Асана

Защо се завъртаме надясно в края на практиката?

Днес ще разкрием една от мистериите на йога практиката – защо след Шавасана отпускаме тялото надясно преди да се изправим. Четно казано, аз самата не се бях замисляла особено по този въпрос, но както с всичко останало в йога и това не е случайно. Разбира се, всичко в тялото е свързано, така че освен физиологични има и енергийни и философски причини да се завъртаме надясно в края на практиката си.

rightside

 

Физиология

Левият бял дроб е по-малък от десния, заради положението на сърцето. Когато легнем надясно, можем да дишаме равномерно през двата бели дроба. Тази позиция също не позволява да притискаме излишно сърцето.Черният дроб, който е най-големият и тежък вътрешен орган също се намира отдясно и когато се завъртаме към него не му позволяваме да упражнява натиск върху останалите вътрешни органи.

Изключения

При някои хора анатомично сърцето се пада леко в дясно, което означава, че за тях е по-добре да се завъртат наляво.

При бременност е добре да се завъртаме наляво, защото това подобрява кръвообращението и помага на богатата на нутриенти кръв да стигне по-лесно до бебето. Някои бъдещи майки изпитват дискомфорт да лежат върху черния дроб, така че за тях също позиция наляво е по-подходяща.

Философия

В Индия се смята, че да влезеш в ново пространство с десния крак носи благополучие. В много части на света се поздравяваме с дясната ръка. Дясната страна на тялото представлява изтока – посоката на изгряващото слънце, новото начало, благословията и благодатта. Както знаем, всяка практика е покана да влезем в друго състояние на ума и връщането към действителността е важно.

Енергия

В Аюрведа се казва, че тялото се състои от 72,000 нади или енергийни канала. В тялото има три основни такива – Сушумна в центъра, Ида от лявата страна и Пингала от дясно.

Сушумна е централният канал, който се свързва с река Сарасвати. В Сушумна има три по-фини енергийни канал – Ваджра, Читрини и Брама, през които се придвижва Кундалини енергията от тазовото дъно нагоре към върха на главата.

Ида и Пингала се асоциират с определени качества. Ида е левият канал, който се свързва с женското начало, студа, луната, белия цвят и река Ганг. Той започва от Муладхара чакра и завършва в лявата ноздра. Пингала е десният канал, който се свързва с мъжкото начало, червеният цвят, горещината, слънцето и река Ямуна. Той започва от същата чакра и излиза през дясната ноздра.

С други думи, лявата половина на тялото се свързва с женското начало (ин), а дясната – с мъжкото (ян). Когато излизаме от Шавасана като се обърнем надясно, лявата ноздра е отгоре. Това има успокояващ ефект върху ума, докато в същото време се активира енергичността в тялото.

Разбира се, всички правила са създадени, за да се нарушават и винаги можеш да експериментираш с отпускане наляво. Важно е дори в тези детайли от практиката си да оставаме осъзнати за ефектите от действията ни.

Кога можеш да практикуваш с мен? Разбери тук

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

 

Асана

ЯМА И НИЯМА

Срещата ти с йога вероятно се е случила и се случва през асана. Но това, което правим на постелката далеч не изчерпва йога. Всъщност, това е само един от аспектите на практиката. А целта ни като практикуващи, в крайна сметка, е да живеем йога отвъд постелката, извън залата. Тук на помощ идва Патанджали с неговото 8-степенно йога „меню“ – една пълноценна и добре оформена система, която ще ти набави всички необходими микро- и макроелементи за преживяване на йога като съюз.

yama-niyama

8-степенният йога път на Патанджали

Патанджали степенува основите на йога по следния начин:

  1. Яма
  2. Нияма
  3. Асана
  4. Пранаяма
  5. Пратяхара
  6. Дхарана
  7. Дхяна
  8. Самадхи

Както виждаш, асана е едва на трето място в този списък. Преди нея са яма и нияма – две думички, които може би си чувал в йога часовете, но едва ли си задълбавал в смисъла им. В крайна сметка, кой има време да размишлява по темата за ненасилието, докато се опитва да остане във Воин III. Но яма и нияма са важни концепции, които намират много конкретно практическо приложение в живота ни на и извън постелката.

Яма

Думата „яма“ най-често се превежда като ограничение или морална клетва. Честно казано, тези термини съвсем не ме вдъхновяват. За това аз предпочитам да гледам на ямите като на инвестиции. Лично за мен това не са правила, а простички и изпитани принципи, които ми помагат да живея в повече лекота и с повече грижа за себе си и околните. Не можем да отречем обаче мъжките корени на йога, а за мъжкото начало думи като „морал“ и „чест“ имат много тежест и смисъл. В този ред на мисли, ако ти харесва да гледаш на ямите като на морални устои, be my guest.

Традиционно ямите са насочени навън – към начина, по който се свързваме със света и начина, по който нашите действия влияят на другите. Ямите са базата за всички останали стъпала, които са насочени по-скоро към вътрешния ни свят. Аз намирам това за интересно начало на личното ни йога пътешествие. Като светски хора ние сме насочени първо навън и е важно да установим добър баланс между вътрешния и външния си свят, така че да не живеем в дисонанс. Всички сме срещали хора, които на постелката са супер дзен, но извън залата са меко казано трудни за общуване. За да не бъдем такива хора, на помощ идват ямите.

Петте ями

  1. Ахимса – Ненасилие – अहिम्स
  2. Сатя – Истина – सत्य
  3. Астея – Неприсвояване – अस्तेय
  4. Брахмачаря – Правилно използване на Енергията – ब्रह्मचर्य
  5. Апариграха – Не-алчност – अपरिग्रह

Нияма

Това са предписания за дисциплина или положителни задължения. Отново, неособено секси термини. Лично за мен ниямите са по-предизвикателни, защото са свързани с процеси, които невинаги можем да уловим. Вътрешният ни свят е сложно конструиран и пълен с неизследвани кътчета. За изпълнението на ниямите ни трябва време първо да наблюдаваме личните си процеси и механизми, за да видим кое ни вкарва в състояние на реактивност и ни отклонява от пътя ни към Божественото. Да, звучи като мащабен проект, но йога е отдаденост.

Петте ниями

  1. Шауча – Чистота – शौच
  2. Сантоша – Удовлетвореност – सन्तोष
  3. Тапас – Самовъзпитание – तपस
  4. Свадхяя – Учене и Самоизследване – स्वाध्याय
  5. Ишвара Пранидхана – Отдаване на Божественото – ईश्वरप्रणिधान

Днес няма да задълбаваме в конкретните ями и ниями – това ще оставим за следващата седмица. Това, което за мен беше ключово е да видя как тези принципи работят в живота ми на практика. Всички знаем, например, че е „грешно“ или „лошо“ да бъдем агресивни с другите. Но да потискаме емоциите, които определяме като негативни, не помага. Важно е да се вгледаме в себе си и да видим какъв е коренът на тази емоция, какво се крие зад нея. На всички ни се е случвало да искаме да пропуснем практика, но сме използвали волята си, за да стъпим на постелката.

Ямите и ниямите се пресичат в живота ни постоянно, просто трябва малко да се вгледаме, за да открием взаимовръзките между тях. Когато това се случи, можем да открием причините за непродуктивните си действия и тогава асана практиката ни придобива съвсем друг смисъл. Тогава не изпитваме нужда да правим стойка на ръце, за да се доказваме на себе си, преподавателя и другите в залата. Тогава шавасана е подарък, а не 10-минутно мъчение, което трябва да изтърпим. Тогава можем да пренесем ползите от практиката си във взаимоотношенията си с другите. И не е ли това прекрасно?

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Осъзнато Общуване

Какво е санкалпа?

Чувал си тази дума – санкалпа. Вероятно дори си създавал своя лична – да си по-здрав, щастлив, хармоничен… Повтарял си я на ум и си чувствал влиянието й върху тялото ти. Санкалпа е прекрасен начин да репрограмираме ума си от липсата на „искам“ към пълнотата на „съм“. Но тя може да е нещо много по-голяма – тя може да е нежното събуждане, от което се нуждаем, когато забравим за какво сме дошли тук.

sankalpa

Дхарма и санкалпа

В източните религии се вярва, че душата избира да се инкарнира в тяло, защото има определена Мисия – да експериментира, да научи и да преживее. За всеки от нас тази Мисия е индивидуална и специфична. Начинът, по който я преживяваме също е уникален. Например, ако мисията ни е да се научим да отстояваме себе си и да преживяваме свободата, ще ни се дават много възможности да сме в позицията на репресирания, ограничен от външни обстоятелства човек. И когато изпитаме всички вариации на усещането „не съм свободен и нямам воля да се отстоявам пред другите“ знаем какъв точно е вкусът на свободата и как точно да заставаме зад думите и действията си без агресия.

Силата на санкалпа

В този процес на преживяване и трупане на опитности ние присъстваме като

Пара атман – съвършеният Аз, душата, която е в постоянно общуване с Вселената и е чиста и завършена

Джива атман – душата, която е тук, за да греши, да експериментира и да научава

Санкалпа идва от пара атман и служи на джива атман. В този смисъл това не е просто намерение да бъдем по-„нещо си“ или да имаме. Това е припомняне – за нашата съвършена несъвършеност, за нашата спосбност да се връщаме към същността си, дори когато малко сме кривнали от пътя.

Защото всички го правим, всички „грешим“, всички изяждаме шоколада, от който после тялото ни страда, влизаме във връзка с човека, който ни кара да се чувстваме по-ниски от тревата, вкарваме се в ситуации, които намираме за безизходни. В тези момент санкалпа служи като нежно връщане обратно по пътя на дхарма. Тя е този израз, с който вътрешно утвърждаваме

„Да, не взех най-доброто решение, но няма да се осъждам за това и ще продължа да се движа в посоката на моето най-висше благо.“

И следващият път, когато имаме възможност отново да направим същата „грешка“ санкалпа ще има себе-утвърждаваща функция. Защото волята да сме добри към себе си е мускул, който развиваме ежедневно.

Как да намерим личната си санкалпа

За да открием санкалпата си е необходимо да се свържем с мястото в нас, което вече е цялостно. На пръв поглед това може да изглежда непосилно. В действителност, единственото, което трябва да направим е да се отпуснем. Йога нидра е прекрасна практика за целта. Когато физическото тяло е релаксирано и мозъкът смени честотата си, имаме достъп до едни по-дълбоки истини за самите себе си. От това място на отпуснатост и предаване на контрола можем да получим отговор на въпроса

Защо съм тук?

Този отговор може да дойде през едно или повече сетива или може да се появи като директно знание. Без значение – ние го приемаме във формата, в която идва при нас.

Следва формулировката на това, което сме видели, чули, усетили. В санкалпа няма негативи и „искам“, тя винаги е в сегашно време.

Любовта е мое изконно право. Аз съм достойна за собствената си любов и за любовта на другите.

Вместо

Искам да намеря партньор, който няма да ме съди и ще ме обича такава, каквато съм.

Защо думите са важни?

Искам е дума, която директно ни свързва със състоянието на липса. Когато искам нещо, това утвърждава вярването ми, че в момента го нямам. Да искам е да усещам, че има нещо извън мен, което не е мое. А същността на пара атман е цялост. В това състояние няма искане, защото всичко вече Е. Така санкалпа напомня на ежедневното ни малко Аз, че в него живее една душа, която е във вечно общуване с Абсолюта. Тя няма нужди и желания, защото всичко вече е част от нея. За нея всичко се случва Сега, така че утре не съществува като концепция. За нея няма отрицание, защото в себе си тя съдържа всичко, а „Не“ предполага „Да“, т.е. дуалност.

Как да интегираме санкалпа в живота си?

Всички тези концепции звучат толкова по-големи от нас с нашите нужди да ядем, спим, работи, за да получаваме пари… Обаче без тази по-голяма цел, всичко останало става някак механично, роботизирано. А ние сме тук, за да живеем пълнокръвно. Лично за мен санкалпа е да видиш силата на вибрацията в действие. Съставена от точните думи, тя има способността да активира енергията ни по един особен начин, да събира ума, тялото и сърцето в общ, единен път. Когато се движа от това място на знаене и спомняне, това не променя нищо за хората около мен. Аз пак съм си аз – мия чиниите, прибирам прането, пиша, чета, ядосвам се…

Но променя всичко за мен, защото ми показва, че „аз“ и „Аз“ сме хармонични и дори „аз“ малко да кривне от пътя, „Аз“ търпеливо ще ме изчака да се върна към онова, за което съм дошла и което така или иначе ще преживея. Но как? Като на сън или с широко отворени очи? Избираме всеки ден.

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

СиМОНа ॐ

Асана, Лечение

ДНЕС ЩЕ МИ СЕ СЛУЧИ НЕЩО ХУБАВО

Започваме 2017 с личната история на една бивша yoga-virgin, както тя се самоопределя. Цветната Мария разказва за живота в тъмни краски преди срещата й с практиката. Благодарим ти, Мария за откровеното споделяне. Ако и ти си решил тази година да пишеш повече, практикуваш йога и медитация и искаш да ни разкажеш за личните си преживявания, пиши ми на moni@goyogaflow.com.

Една бивша yoga-virgin споделя

Преди точно година вратите на един асансьор се отвориха и аз се озовах в малкото коридорче на входа на Йога Мандала, пълен с приятно жужаща тълпа . Веднага ме връхлетя паниката от тясното  пространство и многото хора. Неистово ми се прииска да избягам, както го бях правила много пъти, когато зачестяващите ми панически пристъпи ме хващаха в клещите си. Обърнах се, но в този момент асансьорът зад мен се затвори и категорично ми отряза пътя назад. Почти можех да го чуя как се смее доволно.  Стиснах в юмруците и зъбите си последните капки кураж и се запромъквах навътре.  Следващото нещо, което си спомням са прекрасните сини очи на милото създание на рецепцията, което като че ли усети, че цялата ми сила и връзка с живота се крепи на тази зрителна нишка с  нея.

somethinggood

И малко след това, без да го осъзнавам тогава, животът ми направи рязък завой…нагоре! Появи се Деви – моят Йога Учител и не само. За Деви мога да разказвам много и пак няма да е всичко, защото тя непрекъснато се разкроява. Да, тя е опитен и отдаден йога учител, констелатор, алхимик, вълшебник и човек с огромно сърце, от което непрекъснато извира любов. За мен, обаче, тя се оказа нещо още по-специално – моят Ангел ПътеводителJ.  С любов и всеотдайност тя ме събра молекула по молекула и ме поведе на най-прекрасното и трансфромиращо пътеществие – навътре в себе си.

Спомням си, че в началото, всичко, което тя ми обещаваше, ми се струваш напълно недостижимо за мен. Докато повтарях първото утвърждение, което тя ми даде, плаках, мислейки се за безнадежден слуай. Но сега, една година и много йога практики, много утвърждения,  няколко йога ритрийта, семинара и трейнига и безценни запознанства с ценни хора по-късно , мога да кажа, че постигнах трансформиращ напредък в следното:

Научих се да дишам.

Спокойно, когато съм тревожна или уплашена.

Огнено, когато съм унила или уморена.

Охлаждащо, когато съм ядосана и гневна.

Алтернативно,  когато искам да съм балансирана.

И най-вече – в уджай. Или както аз го наричам на шега – джедайско дишанеJ

За първи път осъзнах, че дъхът е безценен не само защото ме дарява с кислород и енергия, а и защото е изцяло под мой контрол. Един мощен инструмет, кото ми позволява да се центрирам в настоящето и да му се наслаждавам.

Да преимам и да не осъждам Себе си.

Такава, каквато съм, с всичките си достойнства и несъвършенства. На първи прочит изглежда лесно, даже аз бях сигурна, че по тази точка съм отличничка – ама естествено, че се обичам! Но с течение на времето и практиките осъзнах до каква дълбока степен съм била оформяна от остарели схващания,  утвърдени обществени стереотипи, натрапени чужди очаквания и модни клишета. От  „Ау, няма ми талията“,   „Вче трябваше да съм станала директор!“  до „Нима съм пълноценна жена, щом не съм майка?“ са все самоусъждания, плод на гореспоменатите окови, които толкова плътно се бяха впили в мен, че бяха станали част от моята идентичност.

А какъв потенциал, какви съкровища и колко неподправен и заразителен чар може да се разкрие, ако една по една обелиш всички тези ненужни и стягащи обвивки.  Разбира се, това е процес, понякога труден, болезнен и разтърсващ, друг път – светъл  и бликащ. Но там, някъде, под обвиките, под броните, дълбоко в сърцевината си започваш да разбиташ кой си и започваш да се учиш да се обичаш. А след теб, идва и обичта към другите.

Другите.

Не се бях замисляла, колко често осъждаме околоните, приятелите, близките. И най-често, разбира се, с добри намерения: „Трябва да работиш нещо по-смислено“, „Ами не е удобно да не присъстваш на това събитие“, „Вертикалните райета  те скъсяват“, „Леле..колко си зле, вземи се в ръце“, „Много си агресивен“, „Твърде си мека“, „Ужасно сте наивни“ и т.н и т.н. всеки ден, цял живот. Но откакто научих, че осъждането е нисковибрационна емоция, която смуче енергията на този, кой го отправя, започнах да се наблюдавам и да се поставям в обувките на другия, преди прибързано да отсъдя нещо. Опитвам се да приема всеки човек такъв, какъвто е, вместо да се опитвам да го променя според това как изглежда света от моята камбанария. Всъщност, даже вече запонах да си слизам от камбанарията и се разхождам наоколо :).

Да прощавам

Винаги съм си мислила, че прошката е важна за този, който я получава. Но през тази година осъзнах, че, всъщност прошката е лек за даващия. Когато наистина намериш сили да простиш и оставиш обидата да си отиде, освобождаваш в себе си ново пространство, което се пълни с лекота, спокойствие и мир. И тогава пренасочваш енергията, която си губел, сърдейки се, към нещо градивно и хубаво.

Започнах да заявявам себе си и да отстоявам собственото си пространство.

Никак не ме биваше в това. Ама изразът „мека Мара“ съвсем не е случаен. Важното беше ВСИЧКИ около мен да са доволни, и чак тогава, евентуално, идваше моят ред. Можех да си почивам заслужено,  САМО ако съм си свършила цялата работа. А тя край няма. И ако това не беше така, винаги изпитвах вина, че съм се поставила на първо място. Да си призная много още имам да работя, но през тази година видях, как точно в случаите, в които съм заявила себе си въпреки притеснението, че някой ще остане недоволен (и, пази Боже,  няма да ме харесва повече) хората не само се съобразяват с мен повече, но понякога  и ми благодарят.

Ценя се справедливо

След като на първите ни дихателни практики споделих, че ми е много по-лесно дълго да издишвам, отколкото да вдишвам, Деви ме научи, че е много важно в живота да има баланс между даването и получаването, а очевидно бе – че с получаването не ме биваше много.  Сега съм много по-справедлива към себе си, енергията която отдавам било под формата на работа, внимание към околните и т.н.  спрямо това, което получавам в замяна. Което не означава, че очаквам 100-процентова реципрочност от всеки отделен човек – понякога на един даваш, а от друг получаваш. Важното е да си позволиш и да взимаш.

Повярвах в доброто

Тук веднага чувам всички, които познават добре моя сарказъм и вътрешния ми циник, да си казват с недоверие: „Да, бе…“ . Разбирам ви добре:).  Аз винаги имах план Б (и то ако изобщо имах смелост да планирам), съмнение, че нещата ще се получат и, че няма как просто нещо да не се обърка. Постепенно, обаче се научих да  очаквам само благоприятното разгръщане на събитията, вместо непрекъснато да се подготвям за лошото. И не говоря за култа към абсолютния оптимизъм, който нокаутира трезвия анализ и извличането на поука. А за  онова фино пренастройване, което ти помага да улавяш положителните вибрации наоколо и да ги отразяваш  обратно.

Открих „Сега“

Доброто Старо Време и Светлото Бъдеще. Две мои фикции, които ми пречеха да изживявам във всичките му нюанси сегашния момент.  Ако не съжалявах за хубавите преживяни неща, които няма да се повторят, живеех в трепетно очакване на нещо хубаво, което евентуално предстои. Оказа се, че Доброто Старо Време винаги е старо, не не винаги е било добро.  Много от утвърдените през вековете правила и модели на поведение са вече изключително неадекватни и неверни, но продължават като с ластик да те дърпат назад, за да си останеш в удобния за всички периметър на доброто послушно момиче и „нормален“ човек. А пък Бъдещето….  Как може да е светло нещо, което не съществува.   Затова опитах да открия Светлото Настояще и Доброто Сегашно Време. Никак не е лесно. Но йога практиките, медитациите както и констелациите ми помогнаха да постепенно да се чувствам все по-уютно тук и сега.

Научих се да благодаря

За всичко хубаво. И всичко трудно. Ето вижте:

Благодаря на родителите си, че са ми дали  живот и са ми дали най-доброто от себе си, за да го живея пълноценно.

Благодаря на Деви за всеотдайната й и трансформираща работа с мен, за нещата, на които ме учи, за вълшебните хора и преживяванията, с които ме среща, и за любовта и лекотата, с която се движи през живота. Включително и през моя.

Благодаря на целия прекрасен екип на Център за Цялостна Транформаця „Мандала“ и всички учители и терапевти, с които имам щастието да общувам там, за големите им сърца и затова, че от първия ден се чувствам у дома си.

Благодаря на Мон, която освен любовта и приятелството си, ми дава и публично пространство в блога си, за да мога да споделя всико това.

Специални благодарности и на депресията и паниката, които така силно ме удариха в дъното, че единствено, което можех да направя, е да изплувам.

 

И сега, веднъж поела дъх над вълните, смятам да не спирам да пътешествам, още повече, че нали вече умея да дишам:).

Защото знам, че имам още много съкровища за откриване, уроци за учене и мечти за сбъдване.

И защото знам, че както гласеше първото утвърждение, което Деви ми даде:

Днес ще ми се случи нещо хубаво:)

Какво хубаво се случва днес на теб?

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Хари Мон ॐ

Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

Защо майките са най-добрите йоги

Тази статия посвещавам на всички майки, практикуващи и не.

На моя малък-голям гуру – дъщеря ми.

И на мама.

gyf08.09

Ранно ставане

Йога традицията изисква от отдадения практикуващ да става рано, за да може да изпълни ежедневната си практика. И докато за обикновения човек ставането в 6 е цял подвиг, някои йоги са будни от 3, за да могат да се насладят на т.нар. амрита часове (часове на божествен нектар). Къде е насладата на това среднощно практикуване все още убягва на моя йога практиуващ ум, но за сметка на това тялото ми на майка е познало добре нощното спане на пресекулки, което води до:

  • Задрямване по никое време (което практикуващите майки наричат медитация, но нека бъдем честни – спане е)
  • Странен почти прозрачен цвят на кожата на лицето (като истинско йога сияние)
  • Оттегляне навътре от сетивата, известно в йога като пратяхара (което се възприема като антисоциално поведение, но в същността си е свързване с вътрешния Наблюдател)

Търпение

Да направиш поза летящ гълъб след 5 години практикуване, при положение, че в началото не си можела и една чатуранга да изпълниш е досущ като процеса на сваляне на памперси на детето и приучаването му на гърне.

  • Отнема много повече време, отколкото някога си смятала
  • Всеки път е все едно започваш от нулата – очаквания, вълнение, готовност за сладкия момент на реалното изпълнение, но и едно леко присвиване под лъжичката, че нищо няма да се получи
  • Поредния неуспешен опит внася лек смут у близките ти хора – нищо не си успяла да направиш, обаче си толкова обнадеждена, че не можеш да свалиш самодоволната усмивка от лицето си, което кара околните да се притесняват за цялостното ти психическо състояние

Хранене

Някои йоги споделят, че редовната практика балансира така добре енергийните им тела, че чувството за глад драстично намалява. Да не говорим, че храните с животински произход в даден момент от само себе си отпадат от менюто на практикуващия.

Някои майки споделят, че гледането на малко дете също драстично намалява апетита по простата причина, че постоянно дояждащ преполовения пакет солети (спокойно, от ръжено брашно са), нагризаната филия с мед, започнатата купичка с ядене. Това създава у околните илюзорното усещане, че никога не ядеш. Въпреки че самата ти не си спомняш кога за последно си се хранила на маса, с прибори, за повече от 15 мин, поддържаш версията, че си хапваш добре. Защото си е самата истина. Само дето вместо от твоето меню да отпадат храни, ти прибавяш към него нови изкушения от типа на безвкусни бебешки бисквити и пюрета с неясен състав (просто от недоспиване не си спомняш какво си сложила в блендера).

Пранаяма и медитация

Йогите и майките са усвоили едно от най-важните и ценни умения в съвременния свят – умението да се диша правилно.

И докато йогите залагат на вътрешно и външно задържане, алтернативно дишане и брамари, основната дихателна техника, на която разчита всяка майка е дълбоката въздишка.

Сладкото ти детенце е счупило любимата ти чаша за кафе и сега освен, че си лишена от този прекрасен източника на ежедневна наслада, трябва и да изпереш полятия с кафе килим – дълбока въздишка.

Виждаш как рожбата ти разплита единствената ти нормално изглеждаща неоповръщана жилетка точно преди излизането, за което я гласеше – Дъълбока въздишка.

Ангелчето на мама решава да отиде и да се изпишка върху току що прибраното пране – ДЪЛБОКА въздишка.

Събужда те миризмата на пълен памперс, отваряш очи и виждаш как малката художничка е ровила в него и е изрисувала цялата кошара, чаршафите, матрака и себе си – ДЪЛБОКА ВЪЗДИШКА. (Това е по дейстивтелен случай, ако някой се интересува.)

Разбира се, практикуването на толкова много пранаяма води до естествено изпадане в медитативно състояние. Най-вече докато чистиш килима, събираш прежда от пода, переш дрехите ЗА ВТОРИ ПЪТ ДНЕС и се чудиш как точно да изпереш матрака.

Сърцето ти се отваря

Една от основните идеи на йога е да се научим да приемаме всичко такова, каквото ни се предлага без да съдим и отграничаваме добро от зло, красиво от грозно, приятно от неприятно. По мое скромно мнение (базирано на 2 години емпирични изследвания в домашни условия) майките са и си остават едни от най-отдадените йоги. Защото в момента, в който гушнеш детето си за първи път, сърцето ти не просто се отваря, но и избухва във вълна от безгранична любов, която не може да бъде побрана в метафори.

И си остава така завинаги. Каквото и да прави, казва или мисли детето ти. Колкото и да му се караш, сърдиш, ядосваш, ти винаги винаги ВИНАГИ го обичаш със сила, която често изненадва и теб самата.

Мога само да ти пожелая да обичаш по същия начин и всички останали, най-вече себе си. И не забравяй да кажеш на майка си това, което се надяваш да чуеш някой ден и ти:

Благодаря ти, мамо! Обичам те!

Живей в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ

 

Осъзнато Общуване

Книги за йоги

За момент бях на път да озаглавя тази статия „5 книги, които всеки йога практикуващ трябва да прочете“. Но истината е, че има МНОГО повече от 5 книги, които си заслужават прочитането. А йога практикуващите днес се радват на огромно разнообразие от четива.

Всъщност, тази статия е вдъхновена от една читателка на Goyogaflow, която ме помоли да споделя моите любими йога книги. Благдаря за прекрасния въпрос и за вдъхновението! Правя едно важно уточнение -някои книги съм ги намирала и чела в оригинал на английски. За повечето от тях нямам представа дали са преведени и какви са българските им заглавия.

Край на техническите съобщения! Да започваме? Да започваме!

yogabooks

Автобиография на един йогин на Пармаханса Йогананда

Класика в жанра. Още с първите си редове ме спечели тази книга. Днес е в категория all-time-favorites.

Йога Мала на Шри К Патаби Джойс 

Изобщо не ми беше лесно да я прочета тази малка книжчица, но усилието си заслужава! Тежко написана, но пък дава много полезни съвети (и някои, които ми се сториха страаашно странни). Мисля, че това е задължително четиво за всички ащанга практикуващи.

The Complete Guide to Yin Yoga на Bernie Clark

Тези от вас, които четат Goyogaflow редовно знаят за моята съвсем нетайна любов към ин йога. Тази книга е прекрасен начин да развиете и/или обогатите личната си ин йога практика. A преподавателите могат да си вземат много полезни неща от нея. Така че чете смело!

Rising Strong на Brene Brown 

Навлизаме в една по-различна категория с тази книга. Това не е типичното йога четиво. Всъщност, йога изобщо не се споменава. Въпреки това книгата е тук! Защо? Защото е гениално написан текст, който обхваща важни теми като уязвимостта, смелостта, истината и работата с емоциите. Освен това, е пълна с лични примери от живота на авторката (това винаги е грабващо).

Е на квадрат и Е на куб на Пам Граут

Супер лесни и леки четива – перфектни за топли летни следобеди. Книжките дават полезни съвети как да манифестираме това, което искаме в живота си. И как да сме благодарни, когато нещо не ни се дава.

Всички книги на Луиз Хей

Знаете защо – тази жена дава гениални утвърждения, които работят! Моето любимо си остава „Одобрявам се.“

Всички (аудио) книги на Алън Уотс

Не съм срещала книги на  Алън Уотс на български, нито пък на хартиен носител. Но това не ми пречи да ценя изключително много всички негови записи, които съм слушала. Ако дзен будизмът в комбинация с хипи културата на 70-те ви привличат, Алън Уотс е вашият човек. Гениален комик, който съвсем между другото те замисля за огромни теми и те кара да си задаваш хиляди въпроси.

Всички книги на Пема Чодрон

Още един дзен будист – този път жена. Понякога си пускам нейна аудио книга само за да заспя на нея. Гласът й е тооооолкова успокояващ. Ако успеете да останете будни, ще научите много интересни неща или пък ще стигнете до извода, че нищо не знаете. И в двата случая – препоръчвам Пема!

Energy Medicine Yoga на Lauren Walker

Много интересна книга, която ми даде отговори за устройството на тялото. Искате да интегрирате класическата китайска медицина в живота си, но ви се струва твърде сложно? Energy Medicine Yoga е вашата книга.

Пророкът на Джубран Халил Джубран

Просто я прочетете!

Yoga Anatomy на Leslie Kaminoff + The Key Poses of Yoga на Ray Long

И двете са прекрасни четива за всички, които се интересуват от анатомията на йога. Кои мускули се активират при изпълнението на различни асани, как действат йога позите, какъв е дихателният механизъм на тялото – всичко това и още много ще научите от тях. Супер полезни за всички преподаватели!

May Cause Miracles на Gabrielle Bernstein

Още една книга, която все още не е преведена на български. Но пък е толкова прекрасна! Лесна за четене, с много практични съвети и добри коментари. След прочитането (по-скоро изслушването) на тази книга Габи ми стана любимка. И все още е (горд притежател на един от нейните Spirit Junkie суитчъри съм!).

The Desire Map на Danielle LaPorte

Обожавам Даниел – идеите й, стилът й на писане, гласът и снимките й във Фейсбук! Тази книга ми даде две много важни неща:

  • Преодолях вярването, че да имаш желания е анти-духовно
  • Започнах да мисля как искам да се ЧУВСТВАМ, а не какво искам да ПОСТИГНА – това преобърна цялата ми концепция за желанията

Tending The Heart Fire на Shiva Rea

Тази книга е посветена на природните ритми и начина, по който съвременния човек може да ги интегрира в живота си, за да се чувства добре в кожата си. Всички ние се влияем от фазите на слънцето и луната, от сезоните и цикличността на природата. Това че сме се изолирали в удобния си начин на живот съвсем не намалява тези влияния. Тялото ни има вродена интелигентност, която се опитва да следва естествените ритми, дори когато ума иска да прави други неща… Тази книга е чудесно напомняне какво е да си човек във връзка с природата и как да не я губиш, дори в градската реалност.

Art of Attention на Elena Brower

Знаех, че някой ден ще имам тази книга още след първата ми среща с Елена през 2015. Това лято най-сетне се сдобих с копие и изданието е по-красиво, отколкото си го представях! Това е чудесно вдъхновение за всички йога практикуващи и преподаватели, които искат да внесат свежест в практиката си. В книгата си описани 6 sequence-а на различни тематики – от заземяване, през пранаяма, до активизиране. Всяка глава има специално посвещение и много интересни цитати, а визията е просто УАУ. Art of Attention е истинско бижу в моята библиотека.

Maps to Ecstasy на Gabrielle Roth

Въпреки че книгата е посветена на екстатични танци е 5-те ритъма, в нея има много йога. Философията на авторката е близка до моето разбиране и усещане за практиката – по-добре е да сме свързани с тялото си и да се движим по автентичен начин, отколкото сляпо да се доверяваме на някой. Отговорите са си в нас – в нашето тяло, в нашите усещания и емоции. И ако аз си позволявам да изпитвам всичко на постелката – плач, радост, тъга, гняв, умора, доволство…, значи се движа в правилната посока.

Strala Yoga на Tara Stiles

Харесва ми стила на преподаване на Тара – лекотата, с която тялото се движи и усещането, че винаги имаш избор са елементи, които искам да предам на хората в часовете си. Книгата й се чете много лесно и има интересни идеи, с които всички сме наясно, но рядко използваме в контекста на йога. В книгата Тара говори за силата на повторението, за естествените физични закони – ако искаш да отидеш напред, първо трябва да отидеш назад и за вътрешното усещане като основа на добрата практика.

This Moment Is the Perfect Teacher на Pema Chodron

Слушах аудио варианта на книгата в един много особен период от годината – период на вътрешно лутане и страдание, което нямаше ясна външна причина. Гласът на Пема ми действа  изключително успокояващо, а будистките концепции, описани в книгата бяха точния балсам за душевните ми рани. Всички изпитваме болка, всички страдаме, всички срещаме затруднения – когато използваме това знание, за да се чувстваме свързани, а не изолирани, болката става мехлем.

Ген Ключове на Ричард Ръд

Имам удоволствието да познавам и работя с момичетата, които разпространяват знанието за ген ключовете в България. Признавам си, в началото бях скептично настроена, но има нещо в тази книга… На моменти се чувствам сякаш някой е излял по прекрасен и адекватен начин собствените ми мисли на листа. Това за мен е сигурен знак, че някоя книга заслужава място на библиотеката ми. Отвъд правенето на профил и изследването на ген ключовете, които ние си носим, тази книга дава много ценна информация за различни исторически, духовни и чисто материални феномени. Изклюително съм благодарна на всички, които са работили по българския превод и издание.

 

Вашите предложения

Любов, любов, любов на Лиз Бурбо

“Тази книга ми припомни и затвърди знанието, че аз съм най-важният човек в моя живот и колкото по-скоро започна да се грижа за себе си (физически, духовно, емоционално), толкова по-бързо ще мога да помагам качествено и съзидателно на всички останали. В допълнение, чрез тази книга Лиз ми помогна (и продължава да ми помага) да работя за приемане (първо на самата себе си, следователно и на заобикалящия ме свят).”

Yoga for Life на Colleen Saidman Yee

Затворът, Фрагменти от цялото, Яма и Нияма на Христо Илиев

Това са някои от моите любими йога четива. Набелязала съм още много, които искам да прочета и които мисля, че ще намерят място в този списък.

Кои са книгите на йога и духовна тематика, които ти препрочиташ и препоръчваш на приятелите си? Сподели заглавията, имената на авторите + какво ти е харесало в книгата и аз ще я добавя към тази статия!

Живей в прекрасното Сега и чети повече!

Намасте,

Мон ॐ

 

Лечение, Осъзнато Общуване

САМОДИВИ В САМОТРАКИ

самодивинасамотракиХаотичен, но автентичен разказ на една обикновена жена, която порасна и стана Самодива.

Автор: Мария Бикова

 

maria1Сещате ли се как, когато сте тъжни, нервни или стресирани, са ви съветвали да си затворите  очите и да си представите едно ваше „щастливо място“ и да постоите за малко там, докато ви се оправи настроението? Е, аз си смених квартирата. И си намерих ново щастливо място. Или по-скоро няколко. Общото между тях е, че всички се намират на остров Самотраки. А най-изненадващото е, че там, на тези места, открих човека, който най-малко съм очаквала да срещна и да обикна.  Себе си.

maria2 maria3 maria4

 

 

 

 

 

Спомням си как, докато фериботът пълзеше към острова, обвит в мъгла, бях изпълнена с очакване, надежда, детско любопитство  и….мммдаааа…. – страх. Именно страхът, или по-скоро желанието ми да се спася от него, ме прати на това магично място. Пътешествието ми, всъщност,  макар и да не го осъзнавах тогава,  започна половин година по-рано, когато паниката, тревогата и тъгата бяха свили света ми до размера на малка клетка, чиито стени застрашително се свиваха, заплашвайки да ме смачкат всеки един момент. Тогава вселената, чрез моя приятелка и йога учител в Ню Йорк (благодаря ти, Ели), ми поднесе едно свое изключително проявление – Деви. Йога учител, основател и всеотдайно и хармонично биещото сърце на Мандала. Тя ме събра молекула по молекула и се превърна в мой навигатор по пътя ми на себеосъзнаването.  За това и за предстоящите ни приключения заедно й благодаря. Тя беше и човекът, който ме срещна с другата чародейка в живота ми – Ука.

maria5Ука също е от хората, които трудно можеш да опишеш с една квалификация. Йога учител,  енергиен психолог, констелатор, Soul Detective Work експерт, шаман, дула…казах ли и очарователна жена и майка на три деца? За мен тя е чародейка. И опитен водач по пътеките на дивите кози и още по-труднодостъпните кътчета на подсъзнанието и душата.  С криле.:))). И няма нищо против да ти ги даде.

Асана, Лечение, Медитация, Осъзнато Общуване

Летни събитя + майски плейлист

За мен като писател и автор е много по-лесно да седя за компютъра и да общувам с вас чрез статии и фейсбук постове. Личният контакт винаги ми е бил по-труден, защото имам усещането, че хората очакват да говоря по начина, по който пиша. Сами разбирате, че това не е така.

Въпреки всичко все по-често събирам смелост да ви каня на събития, които аз водя или в които участвам. Това не е с идеята да ви „продавам“ нещо. Смятам, че всички хора, които се занимават и интересуват от йога са достатъчно интелигентни и инуитивни да знаят кога някой се опитва да им прилага търговски трикчета. Каня ви на различни събития с цел да преодолявам собствения си страх от лични срещи с вас, пък и за да споделям това, което зная и мога под друга форма. Едно е да ви обясня в статия как се прави определена асана, съсвем друго е да я направим заедно.

gyf08.06По този повод в днешната статия съм събрала няколко много разностранни събития, в които ще се включа под една или друга форма. Ако искате да се запознаем или пък просто сте си харесали някое от моите предложения, включете се. Ще се радвам да присъствате, дори да не се видим.

*За повече информация за всяко събитие, кликнете на снимките.

  1. Йога на работното място – безплатна лекция

pic1gyfСъбитията започват още днес с безплатната лекция, която ще проведа в Training Academy. Обещавам, няма да правим нищо сложно, акробатично и объркващо! Елате в бизнес костюм и пак ще сте подготвени за тази лекция. Идеята ми за това събитие беше да представя на една по-бизнес ориентирана аудитория как лесно да интегрира йога елементи в живота си, за да можем да се чувстваме по-балансирани, хармонични и свързани със себе си и всички останали.

  1. Фестивал на изобилието – отпразнувай лятото

pic2gyfФестивалът ще се проведе в център Мандала (моя втори дом) на 18 и 19 юни. В събота, на 18, аз ще водя три различни събития. Сутринта – лекция за ритуалната ароматерапия, на обяд – ин йога на тема любов и помирение и следобяд – бели денс. Ако искате да работите с етеричните масла в по-духовен план, да си починете и да поработите с фасцията или пък да си потанцуваме заедно, заповядайте. Белите се продават в центъра и през ТикетЛоджик.

  1. Самодивски ароматен ритрийт

pic3gyfТова е едно прекрасно женско ароматно събитие, което организираме с моята скъпа Теди Деви в края на месеца. Между 22 и 26 юни в чудната обстановка на Trinity Retreat House ще си направим огнен ритуал за лятното слънцестоене, ще берем еньовденски билки, ще танцуваме, практикуваме и ще открием кои са 5-те женски архетипа и как ние ги проявяваме в живота си. Темата за жествеността ми е любима, а Деви вече е правила подобни женски кръгове, които предизвикаха фурор. Релакс, вътрешна работа, смях, вкусна храна – всичко това на едно място. Идваш ли?

  1. Neo Dervish

pic4gyfВеднага след самодивския ритрийт  ще посетя това уникално събитие. Ziya Azazi може да ме вкара в транс само като гледам дервишкото му въртене. Представям си какво ще бъде като преживяване на живо. Сърцето говори на език, който думите не побират. Сърцето на дервиша говори така.

 

5. Летен елексир – ритрийт за всички сетива

pic5gyfПрескачаме юли, който ще прекарам на морския бряг (но пак ще има статии!) и започваме директно с августовските събития. Първото от тях ще се проведе между 7 и 14 август в една прекрасна зелена вила близо до Бургас. Този ритрийт съчетава толкова много елементи в себе си, че не знам точно как да го опиша. Ще има виняса, акро, ин и кундалини йога, танци, тантра, констелации, интуитивно готвене и осъзнато хранене, терапии, аромати и ритуали. Плюс море, кални бани и Бегликташ. Оооо Бегликташ! Нямам търпение! За прекрасното ви изкарване ще се погрижим отново Деви и аз, заедно със Селина – една от най-нежните и меки йога преподавателки, които познавам и разбира се, Таня, която прави най-невероятните масажи.

  1. Удая фест

pic6gyf

 

Първия международен йога фестивал, организиран в България. Какво друго мога да кажа?! Едни от най-добрите световни йога преподаватели + уникални музиканти. На едно място. В Боровец. 18 до 22 август. Аз ще съм някъде на постелките. Ако ме засечете, кажете здрасти!

 

  1. Беглика

pic7gyf

 

Grand summer finale – Беглика фест, който си мечтая да посетя от 2008 насам (май тогава беше първото издание?). И сегааааа вече избирам палатка и спален чувал! Юху. Елате да си помълчим на острова на тишинавтите или да попрактикуваме заедно в шатрата на Мандала.

 

 

Събрах ги 7 – случайно е, заклевам се. Междувременно в края на юли защитавам дипломната си, след което директно се изстрелвам към Barcelona Yoga Conference. Стискайте палци за дипломирането и очаквайте статия за Барселона.

До Виждане !

А до тогова – майски плейлист (и юнския идва скоро).

Намасте,

Мон ॐ

Асана, Лечение, Медитация

Бяла тантра – история с неочакван край

Всичко започна преди повече от 3 години, когато чаках да започне редовната ми практика по пилатес. Срещу мен на ниската маса се бяха настанили две жени, които говореха за кундалини йога. Случайно дочутият разговор ме привлече и реших да посетя един час по кундалини. Седмица по-късно вече бях в залата и очаквах началото на практиката.

Това беше най-странното преживяване, което съм имала с йога! През по-голямата част от времето нямах идея какво правя – не знаех как да дишам, дали изпълнявам нещата правилно и честно казано, се притеснявах да пея мантрите. През цялото време единствената ми мисъл беше „Това не е йога.“

Перефразирах горното в „Това не е моята йога“, напълно забравих за кундалини йога и продължих с виняса и пилатес. Този момент остана в съзнанието ми просто като една особена практика, която не бих повторила. Никога.

И тъй като Вселената има повече от добро чувство за хумор, ме срещна с работата на Елена Брауър, с която имах удоволствието да практикувам лично. Тя е човекът, който с елегантния си и небрежен подход върна интереса ми към кундалини. Криите бяха интегрирани в практиките по толкова деликатен начин – не мисля, че някой разбра, че те принадлежат на друг стил. Всичко беше една симфония от движения и дъх, в която кундалини елементите бяха нотките на радост и блаженство.

И така, преди точно година моят интерес към кундалини йога беше възроден. Този път бях готова за „странността“ на практиката и тя се превърна в интегрална част от моята садхана. Веднъж седмично се превърна в два пъти, започнах да експериментирам с виняса и кундалини и дори направих един 40-дневен цикъл с крия (което до този момент ми се струваше невъзможно).

бяла тантра

Историята завършва този уикенд, когато имах радостта да посетя ежегодния семинар по Бяла тантра, организиран от Асоциация Кундалини йога България. И сега идва трудната за мен част, в която ще се опитам да ви предам в думи какво преживях.

  1. Крийте са трудни! И за това има причина.

Всички, които живеят си идеята, че кундалини йога е песнички и поклащане, не знаят за какво говорят. Трудно е да седиш 11 минути с изправени ръце. Още по-трудно е междувременно да си в кръстосан седеж, да дишаш и да прилагаш бандхи. Но докато ума ти не спира да ти повтаря колко ти е трудно и не можеш повече, тялото ти е на друго мнение. В един момент, когато преминеш бариерите на съзнанието за възможно и невъзможно, усещаш, че можеш да продължиш да правиш крията безкрай! Заслужава си да стигнеш до този момент.

  1. Социалната желателност вън!

*социална желателност – термин, който скъпата ми приятелка Ука използва за ситуации, в които се опитваме да бъдем “социално желани” и да се държим приемливо на всяка цена, дори когато ни се иска да викаме, плачем, да се смеем и така нататък….

Да седиш и да издаваш живтонски звуци или да танцуваш, докато говориш на измислен език със сигурност изглежда налудничаво отстрани. И е. Точно по тази причина е и толкова освобождаващо! Всичко, което не си могъл да изречеш или изразиш, защото „не е културно“ („Какво ще кажат хората?!“) в този момент излиза наяве в защитена среда. Казвала съм ви, че ние нямаме тайни – тайните ни имат нас (особено когато са такива малки поведенчески бъгчета от типа „Не трябва да се гневя, защото ще излгеждам зле пред другите“). Сега го изпитах през тялото си и изводът ми е, че всеки от нас поне веднъж в живота си трябва да вие като вълк, да крещи като маймуна и да реве като лъв. Поне!

  1. Гледай ме в очите

Контактът с очите е нещо, което често избягвам подсъзнателно. А сега наблюдавам, че и други хора го правят. В бяла тантра няма как да избягаш от погледа на партньора. И това те смекчава по някакъв начин. Прави те по-отворен и приемащ и в същото време по-уязвим. (Скоро ще има статия за уязвимостта, обещавам!) Плаче ти се – плачеш, смее ти се – смееш се. Не е нужно да спираш процеса и не е нужно да се криеш. Всичко, което преживяваш, го преживяваш с човека срещу теб.

  1. Да живее музиката!

Аз съм аудио-човек. Звуците не просто за важни. Ритмичността, гласа, интонацията са основен източник на информация за мен. Това беше и една от причините да се върна към кундалини йога – мантрите и музиката играят ключова роля в процеса на практиката. Най-хубавото е, че в семинара не се използваха само класически кундалини йога мантри, но и трайбъл барабани, популярни песни, дори църковна музика. Всичко това в един прекрасен микс от движения и дишане, който те свързва директно с ритъма на сърцето ти.

  1. Лудите, лудите – те да са живи!

Често на кундалини йога практикуващите се гледа като на онези „странни“ човеци, които сякаш нямат нищо общо с останалия йога свят. Като човек, който прекара два дни с тези луди искам да ви кажа – да, определено са луди, но не го крият и го отработват успешно в практиката. Докато голяма част от всички останали нормални са си просто тайно луди, които цял живот носят тежестта на неврозите и депресивността си и никога не намират отдушник за тази неправилно разпределена енергия.

Резултатите след Бяла тантра семинар се разгръщат в рамките на 3 месеца, но при мен вече се забелязват някои интересни промени. В кундалини йога традицита 2016 е годината на пета чакра, така че голяма част от практиките бяха насочени към работа с Вишудхи. И това оказа влияние върху начина, по който се изразявам и общувам с другите хора.

Най-интересният резултат за мен се прояви в ситуация, в която разговарях с човек, който не спираше да ми задава въпроси при това за нещо, в което аз не съм участвала пряко. Винаги в такива моменти се чувствам като ученичка пред директора. Този път, обаче успях съвсем точно да изразя как се чувствам и прекъснах разговора преди да е станал непоносим за мен. Голяма победа! Мон – 1, страх от конфликти – 0!

Още една интересна особеност, която наблюдавах още по време на самия семинар е отношението ми към храната. Отдавах липсата на глад на факта, че практикувам по цял ден, но тази вълна на „ситост“ ме държи все още. Не съм се отказала от храната. Просто през последните дни забелязвам, че ми се хапват определени неща в ограничени количества и се чувствам прекрасно!

Със сигурност ще стана свидетел на още промени през следващите 90 дни, но за сега мога да кажа, че съм изключително щастлива, че посетих семинара по Бяла тантра. Благодаря на организаторите, на учителите, които дойдоха чак от Франция и на моята скъпа приятелка Деви, която винаги знае как да ме провокира.

Ако все още не сте посещавали час по кундалини йога, препоръчвам ви да го направите. Дори да е само заради опитността. В най-лошия случай после ще можете да казвате „Това не е (моята) йога.“

Желая ви светлина!

Живейте в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ

П.С. Винаги, когато посещавам подобни събития забравям да снимам (по обясними причини :) ). Надявам се организаторите скоро да качат снимките, които те правиха и обещавам да ги споделя :)

Асана

Джаландара бандха – ключът към Духа

Намасте мили йогички,

Днес поставяме край на поредицата от статии за бандхите с последен пост на тема джаландара бандха – ключът към Духа. Желая ви приятно четене, а статиите за другите две бандхи можете да прочетете тук и тук.

Какво е джаландара бандха

Това е бандхата, която запазва и контролира притока на енергия към горните енергийни центрове и в същото време запазва издължаването на гръбнака ни от основата му чак до върха. Смята се, че това е най-лесната за усвояване бандха и в някои случаи най-приятната за практикуване.

джаландара бандха

Джаландара бандха и физическото тяло

Джаландара бандха, известна още като гърления ключ, е третата и последна бандха. Както се досещате от името, тя е разположена в зоната на врата и е свързана с мускула глотис. Чрез стягането на глотиса можем да контролираме отвора, през който въздуха навлиза в тялото и съответно количеството кислород, което усвояваме. На физически план функцията на джаландара бандха е да издължи и разтегне гръбнака в неговата най-горна част между диафрагмата и основата на черепа. За съвременния човек това е много деликатна зона, която се натоварва през целия ден. Застоялият начин на живот, носенето на тежки чанти и взирането в монитори през по-голямата част от будните ни часове поставят голямо напрежение върху врата и раменете и създават условия за неправилна стойка, болки, схващания и цялостна скованост в тази област.

Активирането на джаландара бандха ни помага да неутрализираме естествената извивка на врата и по този начин

  • декомпресира вратните прешлени
  • отпуска мускулите и сухожилията в областта на врата и раменете
  • създава повече пространство в тила, което е нетипично като усещане за съвременния човек, но пък е много приятно
  • създава стабилна платформа, така че тежестта на главата да е равномерно разпределена върху деликатната вратна структура

Прибирането на брадичката към ямката на гърлото пък фокусира вниманието ни върху дишането и по този начин ни прави по-осъзнати за ритъма и продължителността на дъха.

разтягане на гръбнака

Джаландара бандха и фините тела

На енергийно ниво джаландара бандха има две основни функции

  • да издигне енергията до горните две чакри
  • да контролира силата, с която енергията достига до тези две чакри

Мислете за последните два енергийни центъра като за много деликатни цветя. Те имат нужда от подхранване, но към тях трябва да се подхожда с внимание и търпение. Тъй като те са свързани с по-високи измерения и с концепции като абстрактно мислене, интуиция, връзка с Божественото, работата с тях се случва на много по-фино ниво. Съответно, ако мощна вълна от енергия достигне до тях с голяма скорост, това може да окаже негативно влияние върху тяхната деликатна структура.

От друга страна, заради разположението на тези две чакри в горната част на тялото (главата) Кундалини шакти трябва да извърви много дълъг път, за да стигне до тях. Често тя изобщо не достига до главата и Аджна и Сахасрара не се подхранват от нейната сила. Така че тези два енергийни центъра се срещат с два основни проблема:

  • липсата на каквато и да е енергия
  • резкият приток на голямо количество енергия, която може да достигне до тях

Джаландара бандха е като клапана на маркуча, който контролира притока на вода към деликатните цветя, така че да бъдат подхранени, но да не бъдат удавени.

Джаландара бандха и йога

Практукуването на джаланадара бандха е изключително полезно в йога практиката. Нейното активиране адресира един много често срещан проблем – започването на движението от главата. В много случаи движенията ни са водени от главата, макар че реално няма нужда от нейното включване. Със сигурност се сещате за някой ваш познат или приятел, който сякаш върви с главата си и я движи напред-назад при правенето на крачки. Тази тенденция поставя излишно напрежение в зоната на врата и раменете и компресира фините прешлени там, което води до болка и схващане.

Друга тенденция, която се наблюдава у съвременния човек е изнасянето на главата напред. Това е следствие от постоянното ни взиране в различни екрани и монитори. При това изнасяне тежестта на главата се разпределя неравномерно и се получават същите болки, схващания и компресии във вратните прешлени.

Активирането на джаландара бандха адресира тези проблеми, като връща главата в правилната позиция, заздравява мускулите на врата и декомпресира прешлените. За да активирате джаландара бандха просто трябва да приберете брадичките надолу към ямката на гърлото. Ако това ви се струва някак неестествено и не сте сигурни дали изпълнявате действието правилно, опитайте да използвате книга като помощно средство.

Активиране на джаландара бандха

  • Седнете в удобен кръстосан седеж и активирайте мула бандха в тазовото дъно
  • Издигнете гръдния кош нагоре без да огъвате излишно гръбнака. За целта просто вдишайте дълбоко и усетете как гръдния кош се издига напред и нагоре. При издишване задръжте тази позиция на торса и отпуснете само раменете надолу.
  • Дръжте гърдите високо без да огъвате врата.
  • Приберете брадичката надолу и навътре и, ако имате нужда, поставете книгата в пространството между брадичката и гръдната кост. Книгата ще държи фокуса ви върху джаландара бандха и ще ви помогне да свикнете с тази позиция на тялото.
  • Отпуснете напрежението в главата и раменете.
  • Останете тук за няколко вдишвания и издишвания.

 

За финал

Накрая на тази поредица е важно да запомните, че активирането на бандхите става с практика и търпение. Винаги е добре да потърсите съвет и помощ от сертифициран йога инструктор. Не се отказвайте и неслед дълго усилията ви ще бъдат възнаградени. Използването на бандхите ще подобри позата на гръбнака ви, цялостната позиция на тялото, походката и начина ви на движение. Ще се чувствте по-енергични, ще мислите по-добре и ще страдате все по-рядко от болки и скованост.

 

Желая ви приятно практикуване и живот в прекрасното Сега!

Намасте,

Мон ॐ