Лечение

Квантови скоци на съзнанието

Защо позитивната психология невинаги работи

Като човек, който от 10 години има лична практика и от около 5 преподава, можете да си представите колко йога преподаватели, терапевти, духовни учители и други подобни познавам поне във виртуалното пространство. Сега си представете как изглежда Фейсбук фийдът ми – пост след пост как животът е прекрасен, трябва да мислим позитивно и да се съсредоточаваме вурху хубавото.

Като човек, който е имал 2 сериозни депресивни кризи, самоубийствени мисли и не-мога-да-изброя колко кризи и брейкдауна, мога да ви гарантирам, че всички тези позитивни красиви послания не просто не работят. Те са пагубни! Те са последното нещо, което всеки страдащ човек иска да види. Защо ли? Ами защото в момент на криза да мислиш позитивни е насилие върху себе си.

 

quantum-leaps1

 

Примерът, който давам най-често е този. Представете си, че си чупите крака. Трябва да ви го наместят, гипсират и трябва да почивате определен период от време. Чисто физиологично в този момент, докато костта зараства ще има неща, които няма да можете да правите. Сега си представте, че в този момент се появява ваш приятел и ви казва „Няма значение, че кракът ти е счупен. Според мен трябва да отидеш на състезанието по бягане и даже мисля, че ще вземеш медал.“ В най-добрия случай ще помислите човека за луд. В най-лошия ще се насилите да идете на състезанието с пълно съзнание, че няма как да бягате, още по-малко да спечелите. Когато някой е тъжен, страда или преминава през тежък период, нашите позитивни мисли и вдъхновяващи цитати имат същия ефект.

Позитивното мислене в наистина тежки ситуации е като лепенка, която се опитваме да сложим върху счуепния крак. Тя може и да замаскира мястото, да го направи невидимо за другите, но това нито решава проблема, нито спира болката ни.

В съвременните духовни среди се прилага една техника, позната като квантов скок. Тя се използва основно за манифестиране на желания. При нея съзнателно встъпваме в съвсем различно от сегашното ни състояние. Да кажем, че живеете в малък апартамент в Люлин, а искате къща в Бояна. Квантовият скок е техника, с която на физически план преживявате какво е да живеете във въпросната къща. Истината е, че много хора с лекота манифестират такива големи промени, но не могат да ги задържат. Защо? Защото разликата в състоянията е гигантска и за ума е почти невъзможно да я приеме толкова бързо.

Когато отидем при някой, който страда и е с „ниска вибрация“ и го насилим с думите и поведението си да се чувства добре, ние очакваме от този човек да направи твърде голям квантов скок за сегашното му състояние. Дори и да успеем да го вкараме в нашата вибрация, той няма дълго да се задържи там, защото това е прекалено голяма разлика в усещанията и нагласите.

Нямаш право да се месиш в чужд процес

Това, което много често забравяме е, че каквото и да работим, дори да сме поканени да помогнем, нямаме право да се месим в чуждия процес на интеграция. Можем да държим прострнаство за този човек, можем да задаваме въпроси и да насочваме вниманието му, но нямаме право да изискваме от някого да се чувства по-добре.

Страданието е тъмно място, в което никой не иска да присъства, дори като наблюдател. Но само в тази тъмнина можем да разберем повече за себе си. Само от това място можем да осъзнаем и преживеем какво не работи за нас, кои са онези неща, в които вярваме и които ни спъват, какво сме готови да променим за себе си. Само когато се приближим до всичко, което е дискомфортно, можем да го интегрираме. Интеграцията изисква да направя място за онези мои аспекти, които не приемам, не искам да гледам, не харесвам. Как да направя място за тях, ако не се приближа? И нима очакваме това приближаване да е лесно, леко и светло? Нима очакваме нещата, които сме потискали с години да ни изглеждат приятни?

Духовността не е розови еднорози

Ясно ми е, че повечето от нас са поели по пътя на духовността, защото в него са открили някаква утеха и светлина, която не е достъпна по друг начин. Само че онова, което много удобно отбягваме да споменем е, че по пътя към светлината минаваме през невероятно дискомофортни места – блата, мочурища, тъмници и каквото още ви дойде на ум. Друг път няма. И ако някой се опитва да ви продаде само позитивната страна на духовността, бягайте. На такова място освен още лепенки за счупените си крайници, друго няма да откриете.