Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ ЕДНАКВО

Ааа, вечната тема за отношенията между половете. Тема, която избягвам умишлено, защото

  • мъжете са от Марс, жените от Венера
  • Шива е всепроникващото съзнание, Шакти е танцуващата форма
  • Мъжете са отдаващи, жените са приемащи

и всякакви други клишета, които (приемам за верни верни, но) ме влудяват.

Честно ви казвам, побъркват ме всички разговори, в които съм участвала под една или друга форма, нищещи вечната дуалност мъж-жена. Разбира се, те обикновено са инициирани и проведени изцяло от женски групи, в които една или повече дами имат сериозни любовни драми.

Омръзнали са ми и странните опити на господата да сложат мен и други жени под общия знаменател на мрънкащи, свръх-емоционални кокошчици, които не могат да се държат адекватно и ТРЯБВА да бъдат контролирани и вкарани в правия път! А маха, бе момичета!

Твърде дълго, дами и господа, лично аз живях в тази безумна парадигма на привличащите се противоположности. Нещо винаги ми е липсвало в тази схема на Той и Тя. Защото един Той и една Тя не правят едно Ние, колкото и да натискаме, бутаме, дърпаме, влачим…

Какво липсва в уравнението 1+1? Ето какво – 2 не е стабилна структура. Когато играем с един край, всичко е двуизмерно и плоско. Когато играем с два края, веднага изниква дуалността и започва да ни лашка във вечното си махало (уморително е, вярвайте ми). Когато играем с три края обаче, вече имаме стабилна структура, имаме нещо, което може да се крепи само. Имаме баланс.

manwoman

Имаме два физически крака, но има една трета страна, която крепи уравнението – торсът.

Имаме две ръце, но имаме едно сърце по средата, което ги обединява.

Имаме две очи и едно трето нефизическо (разположени точно като триъгълник), които активирани заедно ни дават възможност да видим нещата във ВСЯКА перспектива, не само в 3D.

Тялото, като съвършена структура, създадена от интелигентна Вселена, обича триединството, защото в него намира стабилен център – интегритет. Интегрирането на ляво и дясно, горе и долу, тъмно и светло не става през сблъсъка им, а се случва през третата страна на триъгълника.

Какво ще рече всичко това? Ще рече, че и мъжете, и жените сме ЕДНАКВО драматични. И мъжете, жените сме ЕДНАКВО устойчиви. И мъжете, и жените ни е страх ЕДНАКВО. И мъжете, и жените ЕДНАКВО имаме потенциала да се разгърнем и да бъдем проявления на божественото. И мъжете, и жените ЕДНАКВО имаме силата да обичаме и прощаваме, да създаваме и разрушаваме, да даваме и получаваме.

И мъжете, и жените ЕДНАКВО имаме нужда едни от други и имаме нужда заедно да открием третата страна на триъгълника, която ни позволява да се фокусираме върху това, което ни събира, вместо върху онова, което ни разделя.

И не, третата страна не е общото ви дете – казвам го като майка. Третата страна е общия ви (общия ни!) стремеж към нещо по-голямо. Общото ни желание да вървим към една обединяваща точка, в която всеки е себе си напълно, всеки може да плаче и да е малък и тъжен и в същото време, всеки може да разгръща потенциала си, да развива талантите си, да расте.

Третата страна е копнежът ни към интегриране. Интегрирането винаги се случва на по-високо ниво от това, на което сме се срещнали.

Любимото ми определени за интегритет е вътрешно чувство за пълнота. Сега разбираш ли защо е важен триъгълникът? Защо между две точки може да се начертае само линия. Третата създава условия за форма, която после може да се запълни. С любов, благодарност, радост, споделеност и някой-друг скандал за цвят.

За това, момичета и момчета, жени и мъже, бъдете ЕДНАКВО устремени към третата точка на сливане между вас и божественото. Поставете си за цел отношенията ви с другия пол (не само с партньора ви) да са мотивирани от общото ни желание за издигане и израстване. Не се блъскайте по правата линия на дуалността, не хабете силите си да бъдете противополжни. Когато двама души са поставени точно един срещу друг това винаги създава предпоставка за конфликт. Когато същите тези двама души погледнат малко нагоре към грешките, успехите, страданията и радостите на другия, това носи разбиране и облекчение. Когато погледнат още по-нагоре към златната трета точка, която ги е срещнала и ги обединява, това е балансът.

И мъжете, и жените ЕДНАКВО искаме баланс. Гледайте нагоре към върха на триъгълника и виждайте човека срещу вас, облян в светлината, по силата на която сте се срещнали.

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА)

„Аз заслужавам (повече от това)“ – колко пъти си чувал тази реплика в йога средите? Обзалагам се, че не е твърде често, ако изобщо някой си е позволявал да я изрече. О, мило йога общество, хайде да си поговорим откровено за искането, заслужаването и смирението. ОК? ОК.

Моето право да бъда и да имам

Йога наука 101 – имаме чакри, те са 7 на брой и са свързани с различни мисловни модели, поведенчески механизми, физически травми и ресурси. Правото на първа чакра е да бъда и да имам. Тъй като всеки има първа чакра, всеки има право да бъде и да има. Тъй като всеки от нас е роден на тази земя (независимо от обстоятелствата), всеки има право да бъде и да има. Това е закон. Вселенски. Материята е част от живота – без тяло какво преживяване за реалността бихме имали и как щяхме да учим и да се развиваме? В момента, в който започнем да отричаме материалното, ние слагаме един голям хикс на самото си съществуване. Ненужно – колкото и да не искаш тяло и всичко материално свързано с него (храна, дрехи, дом), имаш го и ще си бъдете заедно до края на този живот. Което води до втора точка

Отричане на реалността

Представи си следното – ставаш сутрин и навън вали пороен дъжд. Реакцията на повечето хора би била „Уф, ужасно, мизерно време. Не може ли да пече слънце и да е топло?“ И после тези хора ходят цял ден криви и се оплакват от времето. Какво променя това? Позна – абсолютно нищо! Навън си вали, независимо дали на нас ни харесва или не. Нашата оценка и емоционална реакция често се базира на това дали сме съгласни или не с нещо. Само че оценката и реакцията ни, колкото и да са силни и драматични, не променят реалността. За нас би било много по-лесно, ако просто се научим да приемаме – навън вали и толкова. Същата стратегия на приемане и отхвърляне прилагаме във всяка сфера на живота си – някой колега в офиса не ни допада и ние се мусим и го отбягваме, черта от характера на любимия ни дразни и смятаме, че проблемът е в него.

i-deserve

Проблемът не е в обстоятелствата – в дъжда, бъбривия колега или досадния навик на гаджето да си хвърля чорапите на пода. Проблемът е в нас.

Отбягване на болката

Отричането е стратегия за справяне с болката – това ще ти го каже всеки първокурсник по психология. Само дето отбягването и отричането имат временен ефект. За малко можем да притъпим неприятното усещане, което определено обстоятелство създава. Рано или късно трябва да се срещнем с дискомофорта и да се сприятелим с него. Да, да се сприятелим. Не да го потискаме или да се борим с него. Не да се опитваме да го контролираме или направляваме. Как?

  1. Осъзнавай, когато си в некомфортни ситуации и не бягай от тях
  2. Осъзнай, че дискомфортът ти е на чисто физическо ниво – сърцето ти забива учестено, дланите се изпотяват, усещаш топлина в тялото. Това са физическите усещания на гнева, но вместо да обърнем поглед към тях, ние се вкопчваме в емоцията и започваме да повтаряме „Гневен съм, гневен съм, гневен съм.“ Това не помага, просто ни прави още по-гневни за още по-дълго време.
  3. Когато осъзнаеш физическите усещания, остани с тях – Випасана техниката ни учи прекрасно на това. Всичко в живота е аничча, всичко минава и се променя. Ако намерим в себе си волята да останем достатъчно дълго с неприятното усещане без да реагираме, то отминава. Ако медитираш и те сърби носа, вместо да се почешеш, остани с това. Рано или късно ще мине и ще се появи друго усещане. А после и друго, и друго… Разбираш накъде бия.
  4. Не се самонаказвай – веднъж ти се е получило – осъзнал си ситуацията и усещанията си в нея, останал си с тях, справил си се. Чувстваш се горд от себе си и има защо. Следващият път обаче нещата не минават така гладко и започваш да се самонаказваш. Няма смисъл. Успехът идва с практиката. Просто не се отказвай.

Да се върнем на искането

Това, което често се случва в йога средите е, че хората развиват нездраво отношение към материалните ценности и поставянето на цели за придобиването им. Това е его – казват те, а егото трябва да умре. Не, егото не трябва да умира. Без его нямаше да имаме идентичност. Всички щяхме да сме едно съзнание, което постоянно се лее – красива картина, но не е реална (говорихме вече за реалността). Та, появяват се тези убийци на его и започват да обясняват как да имаш изисквания, да поставяш граници, да отстояваш себе си не е духовно. „Остави се на течението, Вселената се грижи за теб.“ Безспорно Вселената се грижи за нас и да сме на нейната честота е повече от полезно, но всеки от нас трябва да се научи да функционира в рамките на тази действителност. Което означава

  • Да поставяме граници
  • Да имаме позиции и да ги отстояваме
  • Да взимаме трудни решения
  • Да знаем кога да кажем НЕ

АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА), когато е изречено от позицията на смирение е призив на един осъзнат човек към Вселената. Изричайки това, ние казваме „Разбирам, че предишните ми действия са довели до тази ситуация и поемам отговорност за това. Тази ситуация вече не ми служи, аз научих урока си от нея и съм готов да продължа напред. Нека това стане по волята на Вселената и за най-висшето благо на всички замесени.“

Така че следващият път, когато с всяка клекта на тялото си усещаш, че този партньор не е твоят човек, че тази работа не е за теб, че ситуацията, в която си не е оптимална, вместо да чакаш на някой да дойде и да те спаси, просто заяви АЗ ЗАСЛУЖАВАМ (ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА). Чудеса се случват на онези, които са готови да счупят рамките на комфорта си.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ

 

Лечение, Осъзнато Общуване

АЗ СЪМ ЕМОЦИОНАЛЕН МАНИПУЛАТОР

Аз съм емоционален манипулатор. Под маската на чувствителния човек крия неистовото си желание винаги да получавам това, което искам. Казвам, че съм емпат, но това е вярно само когато човекът срещу мен и аз сме на една емоционална вълна.

Аз съм емоционален манипулатор. Всякакви чувства ме заливат постоянно и аз се оставям да бъда удавена от вълните на страха, гнева, радостта, екзалтацията. Ако ти отказваш да приемеш моите емоционални пикове и спадове, значи не си свързан със собствените си чувства. Ти си този, който има нужда от помощ – не аз.

Аз съм емоционален манипулатор. Ще нося чувствата си като медали и ще казвам, че просто не мога да бъда друга, все пак съм жена. Истината е, че ме е страх да се справя с емоциите си и ги притъпявам всеки път, когато съм сама. Но пред теб – аз съм кълбо от чувства и преживявания. Ти поеми отговорност за това, което ми се случва. Аз отказвам да го направя!

Аз съм емоционален манипулатор. Ще поставям условия. Ще моля. Ще плача. Ще се гневя. Ще крещя. Ще се правя на недостъпна, но само за миг. Ще дам всичко от себе си, ще използвам всички налични ресурси, за да получа онова, което искам. А онова, което искам е ти да се погрижиш за мен, ти да ми кажеш какво се случва, ти да ми дадеш насока как и накъде да продължа. Онова, което искам е ти да поемеш моята отговорност.

emotional

 

Аз съм емоционален манипулатор. Напълно неосъзнат за действията си и последиците от тях. Истината е, че аз съм дете, живеещо в тяло на възрастен, което отказва да порасне. Защото да пораснеш означава да поемеш отговорност. Да пораснеш означава да решиш, че нещата зависят от теб. Да пораснеш означава да заемеш позиция, да заявиш себе си и да приемеш всички последици от това – положителни и отрицателни. Да пораснеш означава да си спомниш, че имаш всички необходими ресурси, за да живееш живота на мечтите си. Да пораснеш означава да осъзнаеш, че никой за нищо не ти е длъжен и никой няма да дойде и да те спаси от самия теб.

Да пораснеш означава да напуснеш зоната си на комфорт и да осъзнаеш цената на свободата, която така силно жадуваш. А цената на свободата е присъствие. Свободата изисква от теб да присъстваш. Само тук и само сега. Да присъстваш за всичко, което се появява – хубаво, лошо, красиво, грозно, смислено, ирационално, логично, магично, болезнено и радостно. Да присъстваш за самия себе си. Свободата е да се чувстваш свързани с всички и всичко, но да не зависиш от тях. Свободата е да си собствения си център.

Аз съм емоционален манипулатор. Все още. Все още ме е страх да присъствам, да поемам отговорности, да вземам важни решения. Все още чакам принца на бял кон, мистичния странник, всемогъщата богиня, някой (който и да е) да дойде и да ме спаси. Все още ми е трудно да повярвам напълно в себе си. Но вече знам, че в мен освен малкото дете живее и голямата мъдра жена, която има отговори, която се доверява на знаците на вселената и върви по пътя си напълно осъзната. Вече знам, че когато детето плаче и търси внимание и утеха, аз мога да го утеша, да му дам подкрепата и дома, които са му липсвали. Вече знам, че не е нужно да получавам онова, което искам със сълзи, с тропане на крачето, с безмислени игрички.

Вече знам, че светът е пълен с тъжни, самотни, недооценени деца, живеещи в тела на възрастни. Не ги съжалявам, нито вярвам, че мога да ги спася от тях самите, нито смятам, че знам повече от тях. Аз ги виждам като мои братя и сестри, с които заедно вървим по пътя на осъзнаването и израстването. Виждам ги като божествени същности, забравили своя произход. Виждам ги като безкрайни съзнания, преживяващи живота в неговите крайности и рамки, за да опознаят себе си по-добре. Виждам ги. Виждам те и те приемам точно такъв, какъвто си. Днес и във вечността.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ

Осъзнато Общуване

Какво е да си йога блогър

Често се срещам с хора, които ми споделят, че искат да пишат, че мечтаят за свой блог от години и че имат нужда да споделят личните си преживявания, свързани с практиката. Като човек, който прекарва голяма част от времето си в йога студио и води Goyogaflow от вече 2 години (и аз не мога да повярвам), днес реших да ви споделя какво е това йога блогър и как се случва типичния креативен процес.

yogablogger

Всичките ти добре идеи идват, докато практикуваш

Подготвяш се за сутрешната/обедна/вечерна садхана, палиш свещи, включваш дифузера, наместваш постелката. Омммм какво удоволствие да имаш време за себе си всеки ден! Омммм може би трябва да пиша за удоволствието да имаш време за себе си всеки ден. Омммм което всъщност е признак на любов към теб. Омммммм а тя после се трансформира в любов към всички останали. Омммммм кога минаха 30 минути?! Айде само една обърната поза и сядам да пиша. Обръщаш се с главата надолу с надеждата, че добрата идея ще се закотви стабилно в ума ти, обаче тя вместо това изтича. Сядаш пред компютъра и всичко си забравил. Е, и утре е ден.

Нямаш толкова последователи като бюти блогърите и кулинарните блогъри…

…а понякога ти се иска (какво да се прави и ти имаш его). Решаваш, че ще включиш секция КРАСОТА в блога си. После се гримираш и виждаш защо тази идея никога няма да проработи. Пък и красотата е вътрешно състояние, на кого му е притрябвала перфектна очна линия?! Втори опит с храната – веган вкусотийки за всички ще бъде супер допълнение към блога и без това движението и добрата храна вървят ръка за ръка. После осъзнаваш, че 50% от всичко, което ядеш идва от Сома (или любимия ти веган ресторант), а за другите 50% откриваш рецепти в интернет и крайният продукт съвсем не изглежда като снимките!

„Защо не правиш йога видеа?“

Получаваш този въпрос постоянно. Сякаш фактът, че няма видео с грациозното ти падане от стойка на ръце прави практиката ти някак по-малко стойностна. Освен това, мили дами и господа с много въпроси, когато практикувам вкъщи

  • Обикновено съм по пижама
  • Нямам грим (пък и да имах нямаше да разберете, виж горната точка)
  • Косата ми е меко казано чорлава
  • Не следвам никакви правила и по средата на практика с огъвания назад решавам, че ми се правят инверсии
  • Всичко това ми харесва!

Никой няма да спечели от гледането на такива видеа, най-малко тези, дето ще ги гледат… остави камерата веднага!

Нямаш никакви чуденки относно това как да изкарваш пари от блога си

Първо, защото с йога блоговете това е по-различно – трябва нещо да предлагаш като видеа, например, а за тях се разбрахме. Второ, нямаш желание да изкарваш пари от (понякога много) личните си писания. Не всичко има нужда от етикет с цена.

Изобщо не се замисляш дали някой те чете

Добре де, замисляш се. Даже Google Analytics слагаш. Ама в крайна сметка по-ценно от процента нови посещения е моментът, в който някой идва и ти казва „Видях една статия в блога ти, сякаш беше писана за мен!“ Другото са маркетингови детайли – аз от тази сфера на реализация дойдох, нямам намерение да се връщам в нея, благодаря.

Личните споделяния

Пишеш нещо много лично, нещо, което те разголва и демонстрира уязвимостта ти на най-обикновено човешко същество (не съм йога богиня, сори). Чудиш се дали да го публикуваш, но го правиш, защото не искаш преживяването ти да се покрие с виртуален прах нейде из папките на компютъра. И получаваш какво? Получаваш близост, ето какво! Получаваш разбиране, получаваш усещане за свързаност, което толкова често е илюзорно в уеб пространството. Получаваш увереност, че в нищо никога не си сам и това е прекрасно!

Числата

Държиш всички списъци да стигнат до някакво свещено число – 3 бандхи, 7 чакри, 5/7/11 тела. Важни са тия неща! Чувстваш, че едва като си стигнал до 7-ма точка, текстът има някаква завършеност. И тъй като не мога да стигна до 108, спирам до тук.

Последно, но не и по важност (не е 8-мо, много моля!) моля те, ако ти се пише, пиши! За звездите, за луната, за чорапите, които баба ти ти изплете за Коледа, за кучето ти, което винаги се цапа точно след баня. Пиши! Пиши за всичко, което те вълнува и не се притеснявай толкова за популярността си, за статистиките и монетизаицята. Пиши, защото това ще се превърне в част от духовната ти практика – ще те научи на търпение, отдаденост, смелост. Ще ти помогне да фомрулираш всичко, което ти се случва в думи, а те имат голяма тежест. За всичко отвъд тях си има топли прегръдки и аз винаги съм готова да споделим една!

Живей в прекрасното Сега!

Намасте

Хари Мон ॐ

Асана, Лечение

ДНЕС ЩЕ МИ СЕ СЛУЧИ НЕЩО ХУБАВО

Започваме 2017 с личната история на една бивша yoga-virgin, както тя се самоопределя. Цветната Мария разказва за живота в тъмни краски преди срещата й с практиката. Благодарим ти, Мария за откровеното споделяне. Ако и ти си решил тази година да пишеш повече, практикуваш йога и медитация и искаш да ни разкажеш за личните си преживявания, пиши ми на moni@goyogaflow.com.

Една бивша yoga-virgin споделя

Преди точно година вратите на един асансьор се отвориха и аз се озовах в малкото коридорче на входа на Йога Мандала, пълен с приятно жужаща тълпа . Веднага ме връхлетя паниката от тясното  пространство и многото хора. Неистово ми се прииска да избягам, както го бях правила много пъти, когато зачестяващите ми панически пристъпи ме хващаха в клещите си. Обърнах се, но в този момент асансьорът зад мен се затвори и категорично ми отряза пътя назад. Почти можех да го чуя как се смее доволно.  Стиснах в юмруците и зъбите си последните капки кураж и се запромъквах навътре.  Следващото нещо, което си спомням са прекрасните сини очи на милото създание на рецепцията, което като че ли усети, че цялата ми сила и връзка с живота се крепи на тази зрителна нишка с  нея.

somethinggood

И малко след това, без да го осъзнавам тогава, животът ми направи рязък завой…нагоре! Появи се Деви – моят Йога Учител и не само. За Деви мога да разказвам много и пак няма да е всичко, защото тя непрекъснато се разкроява. Да, тя е опитен и отдаден йога учител, констелатор, алхимик, вълшебник и човек с огромно сърце, от което непрекъснато извира любов. За мен, обаче, тя се оказа нещо още по-специално – моят Ангел ПътеводителJ.  С любов и всеотдайност тя ме събра молекула по молекула и ме поведе на най-прекрасното и трансфромиращо пътеществие – навътре в себе си.

Спомням си, че в началото, всичко, което тя ми обещаваше, ми се струваш напълно недостижимо за мен. Докато повтарях първото утвърждение, което тя ми даде, плаках, мислейки се за безнадежден слуай. Но сега, една година и много йога практики, много утвърждения,  няколко йога ритрийта, семинара и трейнига и безценни запознанства с ценни хора по-късно , мога да кажа, че постигнах трансформиращ напредък в следното:

Научих се да дишам.

Спокойно, когато съм тревожна или уплашена.

Огнено, когато съм унила или уморена.

Охлаждащо, когато съм ядосана и гневна.

Алтернативно,  когато искам да съм балансирана.

И най-вече – в уджай. Или както аз го наричам на шега – джедайско дишанеJ

За първи път осъзнах, че дъхът е безценен не само защото ме дарява с кислород и енергия, а и защото е изцяло под мой контрол. Един мощен инструмет, кото ми позволява да се центрирам в настоящето и да му се наслаждавам.

Да преимам и да не осъждам Себе си.

Такава, каквато съм, с всичките си достойнства и несъвършенства. На първи прочит изглежда лесно, даже аз бях сигурна, че по тази точка съм отличничка – ама естествено, че се обичам! Но с течение на времето и практиките осъзнах до каква дълбока степен съм била оформяна от остарели схващания,  утвърдени обществени стереотипи, натрапени чужди очаквания и модни клишета. От  „Ау, няма ми талията“,   „Вче трябваше да съм станала директор!“  до „Нима съм пълноценна жена, щом не съм майка?“ са все самоусъждания, плод на гореспоменатите окови, които толкова плътно се бяха впили в мен, че бяха станали част от моята идентичност.

А какъв потенциал, какви съкровища и колко неподправен и заразителен чар може да се разкрие, ако една по една обелиш всички тези ненужни и стягащи обвивки.  Разбира се, това е процес, понякога труден, болезнен и разтърсващ, друг път – светъл  и бликащ. Но там, някъде, под обвиките, под броните, дълбоко в сърцевината си започваш да разбиташ кой си и започваш да се учиш да се обичаш. А след теб, идва и обичта към другите.

Другите.

Не се бях замисляла, колко често осъждаме околоните, приятелите, близките. И най-често, разбира се, с добри намерения: „Трябва да работиш нещо по-смислено“, „Ами не е удобно да не присъстваш на това събитие“, „Вертикалните райета  те скъсяват“, „Леле..колко си зле, вземи се в ръце“, „Много си агресивен“, „Твърде си мека“, „Ужасно сте наивни“ и т.н и т.н. всеки ден, цял живот. Но откакто научих, че осъждането е нисковибрационна емоция, която смуче енергията на този, кой го отправя, започнах да се наблюдавам и да се поставям в обувките на другия, преди прибързано да отсъдя нещо. Опитвам се да приема всеки човек такъв, какъвто е, вместо да се опитвам да го променя според това как изглежда света от моята камбанария. Всъщност, даже вече запонах да си слизам от камбанарията и се разхождам наоколо :).

Да прощавам

Винаги съм си мислила, че прошката е важна за този, който я получава. Но през тази година осъзнах, че, всъщност прошката е лек за даващия. Когато наистина намериш сили да простиш и оставиш обидата да си отиде, освобождаваш в себе си ново пространство, което се пълни с лекота, спокойствие и мир. И тогава пренасочваш енергията, която си губел, сърдейки се, към нещо градивно и хубаво.

Започнах да заявявам себе си и да отстоявам собственото си пространство.

Никак не ме биваше в това. Ама изразът „мека Мара“ съвсем не е случаен. Важното беше ВСИЧКИ около мен да са доволни, и чак тогава, евентуално, идваше моят ред. Можех да си почивам заслужено,  САМО ако съм си свършила цялата работа. А тя край няма. И ако това не беше така, винаги изпитвах вина, че съм се поставила на първо място. Да си призная много още имам да работя, но през тази година видях, как точно в случаите, в които съм заявила себе си въпреки притеснението, че някой ще остане недоволен (и, пази Боже,  няма да ме харесва повече) хората не само се съобразяват с мен повече, но понякога  и ми благодарят.

Ценя се справедливо

След като на първите ни дихателни практики споделих, че ми е много по-лесно дълго да издишвам, отколкото да вдишвам, Деви ме научи, че е много важно в живота да има баланс между даването и получаването, а очевидно бе – че с получаването не ме биваше много.  Сега съм много по-справедлива към себе си, енергията която отдавам било под формата на работа, внимание към околните и т.н.  спрямо това, което получавам в замяна. Което не означава, че очаквам 100-процентова реципрочност от всеки отделен човек – понякога на един даваш, а от друг получаваш. Важното е да си позволиш и да взимаш.

Повярвах в доброто

Тук веднага чувам всички, които познават добре моя сарказъм и вътрешния ми циник, да си казват с недоверие: „Да, бе…“ . Разбирам ви добре:).  Аз винаги имах план Б (и то ако изобщо имах смелост да планирам), съмнение, че нещата ще се получат и, че няма как просто нещо да не се обърка. Постепенно, обаче се научих да  очаквам само благоприятното разгръщане на събитията, вместо непрекъснато да се подготвям за лошото. И не говоря за култа към абсолютния оптимизъм, който нокаутира трезвия анализ и извличането на поука. А за  онова фино пренастройване, което ти помага да улавяш положителните вибрации наоколо и да ги отразяваш  обратно.

Открих „Сега“

Доброто Старо Време и Светлото Бъдеще. Две мои фикции, които ми пречеха да изживявам във всичките му нюанси сегашния момент.  Ако не съжалявах за хубавите преживяни неща, които няма да се повторят, живеех в трепетно очакване на нещо хубаво, което евентуално предстои. Оказа се, че Доброто Старо Време винаги е старо, не не винаги е било добро.  Много от утвърдените през вековете правила и модели на поведение са вече изключително неадекватни и неверни, но продължават като с ластик да те дърпат назад, за да си останеш в удобния за всички периметър на доброто послушно момиче и „нормален“ човек. А пък Бъдещето….  Как може да е светло нещо, което не съществува.   Затова опитах да открия Светлото Настояще и Доброто Сегашно Време. Никак не е лесно. Но йога практиките, медитациите както и констелациите ми помогнаха да постепенно да се чувствам все по-уютно тук и сега.

Научих се да благодаря

За всичко хубаво. И всичко трудно. Ето вижте:

Благодаря на родителите си, че са ми дали  живот и са ми дали най-доброто от себе си, за да го живея пълноценно.

Благодаря на Деви за всеотдайната й и трансформираща работа с мен, за нещата, на които ме учи, за вълшебните хора и преживяванията, с които ме среща, и за любовта и лекотата, с която се движи през живота. Включително и през моя.

Благодаря на целия прекрасен екип на Център за Цялостна Транформаця „Мандала“ и всички учители и терапевти, с които имам щастието да общувам там, за големите им сърца и затова, че от първия ден се чувствам у дома си.

Благодаря на Мон, която освен любовта и приятелството си, ми дава и публично пространство в блога си, за да мога да споделя всико това.

Специални благодарности и на депресията и паниката, които така силно ме удариха в дъното, че единствено, което можех да направя, е да изплувам.

 

И сега, веднъж поела дъх над вълните, смятам да не спирам да пътешествам, още повече, че нали вече умея да дишам:).

Защото знам, че имам още много съкровища за откриване, уроци за учене и мечти за сбъдване.

И защото знам, че както гласеше първото утвърждение, което Деви ми даде:

Днес ще ми се случи нещо хубаво:)

Какво хубаво се случва днес на теб?

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ

Асана, Лечение, Медитация

Десетте тела и пътят на душата

Духовните традиции обичат да броят – 7 чакри, 3 бандхи, 11 лунни центъра (и до тях ще стигнем). Започвам да си мисля, че Goyogaflow се превръща в картотека за всички свещени числа, използвани някога в историята. И въпреки всичко, не мога да не споделя с вас и десетте тела. Просто е много важно (поне за мен), защото тази информация осмисли последната ми екзситенциална криза. Сега остана и техниките да приложа…. но и до там ще стигнем. Първо – теорията.

Десетте тела

 

Концепцията за десетте тела идва от кундалини йога и описва пътя на душата през живота в тяло. Защото, както знаем, ние сме дух, дошъл тук, за да преживее нещата в 3D и колкото по-често се подсещаме за това, толкова по-леко е съществуването ни. В крайна сметка, както и да изживеем дните си на земята, всички се връщаме в Източника и рано или късно ни се приисква отново да дойдем тук. Причините за това са много и няма да ги обсъждаме днес. Добре е само да не забравяме, че това тук сме си го избрали ние.

gyf21.10

 

Та така, пътят на Душата – с инкарнацията си тя поема на едно пътуване през различните аспекти на човешката психика, които в кундалини йога се наричат десетте тела.

При зачеването Душата се появява от Безкрая и става осъзната – обградена от мисли. Те се разделят на Негативно съзнание и Позитивно съзнание, които заедно оформят Неутрално съзнание. Душата и ума намират изражение и манифестират същността си във Физическото тяло. Прогресията на душата, нейното израстване изисква наличието на ум и тяло. Линията на арката води душата по пътя й. Аурата е потокът от електромагнетична енергия, която е в и около физическото тяло. Тя е пряко свързана с дейността на седемте чакри. В нейното пространство се „сторнират“ всичките ни минали преживявани. Праничното тяло захранва духовния растеж, като ни свързва с жизнената енергия. Финото тяло е следващото средство за душата, чрез което тя напуска физическото тяло и се отправя към Източника при смъртта. Докато сме живи то ни помага да се свържем с фините енергийни потоци, които ни заобикалят. Излъчващото тяло е нашата духовна светлина, невинността ни. Към него се стреми Душата и него открива във всички други тела при пътуването си. Въплъщението или Обединението се случва, когато Душата и Излъчващото Тяло се слеят и в сливането си преоткрият всичко, което е било по нов начин. Това е като алхимичен процес, при който цялото става по-голямо и могъщо от всичките си части, взети заедно.

Тялото на душата – Всичко е едно

тяло на душатаДушата е пътешественикът и пътуването. В Тялото на душата ние слушаме Безкрая. Благодарение на него пренасяме знанието на Източника в рамките на материалния свят. Душата е божественият аспект на Аз-а (нашият Висш Аз), който следва стъпките на еволюционния път – от обединението при зачеване, през разделянето при раждане, до обединението в Едното. Когато сме свързани с душата си, ние осъзнаваме, че тя е тук, за да преживее това пътуване и й помагаме да извърви пътя си – така ставаме съ-Създатели.

Негативното Съзнание – Копнежът да приндалежиш

негативно съзнание

Отделянето на частта от Цялото веднага създава дуалност и усещане за изоставяне. Негативното съзнание е втората стъпка в пътуването на душата. Тук научаваме кои сме, като определяме кои не сме. Негативното съзнание разкрива всяко „НЕ“ по пътя ни и по този начин ни показва всяка спънка, която можем да срещнем до „ДА“. Когато сме свързани с него, развиваме проницателността да знаем кое е правилно за нас и кое не. Така можем да следваме душата с лекота и сигурност, че се движим в правилната посока.

Позитивното съзнание – Моята воля, Воля, Неговата Воля

позитивно съзнание

В третия етап от пътуването вече сме определили кои не сме и откриваме кои можем да бъдем. Позитивното съзнание вижда положителната страна на всяка ситуация. То е нашият ентусиазъм. Важно е да го поддържаме активно, защото в противен случай то става гориво за Негативното съзнание. Щом се научим да присъстваме в Позтивното съзнание можем да посрещаме предизвикателствата на живота с усмивка. От тази позиция всичко е постижимо. Важно е обаче в ентусиазма си да не забравяме чия воля налагаме в действителност и върху кого.

Неутралното съзнание – Отвъд дуалността

неутрално съзнание

След като сме усетили и оценили екстремните позиции на позитивно и негативно, се опитваме да открием баланса между двете. По този начин започваме да се отделяме от света на противоречието. Неутралното съзнание е състояние на непривързаност – на този етап целта ни е не да намерим средния вариант между две крайни точки, а да открием начин да интегрираме полярностите. Неутралното съзнание приема информацията, която идва от всички други тела, усвоява я и я преработва като напътствия. Когато не знаме какво да кажем или направим, е нужно просто да преброим до 10, за да дадем на Неутралното съзнание 9 секунди, в които да храносмели данните, с които разполага и да ни предостави готов отговор. Неутралното съзнание измерва ценността на нещо не по цената му, а по истината, която се съдържа в него.

Физическото тяло – Учителят по баланс

физическо тяло

Пет е числото на учителя, а този учител се учи директно от живота. Физическото тяло е петият етап от пътуването на душата. То е пространството, което позволява на всички други тела да общуват по между си през житейската опитност, която натрупваме в него. Тук се установява баланса между горе и долу. Можем да изберем да останем в света на материалното до края на живота, но рано или късно всичко това омръзва и потегляме по еволюционния път на душата към нейното пробуждане. Физическото тяло ни предоставя материалната база и правото на избор във всеки момент да тръгнем по пътя на духовното.

Линия на арката – Силата да манифестираш чрез молитва

линия на арката

Шестият етап от пътуването на душата осветява пътя й към дома. Линията на арката не принадлежи на света, през който сме се движили до сега. Тя е основата на Излъчващото тяло и се манифестира в материалния свят през силата на молитвата. През вековете линията на арката е била изобразявана като ореол, който блести на 6 до 9 мм над главата от ухо до ухо. Жените имат още една линия, която свързва двете зърна на гърдите. Независимо от пола обаче важно е да знаем, че линията в действителност преминава през цялото тяло. Тя не подлежи на природните закони, ръководи се от по-висшите измерения и ни дава силата да прожектираме желаната реалност. Нейното сияние предпазва позитивните ни мисли и намаля отрицателните ни проекции, независимо дали произхода им е външен или са останали в нас като стари отпечатъци.

Аура – Вдигаме вибрацията

аура

Седмият етап от пътуването на душата преминава през ауричното поле – арената, където миналото и бъдещето се разиграват. Аурата се създава от потока на прана, който преминава през надите или меридиантие на тялото и контакта й с чакрите. Тя представлява сферично електор-магнитно поле, което може да се разшири до 2,75 м радиус отвъд физическото тяло. Аурата съдържа всичките ни спомени, които служат като кармични връзки, обвързващи ни с действителността. Но тя също предлага и защитено пространство, в което ние привличаме всичко необходимо, за да израстваме и да развиваме съзнанието си отвъд материалното.

Пранично тяло – Възкресяване

пранично тяло

Осмата стъпка от пътуването на душата е свързана с осъзнаването на прана. Това тяло ни свързва с Жизнената Енергия на Безкрая и я разпределя по материалните аспекти на съществуването ни. Неговото гориво е дъхът – първото и последно нещо, което правим през живота си е да вдишаме. Чрез дишането ние снабдяваме тялото си с прана. Прана е неизчерпаем ресурс, но нашата способност да я усвояваме е свързана само с живота ни в това тяло. Когато практикуваме ние удължаваме дъха и така можем да поемаме повече жизнена енергия. Ставайки господари на прана в тялото, ние ставаме господари на живота си – така развиваме способността си да отиваме отвъд дъха.

Фино тяло – Господарят на Мистерията

фино тяло

Деветият етап от пътуването на душата е свързан с Финото тяло, благодарение на което душата ще напусне материята в момента на смъртта. Всички заплитания на физическия свят ние познаваме през това тяло. Акашовите записи също могат да бъдат достигнати през него – подсъзнанието ни се оформя тук. До този момент пътуването на душата е било сякаш среща с отделни дървета. На това ниво за първи път можем да видим цялата гора. Осъзнавайки взаимовръзката между различните елементи на съществуването си, ние ставаме господари на онова, което доскоро ни е изглеждало като неразгадаема мистерия.

Излъчващо тяло – Всичко или Нищо

излъчващо тяло

Десет е числото на Източника – точката, от която всичко извира и в която всичко се връща. На този етап душата се свързва със Светлината, към която винаги е била привличана. Срещата с Излъчващото тяло е равносилна на завръщане. Йоги Баджан нарича това тяло 1+ – душата единица се слива с безкрайното сияние 0. Там, където има светлина, не може да съществува мрак. Когато сме едно с Излъчващото тяло, непроницаемото ни сияние отразява всичко негативно и ни предпазва от него. Това тяло има радиус от 2,75 м. Светлината му озарява съществуването ни и създава хармония навсякъде около нас.

Обединени – Равновесие

въплъщение

Стигнахме до точката на пълнота. От тук нататък се простира само Безкрая. В процеса на Обединение интегрираме съзнанията на всички десет тела. От тази позиция сме способни да разберем и навигираме техните взаимовръзки. Ставаме духовни учители за самите себе си. Виждаме всички избори във всяка една ситуация и всеки път избираме Бог, защото осъзнаваме, че той е опцията ВИНАГИ. Достигнали сме равновесие в Себе си и с всяко вдишване и издишване съзнателно избираме да останем в него, защото разбираме, че всичко и всички сме ЕДНО.

Как да използвате знанието за десетте тела и как да ги балансирате, ще разберете следващата седмица. До тогава,

 

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ

 

Лечение, Осъзнато Общуване

Пълнолуние в Овен + йога музика за октомври

16.10gyf

Никога до сега не съм си позволявала да пиша на астрологични тематики. Първо, защото не знам почти нищо по темата. И второ, защото не винаги усещаме влиянието на небесните тела, така че не мога да разбера нещастния човечец, на който за трети път тази година му се чупи компютърът, шото Меркурий е ретрограден. Това пълнолуние го усешам обаче – в костите и кръвта си, в думите и действията си. Във всичко, което е било и всичко, което предстои. И за това днес ще си поговорим за него.

Пълнолунието в овен е в съвпад с Ерис и Уран. Коя е Ерис ще разберете скоро, нека да започнем с познатите герои. Уран е бунтарят, освободителят, вечният изгнаник, който ни дава нова гледна точка за СВОБОДАТА ни. И демонстрацията му съвсем не е деликатна. Тя се случва през радикална и напълно неочаквана промяна. Даже няма време за стягане на коланите.

Ерис, от своя страна, е друга работа. Лудата жена воин, която внася раздор и хаос е символ на женската необузданост. Тя е тази, която ти бие шамар, за да обърне глава ти към наистина важното нещо, което до сега удобно си крил от самия себе си. Ако ти се струва, че всички маски, преструвки и ненужни детайли отпадат в момента и остава голата действителност, това е работа на Ерис.

И тъй като пълнолунието е в овен, няма как да не е намесен и гнева. Гневът е последна утеха – емоция, която се повява, когато сме пренебрегнали предупредителните знаци, че границите ни са прекрачени. От него има полза, ако се катализира и насочи в правилната посока. Да си го стискаме в себе си и да горим отвътре е напълно ненужно, пък и не е продуктивно. Така че не се ядосвайте, а действайте. И всичко, което ви се случва сега (хубаво или лошо) – решете, че ще го приемете в сърцето си такова, каквото е.

Когато Ерис създава хаос, тя го прави, защото фасадата е станала токсична и е време наистина да видим какво се крие под изгнилата обвивка. Тя се бори, за да разкрие, не за да доминира. Тази богиня не се вписва в рамката на духовните традиции, които постоянно повтарят, че сме само любов и светлина и че гневът няма място в нас. Ерис ни показва, че ВСИЧКО има право да принадлежи и този, който отрича една или друга емоция не може да се нарече пробуден. Защото пробуждането е да познаваш всички неща в тяхната дълбочина и пълнота.

Нека да изпозлваме енергията на това пълнолуние, за да приемем, че можем да сме духовни и гневни, че сме тук, за да изпитваме емоции и чрез тяхното приемане и катализиране да учим и да се променяме.

Живей в прекрасното Сега!
Намасте,

Мон ॐ

Лечение, Осъзнато Общуване

Тогава, когато

GOYOGAFLOWТогава,

Когато е трудно,

Когато се чувстваш притиснат,

Когато сякаш всичко се случва против теб,

Когато ти се иска да спасиш света и да се скриеш от него едновременно,

Когато си уморен да бъдеш силен за другите,

Когато страха стяга раменете ти,

Когато раздразнението стане естествено състояние,

Когато най-малките радости сякаш са ти (кой ти го отне?),

Спри

Огледай се

Спомни си

Кой е най-важният човек в твоя живот?

Ти!

Погледни всичко онова, от което искаш да избягаш

И му кажи всичко, което си премълчавал

Остави на болката, тъгата, яростта да преминат през теб като торнадо

Да те пречистят

Да те оставят гол и бос –

Останал единствено с онова, което има значение.

Всяко страдание те приближава повече до Теб

До Бог

До Истината,

Че всички сме в това заедно

И когато се грижиш за себе си

Се грижиш за всички нас!

Обичам те!

Живей в прекрасното Сега!
Намасте,
Мон ॐ

 

 

Лечение, Осъзнато Общуване

Какво научих през последните 2 години

Казват, че човешкият живот е изграден от ритми и повторения. Според някои всеки 7 години с нас се случват драстични промени. Моята теория, обаче е, че циклите на съдбовни нововъведения са много по-кратки и интензивни. И аз съм пример за това – само през последни 2 години родих, преместихме се в нов дом, смених работата си, дипломирах се и ЗАВЪРШИХ СЕРТИФИКАЦИОНЕН ТРЕНИНГ ПО СЕМЕЙНИ КОНСТЕЛАЦИИ!

Последното приемам за особен успех и гордост, защото това обучение промени живота ми. Този септември поставя края на дъъъългия период на учене. Отварям една нова страница – тази на Мон констелатора. Мон, която вече може да служи по един съвсем друг начин на себе си и другите. Мон, която никога няма да бъде същата, защото научи МНОГО нови неща. Ето някои от най-важните сред тях.

gyfpictemplate

Признавай реалността

Ставаш сутрин, поглеждаш навън ,виждаш, че вали и си казваш „О нееее, това ще бъде ужасен ден.” В момента, в който заявиш това, отричаш реалността. Навън вали. Това няма нищо общо с качеството на деня ти и начина, по който той ще се развие. Това, което правиш е да кажеш НЕ на дъжда, което не променя факта, че навън вали. Просто прави деня ти по-сложен.

Всички правим това през цялото време. Постоянно отричаме факти, които са пред очите ни, защото не ни харесват. Правим го със себе си (Аз не съм пристрастен към цигарите), с партньорите си (Той е перфектен), с родителите си (Те не ме обичат, защото не се съобразяват с мен). Реалността е такава, каквато е и нашето мнение за нея не я променя. Колкото повече й се съпротивляваме, толкова по-трудно ни е да намерим спокойствие и щастие в дните си. За това следващия път, когато вали, виж дали можеш да си кажеш „Навън вали – това е реалността” и да останеш напълно безпристрастен по отношение на капчиците вода, които просто падат от небето.

Нямай очаквания, не си прави изводи, не анализирай

Представи си, че пред теб стоят твой колега и шефът ти, които знаеш, че са в напрегнати отношения. Застанали са един срещу друг и говорят. В един момент колегата ти отстъпва. Какво виждаш?

Виждаш, че той отстъпва – НИЩО ПОВЕЧЕ. Мозъкът обаче веднага решава – те са се скарали, колегата е уволнен, шефът е много ядосан и още, и още, и още…. Така отново изместваме фокуса от действителността към собствените си очаквания за нея. Можеш ли днес да подходиш към всяка ситуация без предварителни нагласи? Можеш ли да не съдиш хората по начина, по който се държат в момента? Можеш ли да останеш отворен за случващото се и да действаш само на базата на факти? Сигурна съм, че можеш.

В каквато степен не можеш да приемеш майка си и баща, си в такава степен не можеш да приемеш себе си

„Майка ми не ме обичаше, защото…”

„Баща ми ни изостави и аз никога няма да го погледна повече.”

„Родителите ми са ужасни – не ми позволяват да живея, както аз искам.”

Всеки един от нас в даден момент от живота си е мислил по подобен начин за родителите си. Обаче, познай какво, ти си дете на тези двама души, които наричаш мама и татко. Каквито и да са те, каквото и да са направили, както и да са се държали, трябва да помним две неща.

  1. Те са ни дали живот, а по-ценно от това няма. И дори само за това да намерим сили да им благодарим, пак е достатъчно.
  2. ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ родителите ни са правели и правят най-доброто, на което са способни.

Знам, че тази тема е трудна за някои от нас. Има хора, които са преживели трудни ситуации в родителското си семейство, страдали са без непременно да знаят защо. Но ние сме сбор от гените на нашите родители – една уникална смес от двама души, които са ни създали. И сме тук с определена цел, мисия, която трябва да изпълним. Чрез срещата си родители ни са ни дали шанса да се родим и да извършим това, за което сме дошли. Благодарение на тях имаме шанса да изживеем този странен, шантав, прекрасен, магичен живот.

Всеки има ресурса да се справи с проблема си

Всички се срещаме с определени проблеми в живота си. И всички сме чували прословутото „Решението се крие в проблема.” Ключовата дума тук е „крие се”. Това, което много често се случва е, че фокусираме цялата си енергия в проблема и забравяме, че там някъде зад него има нещо, което пропускаме или не искаме да видим. Ако дори само за момент насочим вниманието си към него, това отнема силата от проблема и ни ориентира към неговата същност. И когато погледнем това скрито, колкото и да е трудно за нас, ние интегрираме една част от себе си, която преди това сме отричали (или за която сме забравили). Именно това ни дава ресурса да се справим с онова, което наричаме „проблем”. Освети скритото и ще видиш, че всичко е разрешимо, че можеш да се справиш И с това. Най-важното, не забравяй всичко, през което си преминал до сега – ти имаш повече сила, отколкото някога си смятал. Гарантирам го.

Почитай тези, които са били преди теб

Ако в някакъв момент забравиш за цялата тази сила, която носиш в себе си, спомни си за всички, които са били преди теб. За майка ти, баща ти, твоите баби и дядовци, техните родители и техните родители и всиииички останали преди тях – така до самото начало. Ти си потомък на всички тези хора. И единственото, което трябва да направиш, за да получиш сила от стотиците ти предшественици е да почетеш онези, които са успели в живота си и да намериш място в сърцето си за онези, които са страдали. Това е – едно просто “благодаря” върши чудеса.

Същият принцип можем да прилагаме и

  • В работата си, като почетем всички онези, които са работили на нашата позиция преди нас
  • Във връзките си, като благодарим на бившите партньори на нашия любим

Всичко това, разбира се, правим мислено. И повярвайте ми, процеса на почитане на тези преди нас ни дава много сила и спокойствие да вървим по собствения си път с лекота и увереност. Ако все пак изпитвате трудности и имате проблеми, за които все още не сте намерили най-доброто решение, свържете се с мен. Вече имам ресурса да ви бъда полезна!

П.С. Благодарна съм на моите учители, които ми предадоха знанията си директно. Благодарна съм на организаторите, които направиха този тренинг възможен. Благодарна съм на колегите си, с които споделихме това преживяване. Благодарна съм на моя любим, който ме подкрепяше през цялото време. Благодарна съм на вас, че сте тук. Благодарна съм!

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ

 

Asana, Медитация

Йога музика – август и септември

От всички летни събития, които посетих (а те съвсем не бяха малко) Udaya Live си остава моят личен фаворит! Най-вече заради прекрасните музиканти, които свиреха на всяка практика, изнасяха концерти и организирах музикални работилници. И тъй като не мога да споделя преживяването си със снимки (такива почти няма), ви предавам позитивните Udaya вибрации музикално. Не с един, а с два плейлиста.

gyf15.09

Приятно слушане

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ