайните лакомства, особено около Коледа.

Най-важното, което трябва да научим от зимното слънцестоене е, че тъмнината има положителни аспекти – в нея се крие потенциала на сътворението, през нея се ражда светлината, благодарение на нея тялото и душата получават заслужена почивка.

Желая ти в тази най-дълга нощ да откриеш ресурса да материализираш всичко онова, което носи повече светлина и радост в дните ти.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Медитация, Осъзнато Общуване

ДНЕВНИК НА ГНЕВА

Случвало ли ти се е да имаш усещането, че не можеш да контролиш определени свои реакции? Особено такива, които имат негативни последици в живота ти? Например, да посягаш към шоколада всеки път, когато не се чувсташ емоционално добре. Или да критикуваш хората около теб заради дрехите им/акцента им/начина им на изразяване. Или (може би) да се гневиш за дребни неща от ежедневието, които те изтощават психически.

Всички имаме такива дребни навици, които определяме като „неконтролируеми“. Истината обаче е, че за някои неща сме склонни да действаме реактивно, дори да знаем, че реакцията ни ще има отрицателни последици. Обикновено именно тези препъни-камъчета ни оставят изцедени и недоволни в дългосрочен план. Защото големите ни негативни убеждения са лесни за забелязване, както от околните, така и от самите нас, но малките неща имат тенденцията да остават в периферията и да теглят от енергията ни с години наред.

Днес ти предлагам една практика за справяне с тези малки вредни навици. Тя е съвсем проста, но изисква малко постоянство (знам, че като йога практикуващ развиваш това качество в себе си). Практиката се състои в едно-единствено нещо – водене на дневник, свързан с негативния навик.

anger1

Например, ако знаеш, че имаш тенденцията да критикуваш, можеш да посветиш дневника на това. Така, той ще стане твоят дневник на Критиката. Избери красива тетрадка или тефтер и в него всеки ден записвай всички пъти, в които си критикувал нещо или някого, независимо дали си изразил критиката си или само си я помислил. Можеш да записваш всичко в края на деня, но по-ефективно е да го правиш на момента. След 3 седмици се върни в началото на дневника и внимателно прочети всеки ред.

Целият процес действа изключително отрезвяващо, защото ни прави осъзнати за

  • Всички малки моменти от деня, които посвещаваме на негативния навик
  • Цялата енергия, която изразходваме в безмислени и неблагоприятни действия
  • Качеството на вътрешния ни диалог

Водене на дневника

По време на процеса е добре да се съсредоточиш само върху един негативен навик и да му отделиш специално внимание. Когато пишеш в дневника, записвай какво си помислил/казал и как си се почувствал по време на случката и след това. Остани наблюдателен също и за външните стимули – има ли ситуации/хора, които те предизвикват повече. Критикуваш ли повече след среща с определени приятели? Гневиш ли се по-често, когато си изморен и недоспал?

Дневникът ще ти даде много информация, която в ежедневието остава незабелязана. Тази практика може да ти помогне да стигнеш и до корена на негативния навик. Например, може би ще откриеш, че критикуваш, защото това те кара да се чувстваш значим (наблюдавай усещанията в тялото си) или може би така родителите ти са показвали внимание към теб, когато си бил дете – чрез критиката.

Преживяването е много лечебно, защото ни дава ясна представа къде хабим енергията си и защо го правим по този начин. Целта, разбира се, не е да се обвиняваме, че правим нещото Х, а да видим, че правейки нещото Х, не е нужно да се отъждествяваме с него. Например, ще забележиш, че използваме изрази като

„Гневен съм.“ когато реално имаме предвид „В момента изпитвам гняв.“

„Аз съм перфекционист и за това критикувам.“ когато реално имаме предвид „Имам нужда всичко да е такова, каквото аз си го представям, защото иначе се чувствам сякаш нямам контрол над ситуацията.“

Идеята на дневника е да ни помогне да се разграничим от този негативен навик – да го погледнем отстрани, да го огледами от различни перспективи и да открием в себе си ресурс да спрем да го правим.

Защо да се откажем от негативните си навици?

Защо да се откажем от гнева си? Или от тенденцията да критикуваме? Много хора смятат, че това е нормална част от човешкото психе и комуникация. И точно тук е ключът – в онова, което ние категоризираме като нормално. Умът има един много интересен модел, който наричаме с различни имена – огледала, прожекции, създаване на реалност, карма… Най-просто казано, той работи така: „Ако аз правя така, всички правят така.“

„Ако аз се гневя за малките неща, на мен също ще ми се ядосват за малките ми грешки.“

„Ако аз критикувам другите, значи и мен постоянно ме критикуват.“

„Ако аз говоря зад гърба на колегите, значи и те правят същото, когато мен ме няма.“

Това вярване е дълбоко пропито в ума ни и създава едно постоянно напрежение в тялото ни. Чувството, че във всеки момент можем да попаднем под нечии нападки ни държи нащрек през цялото време. Тялото не може да се отпусне и започва да се схваща, а умът е във вечно дебнене – от къде ще дойде следващата атака. Именно така изтича енергията ни. Можем да наричаме този процес, както искаме, но факт е, че той действа. С всички нас, през цялото време.

Ето за това воденето на дневник ни помага да се освободим от усещането, че сме вечно под прицел, че някой дебне да ни навреди, че трябва да се държим по определен начин, за да не бъдем наказани. Тази лесна практика връща топката в нашето поле и ни напомня, че:

  • Ние сме отговорни за това, което мислим и казваме
  • Можем да избираме към какво да насочваме енергията си и в какво да вярваме
  • Няма неща, които да ни контролират, когато сме склонни да погледнем към тях и да ги осветим

Следващата стъпка би била да заменим негативния навик с положителен такъв. Например, всеки път, когато усетим как критиката стяга гърлото ни и сме на път да кажем нещо, за което ще съжаляваме, да спрем за секунда и вместо това да направим комплимент или да подберем подхранващи думи, с които да изразим загрижеността си.

Споделям тази статията точно в дните преди Коледа, защото знам колко предизвикателен период е това за много от нас. Предстоят ни срещи с роднините ни – хората, които най-много натискат бутоните ни и чиито думи приемаме най-лично. Надявам се с тази статия да ти напомня, че винаги можеш да започнеш начисто и че във всяка ситуация имаш контрол над собствената си реакция. Една малка крачка от твоя страна може да доведе до големи промени в общуването с близките ти.

Желая ти весели празници.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Осъзнато Общуване

Мъртвото се вдига от пръстта

Този текст е вдъхновен от “Бягащата с вълци”, от ретроградния Меркурий и Марс в Скорпион. Нека е припомняне за Дивите Жени, че Шакти има силата да вдъхва Живот, там където той е отдавна е изчезнал. Нека е припомняне за всички нас, че звездите понякога се подреждат така, че да ни се даде втори шанс да видим къде сме се подхлъзнали и да минем по същия път сега със запаления фенер на Сърцето. Нищо никога не е излишно, нищо никога не е в повече, нищо никога не е недостатъчно.

dead-can-dance

Мъртвото се вдига от пръстта.

Костите танцуват.

Времето върви назад.

Думите летят обратно в телата ни, в умовете ни, в сърцата ни.

Ти се страхуваш, защото си забравила

За светлината си.

Нощта е тъмна, но в нея светиш ти.

Озари събиращия се пред погледа ти скелет.

Огледай го, виж дали всяка костичка е на мястото си.

Запали огъня в сърцето си и

Изпей онази песен, която ще вдъхне

Нов живот на онова, което отдавна си смятала за мъртво.

Или ще запрати уж ненужното в дълбините на земята,

Където то ще се превърне в почвата за новите ти семена.

Без значение от крайния резултат,

Утре ти пак ще излезеш сред Дивата пустош

И твоето Диво сърце ще се слее с пейзажа,

Краката ти ще усещат сухата пръст,

Вятърът ще свири в косите ти,

А душата – притихнала ще Знае онова, което винаги е Знаела.

Мъртвото пак ще се вдигне от пръстта.

Костите пак ще танцуват.

Но този път с тях ще танцуваш и ти,

Защото си се преродила

За Живот без страх,

За Живот в Светлина,

За Живот в Сърцето.

Да Бъде! Да Бъдеш! Да Бъдем!

 

Асана

ЯМА И НИЯМА

Срещата ти с йога вероятно се е случила и се случва през асана. Но това, което правим на постелката далеч не изчерпва йога. Всъщност, това е само един от аспектите на практиката. А целта ни като практикуващи, в крайна сметка, е да живеем йога отвъд постелката, извън залата. Тук на помощ идва Патанджали с неговото 8-степенно йога „меню“ – една пълноценна и добре оформена система, която ще ти набави всички необходими микро- и макроелементи за преживяване на йога като съюз.

yama-niyama

8-степенният йога път на Патанджали

Патанджали степенува основите на йога по следния начин:

  1. Яма
  2. Нияма
  3. Асана
  4. Пранаяма
  5. Пратяхара
  6. Дхарана
  7. Дхяна
  8. Самадхи

Както виждаш, асана е едва на трето място в този списък. Преди нея са яма и нияма – две думички, които може би си чувал в йога часовете, но едва ли си задълбавал в смисъла им. В крайна сметка, кой има време да размишлява по темата за ненасилието, докато се опитва да остане във Воин III. Но яма и нияма са важни концепции, които намират много конкретно практическо приложение в живота ни на и извън постелката.

Яма

Думата „яма“ най-често се превежда като ограничение или морална клетва. Честно казано, тези термини съвсем не ме вдъхновяват. За това аз предпочитам да гледам на ямите като на инвестиции. Лично за мен това не са правила, а простички и изпитани принципи, които ми помагат да живея в повече лекота и с повече грижа за себе си и околните. Не можем да отречем обаче мъжките корени на йога, а за мъжкото начало думи като „морал“ и „чест“ имат много тежест и смисъл. В този ред на мисли, ако ти харесва да гледаш на ямите като на морални устои, be my guest.

Традиционно ямите са насочени навън – към начина, по който се свързваме със света и начина, по който нашите действия влияят на другите. Ямите са базата за всички останали стъпала, които са насочени по-скоро към вътрешния ни свят. Аз намирам това за интересно начало на личното ни йога пътешествие. Като светски хора ние сме насочени първо навън и е важно да установим добър баланс между вътрешния и външния си свят, така че да не живеем в дисонанс. Всички сме срещали хора, които на постелката са супер дзен, но извън залата са меко казано трудни за общуване. За да не бъдем такива хора, на помощ идват ямите.

Петте ями

  1. Ахимса – Ненасилие – अहिम्स
  2. Сатя – Истина – सत्य
  3. Астея – Неприсвояване – अस्तेय
  4. Брахмачаря – Правилно използване на Енергията – ब्रह्मचर्य
  5. Апариграха – Не-алчност – अपरिग्रह

Нияма

Това са предписания за дисциплина или положителни задължения. Отново, неособено секси термини. Лично за мен ниямите са по-предизвикателни, защото са свързани с процеси, които невинаги можем да уловим. Вътрешният ни свят е сложно конструиран и пълен с неизследвани кътчета. За изпълнението на ниямите ни трябва време първо да наблюдаваме личните си процеси и механизми, за да видим кое ни вкарва в състояние на реактивност и ни отклонява от пътя ни към Божественото. Да, звучи като мащабен проект, но йога е отдаденост.

Петте ниями

  1. Шауча – Чистота – शौच
  2. Сантоша – Удовлетвореност – सन्तोष
  3. Тапас – Самовъзпитание – तपस
  4. Свадхяя – Учене и Самоизследване – स्वाध्याय
  5. Ишвара Пранидхана – Отдаване на Божественото – ईश्वरप्रणिधान

Днес няма да задълбаваме в конкретните ями и ниями – това ще оставим за следващата седмица. Това, което за мен беше ключово е да видя как тези принципи работят в живота ми на практика. Всички знаем, например, че е „грешно“ или „лошо“ да бъдем агресивни с другите. Но да потискаме емоциите, които определяме като негативни, не помага. Важно е да се вгледаме в себе си и да видим какъв е коренът на тази емоция, какво се крие зад нея. На всички ни се е случвало да искаме да пропуснем практика, но сме използвали волята си, за да стъпим на постелката.

Ямите и ниямите се пресичат в живота ни постоянно, просто трябва малко да се вгледаме, за да открием взаимовръзките между тях. Когато това се случи, можем да открием причините за непродуктивните си действия и тогава асана практиката ни придобива съвсем друг смисъл. Тогава не изпитваме нужда да правим стойка на ръце, за да се доказваме на себе си, преподавателя и другите в залата. Тогава шавасана е подарък, а не 10-минутно мъчение, което трябва да изтърпим. Тогава можем да пренесем ползите от практиката си във взаимоотношенията си с другите. И не е ли това прекрасно?

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

ВРАТАТА – Книга Въпрос

Днес споделям текст на една Жена-Вселена. Надежда Тодорова не може да бъде побрана в класификации и етикети. Тя не е просто майка, съпруга, танцьорка, автор. Тя е Себе си и ме вдъхновява да Бъда без да се опитвам да се побирам в нечии очаквания. Надежда е човекът, който седи зад вълшебната книга ВРАТАТА. Препоръчвам ти горещо да се запознаеш с тази жена, ако не лично, то през прекрасните й текстове. Ето един от тях.

24257592_10212782938986739_1295409524_n

когато денят ми е пълен с толкова много важни неща,че понякога забравям да дишам…

когато света вика ВИЖ МЕ толкова силно,че чак сърцето замлъква….

когато остана във стреса за толкова дълго..

и вече наистина не зная коя съм….

и след това кратка почивка не стига да върна загубени мигове…

да си спомня ЧОВЕШКОТО….

да усетя вкуса на храната…

нежността на милувката Да бъда безименна…

да се слея с дъха си със Теб…

тогава нуждая се от мъничко помощ…

миг да си спомня коя съм….защо…?

книга

носеща състояние

четейки,рисувайки в нея

мога да достигна до различни нива на УМА…

на възприятие на живота…

и търсейки себе си да открия нов смисъл….

да проявявам в този живот..

книга покой,

книга радост,

книга почивка,

книга въпрос…

ВРАТАТА можеш да откриеш тук, както и в център Мандала.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Осъзнато Общуване

Какво е санкалпа?

Чувал си тази дума – санкалпа. Вероятно дори си създавал своя лична – да си по-здрав, щастлив, хармоничен… Повтарял си я на ум и си чувствал влиянието й върху тялото ти. Санкалпа е прекрасен начин да репрограмираме ума си от липсата на „искам“ към пълнотата на „съм“. Но тя може да е нещо много по-голяма – тя може да е нежното събуждане, от което се нуждаем, когато забравим за какво сме дошли тук.

sankalpa

Дхарма и санкалпа

В източните религии се вярва, че душата избира да се инкарнира в тяло, защото има определена Мисия – да експериментира, да научи и да преживее. За всеки от нас тази Мисия е индивидуална и специфична. Начинът, по който я преживяваме също е уникален. Например, ако мисията ни е да се научим да отстояваме себе си и да преживяваме свободата, ще ни се дават много възможности да сме в позицията на репресирания, ограничен от външни обстоятелства човек. И когато изпитаме всички вариации на усещането „не съм свободен и нямам воля да се отстоявам пред другите“ знаем какъв точно е вкусът на свободата и как точно да заставаме зад думите и действията си без агресия.

Силата на санкалпа

В този процес на преживяване и трупане на опитности ние присъстваме като

Пара атман – съвършеният Аз, душата, която е в постоянно общуване с Вселената и е чиста и завършена

Джива атман – душата, която е тук, за да греши, да експериментира и да научава

Санкалпа идва от пара атман и служи на джива атман. В този смисъл това не е просто намерение да бъдем по-„нещо си“ или да имаме. Това е припомняне – за нашата съвършена несъвършеност, за нашата спосбност да се връщаме към същността си, дори когато малко сме кривнали от пътя.

Защото всички го правим, всички „грешим“, всички изяждаме шоколада, от който после тялото ни страда, влизаме във връзка с човека, който ни кара да се чувстваме по-ниски от тревата, вкарваме се в ситуации, които намираме за безизходни. В тези момент санкалпа служи като нежно връщане обратно по пътя на дхарма. Тя е този израз, с който вътрешно утвърждаваме

„Да, не взех най-доброто решение, но няма да се осъждам за това и ще продължа да се движа в посоката на моето най-висше благо.“

И следващият път, когато имаме възможност отново да направим същата „грешка“ санкалпа ще има себе-утвърждаваща функция. Защото волята да сме добри към себе си е мускул, който развиваме ежедневно.

Как да намерим личната си санкалпа

За да открием санкалпата си е необходимо да се свържем с мястото в нас, което вече е цялостно. На пръв поглед това може да изглежда непосилно. В действителност, единственото, което трябва да направим е да се отпуснем. Йога нидра е прекрасна практика за целта. Когато физическото тяло е релаксирано и мозъкът смени честотата си, имаме достъп до едни по-дълбоки истини за самите себе си. От това място на отпуснатост и предаване на контрола можем да получим отговор на въпроса

Защо съм тук?

Този отговор може да дойде през едно или повече сетива или може да се появи като директно знание. Без значение – ние го приемаме във формата, в която идва при нас.

Следва формулировката на това, което сме видели, чули, усетили. В санкалпа няма негативи и „искам“, тя винаги е в сегашно време.

Любовта е мое изконно право. Аз съм достойна за собствената си любов и за любовта на другите.

Вместо

Искам да намеря партньор, който няма да ме съди и ще ме обича такава, каквато съм.

Защо думите са важни?

Искам е дума, която директно ни свързва със състоянието на липса. Когато искам нещо, това утвърждава вярването ми, че в момента го нямам. Да искам е да усещам, че има нещо извън мен, което не е мое. А същността на пара атман е цялост. В това състояние няма искане, защото всичко вече Е. Така санкалпа напомня на ежедневното ни малко Аз, че в него живее една душа, която е във вечно общуване с Абсолюта. Тя няма нужди и желания, защото всичко вече е част от нея. За нея всичко се случва Сега, така че утре не съществува като концепция. За нея няма отрицание, защото в себе си тя съдържа всичко, а „Не“ предполага „Да“, т.е. дуалност.

Как да интегираме санкалпа в живота си?

Всички тези концепции звучат толкова по-големи от нас с нашите нужди да ядем, спим, работи, за да получаваме пари… Обаче без тази по-голяма цел, всичко останало става някак механично, роботизирано. А ние сме тук, за да живеем пълнокръвно. Лично за мен санкалпа е да видиш силата на вибрацията в действие. Съставена от точните думи, тя има способността да активира енергията ни по един особен начин, да събира ума, тялото и сърцето в общ, единен път. Когато се движа от това място на знаене и спомняне, това не променя нищо за хората около мен. Аз пак съм си аз – мия чиниите, прибирам прането, пиша, чета, ядосвам се…

Но променя всичко за мен, защото ми показва, че „аз“ и „Аз“ сме хармонични и дори „аз“ малко да кривне от пътя, „Аз“ търпеливо ще ме изчака да се върна към онова, за което съм дошла и което така или иначе ще преживея. Но как? Като на сън или с широко отворени очи? Избираме всеки ден.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Conscious Conversation, Healing

The things that will change your life

thethingsthatwillchangeyourlife

The things that will change your life

Start happening when you stop denying your greatness

When you admit that, yes you are messed up,

Probably the most messed up person you know

But that does not make you less of a person.

In fact, it makes you more of a human.

 

The things that will change your life

Will be the ones you’ve always dreamt of,

Like that one breathtaking dance class that you actually had a dream about.

But they will also be things you could’ve never imagined

Like that poem you heard that made you laugh and cry at the same time.

 

The things that will change your life

Are actually not things.

They are not collectibles even though you will have a special place for them in your heart.

They are not toys even though you will occasionally play with them in your mind.

They are not fairytales even though you will sometimes wonder if they really happened.

 

The things that will change your life

Are big smiles and silent laughter.

Tears that come from a place in your body you didn’t know existed.

Movements that have been waiting for centuries to come through you.

Thoughts you never thought you’d have.

Hugs that you knew from the very first moment you’d share with exactly that person.

 

The things that will change your life

Are your darkest breakdowns

That always (I promise you) lead to your brightest breakthroughs.

The things that will change your life

Your mind will forget

But your cells will always remember.

So, when you go to a place of denying your own greatness, as all of us do,

Please, stop for a second and listen

To your breath – it will teach you how to let go,

to your blood – it will teach you how to flow with ease,

to your heart – it will teach you how to dance to your own rhythm.

 

The things that will change your life

Have already happened.

You just have to remember them.

 

Осъзнато Общуване

Нещата, които вече не изпитвам нужда да правя

Скромният ми житейски опит показва, че някои неща самите ние излишно усложняваме. Други изобщо няма нужда да правим. Това са част от нещата, за които съм сменила нагласата си.

things-i-dont-do

Не изпитвам нужда да уча с повторение

Завърших езикова гимназия. Караха ни да пишем всяка нова дума поне по 20 пъти, за да я запомним. Имах стотици изписани листи у дома + два мазола от химикалите. Листите не се задържаха дълго, мазолите (за щастие) – също. Тогава смятах, че ученето изисква усилие, концентрация, воля и повторение, повторение, повторение. Днес знам, че нещата, които истински ме вълнуват запомням веднага. Други остават в съзнанието ми, ако наистина имам нужда от тях. Но това не е процес, свързан със седене на чин с часове наред. Сега уча през играта – докато се разхождам с приятели, докато чета вълнуваща книга, докато практикувам или танцувам. Вече не изпитвам нужда да повтарям едно и също нещо с досада, за да го запомня.

Не изпитвам нужда да работя по 10 часа на ден

Има едно основно правило, което се преподава в университетите по цял свят от десетилетия насам – 20% от усилията носят 80% от резултатите. Въпросът е да знаеш кои са тези 20% неща, които наистина има смисъл да правиш. Друг, по-съществен за мен въпрос е, кои са 20-те процента неща, които ми носят истинска наслада. Останалото в моите очи е пълнеж – неприятен и ненужен. Не казвам, че абсолютно всяко нещо, което правя ми носи екстаз всеки път, но вече знам кои са нещата, които имат смисъл и които ми носят полза (в краткосрочен и дългосрочен). В превод това означава, че работя максимум по 6 часа на ден, обикновено 4 дни в седмицата. А резултатите за мен са повече от задоволителни.

Не изпитвам нужда да се сравнявам

Добре де, това не ми се получава в 100% от времето, но вече се случва изключително рядко. Все повече виждам състезанията като ненужно хабене на енергия. Всички имаме уникален микс от интереси, вярвания и умения. Дори да правим едно и също нещо, ни бихме могли да го направим по абсолютно идентичен начин и това е прекрасно! Нежеланието ми да се сравнявам с другите доведе до още един голям плюс – започнах да виждам и оценявам положителните качества на другите. Хората около мен не са заплаха, а носители на искра, която споделят по своя си начин.

Не изпитвам нужда да правя всичко сама

Дори да не сава въпрос за специфично умение, което знам, че никога няма да развия (шиене, например), не изпитвам нужда да правя нещата сама. Моля за помощ, когато не знам или не мога и казвам благодаря, когато съм получила подкрепа. Това не означава, че в екстремна ситуация няма да намеря начин (отпушвала съм мивка със закачалка за дрехи), но животът ми не е низ от екстремни ситуации, в които аз винаги трябва да съм готова. Големият бонус е, че карам някой друг да се чувства полезен, а това е едно от най-приятните чувства.

Не изпитвам нужда да знам какво ще се случи във всеки момент

Това също е едно от трудните за мен неща, но ставам все по-добра с времето. Да не знаеш какво ще се случи, означава да пуснеш желанието си за контрол и да се довериш. Някои от нас живеят във враждебен свят, където всеки е сам за себе си и трябва да се оцелява. Други населяват вселена, която се грижи за всички по равно, разширява се постоянно и ни предоставя възможности да се разгръщаме всеки ден. Всички живеем в едно и също физическо пространство, но перспективата ни за него е въпрос на избор. Тези, които усещат, че нещо по-голямо винаги се грижи за тях нямат нужда да знаят всичко. Живяла съм и на двете места. Грижовната вселена ми харесва повече и избирам да остана в нея.

Всичко това бих обобщила така – вече не изпитвам нужда да ми е трудно. Толкова често ние се поставяме сами в ситуации на невъзможен избор – дали да съм красива или умна, дали да съм мързелив или работлив, дали да мога да разчитам на себе си или да се усланям изцяло на другите. Това са ненужни параметри, които слагат граница, правят едната опция черна, а другата – бяла. Животът не е толкова ясно разчертан. В него всичко се смесва, танцува, прелива едно в друго. Като ин и ян. В тази пъстрота от избори, желания, посоки и възможности всички ежедневно избираме дали да поемем по пътя на най-малкото съпротивление или да се борим срещу течението. Какво избираш ти? В кои области от живота си не изпитваш нужда да ти е трудно и къде имаш нужда от още време и подкрепа?

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ

Лечение, Осъзнато Общуване

ТАНЦУВАМ, ЗАЩОТО…

Обичам да пиша. Научих се да чета на 4, а писането дойде малко след това. От тогава не съм спирала и вероятно няма да спра никога. Но има моменти, в които думите са твърде недостатъчни, излишни, липсващи. В такива моменти танцувам.

Танцувам, защото душата говори чрез езика на картините.

Танцувам, защото тогава мога да съм всичко – уязвима, слаба, емоционална, безкрайно голяма и силна.

Танцувам, защото има един универсален език, който няма нужда от превод – езикът на движението.

IDANCE

Преди повече от две години бях в поредното депресивно състояние. Не исках да се храня, нито да излизам. Прекарвах дните си по пижама в леглото, заобиколена от шоколад и сладкиши. Йога практиката ми по това време беше факт, но постелката ме отвращаваше. Гледаше ме сякаш укорително от ъгъла и ме обвиняваше, че съм потънала в тъгата и апататията си. Никой не можеше да разбере как бях стигнала до тук и защо не мога да продължа. В това число и аз.

Една сутрин, докато всички спяха се измъкнах от леглото и отворих компютъра. Пред очите ми случайно попадна обучително видео по бели денс. Пуснах го с единствената идея да се присмея на тези жалки женички, които се кълчотят. Обаче нещо в мен щракна. Разпознах ритъма на музиката и трябваше да го следвам. Така започнах да танцувам. Отново. Защото танците са били интегрална част от живота ми, откакто се помня. Огледалото в апаратамента на родителите ми е видяло стотици хореографии, сътворени от моя милост.

Винаги съм смятала, че съм твърде престаряла за този бранш. Таньорите започват да се обучават на 3. Какъв шанс имам аз на 23… Но музиката беше по-силна от всичките ми въпроси, притеснения, страхове. Просто трябваше да се движа. Започнах да гледам видеа редовно и да уча от тях. Скоро след това посетих първия си урок по класически бели денс. Най-после имах отговор на въпрос, който дори не знаех, че съм си задавала.

Танцувах навсякъде, при всяка възможност, с който и да е. Просто танцувах, защото всеки път, когато го правех душата ми ликуваше. Приятелките ми започнаха да ме молят да ги науча на това и онова движение, да им покажа някоя стъпка, да им пращам музика. Всичко се лееше естествено, когато се оставях на танца.

Така е и днес, само че сега съм още една крачка напред – най-после открила стила, който тялото ми разпознава като свой. Tribal fusion е красота, защото не признава културни различия, географски и времеви граници. Вярвам, че във всеки от нас живее част от нашите далечни предци – африканци, араби, индийци, индианци. Кой може да каже точно от къде е дошъл? Всички сме взели по малко от всяка култура, от всяка традиция и днес чрез tribal fusion аз имам инструмент да говоря на езика на онези, които са ходели по земята преди мен.

А когато всички това се споделя с други жени – е това вече е магия. Защото всяка от нас е магьосница по свой си начин и всяка от нас има какво да каже. Говорейки заедно с езика на телата си, ние създаваме величествена симфония от вярвания, религии, раси, векове. Никой не може да устои на погледа на жената, встъпила в силата си, а ние сме в силата си, когато познаваме телата си.

Както казва моята любима приятелка и учителка Деви мантрата на жената не е „Аз искам“, а „Аз се отварям към…“ Чрез движенията на ханша, бедрата, гръдния кош ние програмираме съзнанието си да остане в това състояние на отвореност, незавивисимо какво се случва във външния свят. Тогава научаваме, че насладата е нашата женска супер сила, че можем да имаме всичко, когато слушаме ритъма на сърцето си.

Никой не знае как и кога точно се е зародил бели денс, но има една притча, която аз харесвам и приемам за вярна. Видял един човек красотата на полюшващите се женски бедра и решил да направи музика по техните движения. Така и Вселената, когато вижда, че ние сме в красотата и силата си, размества пластовете на реалността, за да сбъдне нашето мечтано настояще.

Ела да танцуваме заедно.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ